Сънуват ли джихадистите девици?

Тези дни зачитам едно от любимите ми възрожденски четива, гротесково-ироничната „Видрица“ на Минчо Кънчев, българския революционен юначен поп. Предполагам, че на турски може да го наречем нещо като папаз бабаит. Записките му от Диарбекир винаги са ми напомняли на нашенска версия на големите западни ориенталисти, пътуващи на изток. Веднъж, разказва той, заточен по Анадола,

не знам тези турски ходжи, молли, дервиши какъв сън сънували,

ама отишли в гробищата да питат техния войнстващ светец Гази Хамза ба̀ба какво да правят. Та явно починалият светец, от чиятo сабя капела кръв, им казал, че Пророкът бил сърдит, задето гяурите не били избити. 

И самият Минчо Кънчев, при всичките му бабаитлъци, обрисува себе си като сънуващ човек. Че и приписва сънища на други участници. Каймакаминът сънува дякона Паисий (онзи, грешния предател, да не се бърка с автора на „История славянобългарска“) като обращенец в правата вяра. Самият дякон Паисий се сънува като повишен в чин владика. Накрая тия сънища се схождат трагично в убийството на дякона, извършено от Димитър Общи. 

От камбанарията на скептика подозирам, че разказите носят белезите на типична реторическа хватка. Без значение от коя страна на религиозната бариера стоиш, като искаш да вмъкнеш нещо скандално или да си измислиш оправдание, го поднасяш, облечено във формулата „сънувах“. Едновременно е авторитетно и недоказуемо. Та затова и „какъв сън сънували“ може да значи просто „какво са си наумили“. Сънищата на каймакамина и дякона Паисий са потвърждение на една заслужена смъртна казън. Сънищата на самия поп Минчо свидетелстват за неговата героично-мъченическа съдба. 

Но всъщност „ходжите, моллите и дервишите“ сънуват, и то много.

Далеч преди поп Минчо Кънчев. Защото са част от огромна и непрекъсната традиция на разбиране за ролята на сънищата сред мюсюлманите, която започва с фигурата на самия Пророк. Като че ли в пясъците на Арабия от седмото столетие след Христа традициите на сънуване, тълкуване и съответно впрягане на тълкуванията в публична употреба придобиват нова съдържателност.

Коранът, подобно на Библията (че кой от нас не е чел за сънищата на Йосиф, за „седемте добри и седемте лоши години“, за „колоса на глинени крака“ от съня на пророк Даниил или за съня на жената на Пилат от Евангелието?), дава изобилен материал относно виденията по време на сън. Даже използва поне четири термина за това. Първият от тях е буквално „видение“ (ру’йа); на второ място срещаме думата манам (просто „сън“ в смисъл на „състояние на заспалост“ и „видение по време на сън“), а инцидентно срещаме и преносното бушра, означаващо първоначално „добра новина“, интерпретирано веднъж като видение в сън. И накрая, за „лоши сънища“ Коранът използва най-популярната днес в арабския език дума за сън – хулм.

Доколкото самият Пророк Мохамед твърди, че „стъпва в обувките“ на пророческата мисия на библейските пророци, често пъти разказите за сънища в Писанието на мюсюлманите са свързани с персонажи, заети от библейския разказ, като Ибрахим (библ. Авраам) или Юсуф (библ. Йосиф). А разказите за Мохамед, т.нар. Сунна – онова, което мюсюлманите, особено в суннизма, твърдят, че той е казал, направил, одобрил или порицал, – са истински трамплин към развиване на детайлна традиция за разбиране на тази мъглява, но неотменна част от човешкия живот. 

Да надзърнем например в т.нар. Достоверен (Сахих) сборник на Ал-Бухари от IX век. В него имаме огромен раздел под надслов „Тълкуванието на сънищата“, който съдържа няколко десетки предания (хадиси). Появяват се нови категории сънища (например „добри сънища“, мубашшират), обяснява се какво място заемат в живота на правоверните. Добрият, верен сън е от Аллах, а лошият сън е само от дявола. „Добрите сънища на праведните са една четирийсет и шеста част от пророчеството“; ако човек види сън, който му се харесва, значи той е от Аллах. И не е възможно човек да види самия Пророк в съня си и този сън да е от дявола. 

