Двете самиздатски списания от времето на комунизма „Глас“ и „Мост“ са многократно цитирани и анализирани в българския печат, но историята на създаването им досега е описана твърде откъслечно. В поредица, посветена на независимите издания от 1989–1990 г., Татяна Ваксберг се връща назад, за да възстанови една картина, позабравена дори и от създателите им: как се прави самиздат? Историята, каквато не сте я чели.

<< Към част първа

Ако ще правите нещо историческо, непременно си водете записки. Това смехотворно напътствие му хрумва на човек, когато се опитва да възстанови някаква забравена от всички картина. Историята на дисидентските издания е от тях – създателите са позабравили технологията на печатане, останалите участници имат противоречиви спомени, а всички заедно не са никак сигурни, че възстановката на събитията си струва усилието: „Това, което правехме, беше важно за нас, но инак не беше нещо особено, не сме имали някакъв грандиозен план“, казва например Пенка Ватова, поетеса и изследователка на литературния периодичен печат, която тогава отпечатва на пишеща машина целия първи брой на списание „Мост“. Прави го, като следва предварително изработен макет на бъдещата книжка.

Такава е технологията на самиздат – в началото на всичко е един саморъчно отпечатан текст, чиито страници са сглобени като книжка с помощта на лепило и ножица.

Ксероксът, който пуши

Пенка Ватова

Въпросът е как после да се тиражира всичко това, след като печатницата е под държавен контрол. Както и ксероксите, които в София са само два и за преснимане на нещо, което не е официален документ, се чака до следващия ден – колкото да може Държавна сигурност да провери какво пише в текста. Повечето учреждения имат ксерокс машини, но там контролът е съвсем директен, особено ако искаш да отпечаташ цяло списание. Копиращи машини в свободна продажба няма – тъкмо защото е ясно каква пагубна за режима роля може да изиграе достъпът до тях. „Дори за цялата Народна библиотека беше оставен един-единствен ксерокс. На него можеше да се снима само книга от библиотеката и надеждата беше да ти дойде редът, преди ксероксът да е започнал да пуши. Инак го спираха и поръчките оставаха за следващите дни“ – спомня си изкуствоведката Елисавета Мусакова, която отпечатва на машина първата книжка на списание „Глас“.

Дотук добре – двете книжки са отпечатани по веднъж. А нататък?

Снимка на Елисавета Мусакова
Елисавета Мусакова

По това време в комунистическия лагер има две държави с развит самиздат – СССР и Полша. Чехословакия ги следва по петите. Издават се цели книги на забранени автори, но също и периодика. Най-разпространената технология е тази на печатането на машина с индиго между листата. Така например през 1978 г. излиза легендарният руски литературен алманах „МетрОпол“ – в само 12 екземпляра, което означава, че е бил печатан на пишеща машина три пъти и при всяко печатане са били произведени по четири копия под индиго. Копията са малко не защото обемът на „МетрОпол“ е от цели 765 страници, а защото в руската традиция на самиздат се разчита предимно на вторичните преписи, извършвани от читатели. А първоначалният тираж обикновено е от дузина екземпляри.

Съвършено различен е опитът на Полша, която притежава цели нелегални издателства и буквално стотици периодични издания, отпечатани с разнообразна технология: иглен принтер, циклостил, фотопечат, дори офсетов печат. Там тогава е обичайно да се издаде книжка в тираж от внушителните 1200 броя. Опит, на който гледат със завист дисидентите в Чехословакия и Унгария, и когато могат, го следват с няколко десетки собствени периодични издания. В България известните издания са само две – „Глас“ и „Мост“, макар че напоследък се заговори и за доста непроучен опит, чието описание предстои.

Пилюр, индиго, циклостил

„Майстора и Маргарита“, самиздат, печат – иглен принтер

„Отказахме се от идеята с индигото, защото искахме по-голям тираж наведнъж“, казва Владимир Левчев. Пенка Ватова допълва: „Някой ни беше казал, че едно произведение, отпечатано в по-малко от 50 бройки, може да мине пред властите за ръкопис, а не за нелегално списание. Че ще можем да твърдим, че това е тираж за приятели. И ние се стремяхме към този максимум.“

„Хроника на текущите събития“, руски периодичен самиздат, печат на пилюр

Другата техника, която обсъждат, е отпечатване на няколко броя на иглен принтер: „На такъв работеше в службата си едно от момичетата, които бяха съгласни да ни помагат – казва Едвин Сугарев. – Но в последния момент половината евентуални сътрудници се отказаха и замисълът пропадна.“

Измежду двамата създатели на самиздатските издания по-наясно с технологиите е Едвин Сугарев. Още като ученик в гимназията е издавал ученическо списание „Вик“ заедно с Илко Димитров, Елисавета Мусакова и Герасим Величков. Размножавали го на пилюр – тънка полупрозрачна хартия, която позволява да добиеш повече екземпляри под индиго, поне шест наведнъж.

Но истината е, че през цялото време са мечтали за циклостил – машина, на която се изработва половината от полския самиздат и която позволява отпечатване в по-големи тиражи. Според Владимир Руменов, автор на първата корица на „Мост“, тази мечта е била обсъждана и по неволя отхвърлена: „Щеше да ни отнеме твърде много време да овладеем технологията, а ние искахме резултат веднага.“

Към част трета >>

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни