В отговор на Даниела Горчева. Радослав Стоянов относно генерал Луков и „Луковмарш“

По повод публикуваната на 15 февруари т.г. позиция на г-жа Даниела Горчева получихме писмо до редакцията от г-н Радослав Стоянов, в което той опровергава част от твърденията на г-жа Горчева и отправя въпрос, свързан с личността на ген. Христо Луков. Публикуваме пълното писмо на г-н Стоянов.

С голям интерес изчетох писмото на г-жа Даниела Горчева, изпратено до редакцията на „Тоест“. Намерих за нужно не само да отговоря на някои от аргументите, които тя ни е предложила, но също така да опитам задочно да ѝ поставя въпрос, чийто отговор е важен и ценен.

На първо място, искам да обърна внимание върху аргумента на г-жа Горчева за това, че ген. Христо Луков не е имал близки връзки с националсоциалистическия режим на Третия райх. Доводът на г-жа Горчева е, че Луков бил пенсионер отпреди началото на Втората световна война и не бил вече действащ политик. Това е несъстоятелен довод, разбира се. Не е нужно човек да е зает на трудовия пазар или на държавна длъжност, че да има приятелства и контакти в родината си или в чужбина. Така например ни е известно, че Луков е имал контакт с райхсмаршал Херман Гьоринг посредством германския военновъздушен аташе в София – полк. Карл-Аугуст фон Шьонебек. Това е документирано в докладна записка¹ до Йоахим фон Рибентроп от 6 април 1942 г. и в телеграма до германския пълномощен министър (посланик) в България Адолф Бекерле от 8 април 1942 г.

На второ място – e защитата, предложена ни от г-жа Горчева, на репутацията на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). Изобилни са архивните материали от дипломатически мисии, които ясно разпознават СБНЛ като ултранационалистическа организация, както и експертните оценки на историци за нея като такава с пронацистки и профашистки профил. Не може и да има спор, че СБНЛ е публикувала антисемитски позиви². Дори и историкът Никола Алтънков, автор на по-скоро симпатизиращата на тези движения монография „Нарекоха ги фашисти“³, която се препоръчва от организаторите на „Луковмарш“ като четиво и се продава от тях, признава това и даже споменава за „спречквания“ между легионери и евреи. Толкова по този въпрос.

На трето място, но не по важност, искам чрез трибуната на „Тоест“ да призова г-жа Горчева да ни представи речите на ген. Христо Луков, в които той се възмущава от преследването срещу евреите. Искам това не защото се съмнявам, че такива речи има. Ако се съмнявам в нещо, то е в това, че г-жа Горчева би си позволила такива твърдения, без да знае дали са истина. Искам това, защото то ще е ценно както за историците, много от които слабо са се занимавали с въпроса за подобните на СБНЛ организации в България между 20-те и 40-те години на ХХ век, така и за тези – като самата нея, – които се противят на днешната експлоатация на образа и името на Луков от страна на организаторите на възпоменания в негова чест. От задълбочени познавачи като г-жа Горчева зависи евентуалните заблуди и клевети да се опровергаят с ясни и проверими с документи и архиви факти.

Колкото до „Луковмарш“, тази година той се проведе като „Луковмитинг“. Това е така, защото за пореден път столичната кметица Йорданка Фандъкова незаконосъобразно забранява марша. Незаконосъобразно, защото организаторите на „Луковмарш“ не са глупави. Законът, в съответствие с високите международни стандарти, не позволява забраняването на митинги и манифестации, за които няма несъмнени данни, че са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната (напр. преврат), че застрашават обществения ред в съответното населено място (напр. повреждане на публично или частно имущество) или че нарушават правата и свободите на другите граждани (напр. с публични закани, насилие и прочее). Естествено, нищо от това не се случва на „Луковмарш“. Организаторите му са достатъчно умни да не използват (популярни или разпознаваеми от средностатистическия човек) нацистки символи и да са мъгляви в речите си.

Заповедта за забрана е отменена от Административен съд София-град. За да угоди на обществения натиск, който знае само законовата репресия като инструмент, г-жа Фандъкова и юрисконсултите на Общината застават на главата си. Издават нова заповед, която „изпълнява“ съдебното решение, като не забранява шествието, а „предлага“ то да се трансформира в статичен митинг с поднасяне на цветя. Организаторите обжалват това, но първо – не в срок, второ – не чрез лице, което има право да ги представлява, и трето – срещу акт, който не подлежи на обжалване, защото не е забрана, а предложение. Това е потвърдено от Върховния административен съд. Общината викнала тази седмица организаторите, посочила им това решение на върховните съдии и им казала, че е равнозначно на забрана и полицията щяла да се съобразява с това „предложение“. И организаторите се съгласили.

По-големият проблем е, че тези легалистки фокуси на Общината търсят само да осигурят комфорт на столичната кметица Йорданка Фандъкова. Тя ясно застава срещу „Луковмарш“ на затворени конференции и срещи и знае да ползва юрисконсултите си срещу гражданите, но няма да поведе една широка обществена кампания, подобно на това, което Общината във Вунзидел, Германия, прави с тамошния марш в памет на Рудолф Хес. Българската общественост има нужда да се консолидира и някой да обясни не толкова кой е бил Луков, защото той твърде много премъдри идеологически мисли тъй или иначе не ни е оставил, а преди всичко кои са днешните му фенове. И как те набират младежи за редиците си с подобни събития. Ето това ни трябва, а не правни еквилибристики.

А самата личност на ген. Луков – ще предложа на читателите тезата, че тя е експлоатирана не толкова заради личния му принос по който и да е въпрос, колкото заради факта, че през последната година от живота си е избран за обединителна фигура и водач на разкъсвания от вътрешни борби СБНЛ. А организаторите на „Луковмарш“ – сдружение „Български национален съюз – Еделвайс“ (БНС) – сами се определят като „идейни наследници“ на СБНЛ. Възпитаването на тези ценности сред младежите, привличани към участие в марша, е това, което целят от БНС, не толкова таченето на паметта на този не много известен и далеч не най-заслужил памет и почит български генерал.

Радослав Стоянов,
активист за граждански права

¹ Вж. докладна записка на заместник държавния секретар Мартин Лутер до Й. Рибентроп относно оплакване на цар Борис III за сътрудничество на германски служби и български опозиционни кръгове при С. Нойков и В. Радев. Цар Борис ІІІ в тайните документи на Третия райх, 1939–1943. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1995, с. 161.

² Вж. напр. изложение позив „Кой покровителства българските евреи?“ от 1943 г., ЦДА ЧП, фонд 136к, а. е. 6, л. 16; както и изложение позив против изселването на софийските евреи в провинцията от 1943 г., ЦДА ЧП, фонд 136к, а. е. 6, л. 10.

³ Н. Алтънков. Нарекоха ги фашисти. София: Тангра Тан Нак Ра, 2004, с. 187–190.