Сунната задава и рамката на нещо друго – появяват се конкретни напътствия как да се разбира това или онова, видяно по време на сън. Ако вярващият сънува дявола, трябва да плюе наляво и да помоли Аллах за убежище. Същото предписание следва да се изпълни при всеки лош сън. Дрехата, носена от съратниците на Мухаммад, в сън представя ислямската религия; зелената градина също представя правоверието; черната разчорлена жена е представена като чумата. 

Докато спях, ми връчиха чаша с мляко, което започнах да пия, докато млякото не започна да струи от ноктите ми,

казва Пророкът. После дал остатъка на неговия съратник и бъдещ халиф Умар. Запитан как тълкува това, Мохамед отговорил, че млякото е символ на религиозното познание. 

Конкретни събития от времето на Пророка се обясняват чрез сън.

Видях се насън да размахвам меч, който се счупи по средата. После го размахах пак и той се възстанови по-хубав от преди.

В първия случай, пояснява той, счупеният меч символизира падналите мюсюлмани в претърпяното поражение в битката при Ухуд през 625 г., докато във втория очевидно става въпрос за последвалата победа, дарена на правоверните. 

Въз основа на зададените рамки в първоначалната мюсюлманска общност се развива и огромна традиция за употреба на сънищата с най-разнообразна цел. В крайна сметка, ако нещо се появява с авторитета на самия Бог в Корана и после е утвърдено чрез думите и делата на Пророка, не е ли редно да породи след себе си традиция? Обикновено така работи религиозното мислене. Може да го премисляш, може да го променяш, може да го реинтерпретираш, но трудно може да го изхвърлиш и да се откажеш от него. Поне трябва да се потрудиш върху аргументацията защо го правиш. 

С времето се появяват такива емблематични съчинения, като „Тълкувания на сънищата“ на Ибн Сирин от VIII век, върху когото стъпват всички по-нататъшни усилия. Умението за разбиране на сънищата и тяхната връзка с реалността е засвидетелствана и от факта, че през XII век Ал-Халлал съставя биографичен речник на тълкувателите на сънища, а философът Ибн Сина или богословът Ал-Газзали от епохата на късните Абасиди посвещават значителни усилия на ситуирането на сънищата в живота на правоверните. Дори Ибн Халдун от XV столетие сл.Хр., иначе познат като трезв, повратлив дипломат и историк (и досаден кошмар за всеки студент в българската арабистика), отделя част от прословутото си „Встъпление“ на наречената от него „наука за тълкуване на сънищата“. Съновникът на богослова Ан-Набулси, живял на границата между XVII и XVIII век, надгражда този на Ибн Сирин и до днес се преиздава с голям успех. Сега по-ясно може да си представим защо мюсюлманите сънуват. Сънуват от времето на Мохамед до днес. 

Сънуват всякакви неща. Или поне казват, че ги сънуват.

През август 1068 г. например богословът Ибн ал-Банна в Багдад записва в личния си дневник, че един човек го посещава с молба за разтълкуването на „страшен, велик сън“. В него се виждал слон с две крила, телосложение и ръст на човек, с голяма мъжественост (фалос), който се спуска над река Тигър. Ибн ал-Банна записва веднага значението на съня. Няма начин слонът да не е султанът Алп Арслан, а двете му крила – неговите двама сина. Голямата му мъжественост, която впрочем в съня спадала и се връщала към обичайния си размер, била неговата огромна репутация и авторитет. Малко след това в дневника са отбелязани и други сънища в около двайсет различни разказа – например зелени скакалци с бисери в устата. Пак Ибн Банна научава в сън, че шейх от общността е преследван от еретици.

Ако пък зачетем Ан-Набулси, може да видим и че в пространството на сънищата се появяват неща, които наяве не са много легитимни. Но са изпълнени със смисъл.

Ето например как се сънува прасето в култура, която му отрежда презряно ъгълче на творението и го възприема като греховно (харам).

Прасето, казва богословът, може да те навести насън под всякаква форма. Обикновено означава проклет, силен, лукав враг, който никак не държи на думата си. Но ако човек е яхнал прасе насън, щял да вземе пари, и то много. Ама няма да бъдат чисти пари, нали? Ако ядеш насън, и знаеш, че кусаш възбранената пържола печена или готвена по друг начин, пак ще вземеш чрез търговия много пари. Но по непозволен начин.

