За да тръгне някак този бюлетин, трябва да се хвана за нещо различно от пролетта навън (която в кошмарите на повечето хора напоследък рязко се превръща в ядрена зима, макар засега краят на света да се отлага, защото Доналд Тръмп съобщи в личната си социална мрежа, че май е успял да се договори с Путин за спиране на войната). Та това, за което се хващам, е философската концепция на Авишай Маргалит. Според нея прилично функциониращото общество е онова, в което гражданите не са унижавани от властта и също така не се унижават един друг. И като се хвана за тази концепция (понеже ми е проста и ясна, а на мен толкова ми трябва), почвам да я разнасям насам-натам като факел с надеждата да я видя някъде приложена.
Ами не я виждам.
Накрая се оказва, че унижението върви на всякакви нива, и този факел рязко се превръща в къса клечка, която всички сме изтеглили колективно и само си я предаваме един на друг като щафета.
Тази седмица щафетата поеха в Конституционния съд, за да ни съобщят, че да, последните избори са скандално проведени и пълни с грешки – липсват бюлетини, но за сметка на това в чувалите има канцеларски материали, в случай че на някого му потрябва телбод; „отвлечени“ са цели секции; кочани с бюлетини са прегъвани накуп и подпечатвани на конвейер; на места бюлетини са попълвани от един и същи човек, за да е удобно на всички…
Прилично функциониращото общество катастрофира с 200 км/ч и няма оцелели.
Текст по темата в този брой на „Тоест“ има Емилия Милчева – „Властта се люлее, „Величие“ зрее“, от който може да разберете кой влиза в Народното събрание, кой излиза, с колко, защо, как и други важни работи, като например ще има ли „хубави неща за хората“, както обича да казва Делян Пеевски.
Хубави неща за хората специално от Делян Пеевски не знам дали да очакваме, но в „Тоест“ традиционно има хубави неща за четене. Започнахме седмицата с интервю на Ина Иванова с актрисата Боряна Йовчева, която истински харесваме и затова е част от рубриката ни „Тези хора“.
Продължихме с констатацията на Лина Кривошиева, че всичко е политика, включително и на „Берлинале 2025“. В статията си за фестивала Лина споделя впечатленията си от четири отлични филма от Румъния, Сърбия, Китай и Лесото, които освен всичко, което имат да ни разкажат, ни показват, че светът живее със сходни грижи.
Сходни трябва да са грижите ни и по темата за образованието, защото качественото образование (наред с качественото здравеопазване) е единственото, което можем да завещаем на децата си. И вероятно в едно прилично функциониращо общество, в което гражданите не се унижават един друг, щеше да е точно така. Само че нашето не е такова и затова грижите ни по темата за образованието не просто не са сходни, а отиват в тотално различни посоки. И всичко е за сметка на децата.
Учителските синдикати държат на въвеждането на задължителен час по религия и оценка за дисциплина. А родителите се борят постоянно с манталитета „тука е така“ и накрая вече дори нямат кой знае какви претенции, само ако може в часовете по английски между 5. и 7. клас децата да не учат отново наученото в частните уроци и курсове, на които повечето от тях ходят още от предучилищната. Защо изучаването на английски език в прогимназиалните класове е толкова неефективно и какво може да се направи, обобщава Донка Дойчева-Попова в статията си „Чуждоезиковото обучение в училище – максимално неефективно, за да е удобно на всички“.
Тази седмица имаме текст и от молекулярната биоложка Анастасия Орманджиева за човешкия папиломавирус (HPV). Анастасия разказва какво представлява този вирус, откога ни е известен и как го лекуваме в наши дни. Част от щамовете му са високорискови и са отговорни за рака на маточната шийка, както и за рака на някои други органи. Де да имаше ваксина за този вирус… А, чакайте! Има! Но ваксинационното ниво в България доскоро беше 3%. Само за сравнение – с най-висок дял на ваксиниране са в Туркменистан и Узбекистан (над 90%), по данни на Protect Europe.
Оставям ви с тази жизнерадостна информация и с епизод 6 от рубриката ни „Т.Е. от Е.Т.“, в който всичко е 6, разбира се. Както навсякъде.
Ако искате да продължим да се радваме на живота заедно, подкрепете „Тоест“, за да ни е все така бодро и ведро. Всъщност вашата подкрепа понякога изглежда като единствения факел, който никога не се превръща в къса клечка, а продължава да свети в тъмното.