Дивото прасе подсказва идващ голям дъжд и студ, ако пътуваш по суша или плаваш по морето. За онзи, който има противоречие, някаква дрязга или вражда, показва, че врагът му е силен, злобен, с мръсен език. Ако жителите на селата сънуват прасе, значи, че идват усилни, трудни времена, а ако някой, който сади разсад, сънува прасе, този разсад не е както трябва. По подобен начин, ако някой, който иска да се жени, сънува прасе, значи, че не се жени за подходящата жена. Защото

прасето насън може да обозначава и жена. 

И месото на прасето насън се услажда. Затова, който сънува, че яде печено свинско, значи ще се сдобие с бърза полза. А който съзре насън прасе в постелята си, ще се сноши с юдейка. Малките прасенца също имат място в сънищата. Означават големи грижи за онзи, който ги притежава или ги вижда. Домашното прасе обаче може да значи урожай. Ако просто виждаш прасе насън, значи, че си повелител над народ от юдеи и християни. За онзи, който е решил да влезе в конфликт с жена си и види насън мъжко прасе или свиня, значи, че ще се разведе. Възможно е прасето да бъде разтълкувано и като човек измежду юдеите и християните, или пак ако го видиш насън, да означава зло, нещастие, недоволство и скръб, възбранена печалба. Но ако е свинка, може да значи и многобройно потомство. В случай че насън пострадаш от прасе, значи ще пострадаш от християнин. 

Който обаче насън порази прасе, ще получи подкрепа и възможност за влияние от човек с голям авторитет. Който владее много прасета, ще получи много пари накуп. Има и вероятност насън да се превърнеш в прасе. Тогава ще получиш пари и други облаги, но ще бъде заедно с унижения и злощастия във вярата. Ако се сражаваш с прасе, ще надделееш над враг, който угнетява. Ядене на свинско, освен придобиването на пари с мътен произход и по нечестен начин, може да значи и че ще извършиш нечестие. Ако малки прасенца влязат в къщата ти и из двора, значи при теб ще дойдат слугите на султана, тъй че трябва да внимаваш. И обратното – ако насън изгонваш прасенца от двора, ще се откажеш от султанската работа.

Ан-Набулси, когото чета в арабския оригинал, отскоро може да четете в частичен превод на английски от Ясмин Сийл, която през 2022 г. получи литературен грант от клуба „ПЕН“ за превода под поетичното заглавие If You See Them Fall to Earth. Не знам дали там може да откриете откъса за нечистото животно, но за мен е важно признанието за превод на арабски класици от османската епоха на езика на съвремието. При което арабските автори придобиват нова актуалност. 

А моето подозрение около разказите за сънища на поп Минчо Кънчев и ходжите се оказва нелишено от основания.

Пророкът може и да затваря вратата за по-нататъшно пророчество от начина, по който бива изпратен от Аллах на земята, и това да обезкуражава част от общността. За да ги насърчи обаче, той отбелязва, че остават „добрите новини“ (мубашшират), а те на свой ред се обясняват по-късно като „видения насън, разкрити на благочестиви мюсюлмани“ и като „част от пророчеството“. Това вдъхва увереност в сънищата като средство, което предоставя водителство за общността и в частност може да реши конкретни предизвикателства пред нея.

Много по-лесно е да се позовеш на сън при оправдаването на дадено действие или обяснение на събитие, отколкото да намериш предание от Пророка (хадис), което да го подкрепя. Защото механизмът за обявяване на хадисите за достоверни е предмет на твърде тежък критически поглед към гарантирането на достоверността на механизма на тяхното предаване (иснад) чрез авторитети, стигащи до времето на Мохамед¹. Оттук и логичното заключение, че онова, което авторът не може да каже, опирайки се на своя собствен авторитет, може да подкрепи чрез външен източник чрез разказването на сън и видение². 

Водещо изображение: Али Парники сънува шейх Сафи в компанията на Пророка Мохамед, биографичен ръкопис за живота на шейх Сафи ад-Дин Исхак Ардабили, илюстрация от XVI век

В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.