След емоциите и реакциите, свързани с посещението на президента на Украйна у нас, тази седмица направо изглежда скучна и в някаква степен твърде прагматична. Дотолкова, че почти четири месеца след началото на 49-тото Народно събрание и съвсем малко преди лятната ваканция постоянните парламентарни комисии най-накрая се сдобиха с председатели, а изглежда, че водещите партии са близо до разбирателство и за назначенията в т.нар. втори ешелон – заместник-министри, областни управители и ръководители на регулатори и държавни агенции. Емилия Милчева обобщава най-важното в този контекст с крайно необходимия критичен поглед в коментара си „Вече няма нито „добри“, нито „лоши“.

Правителството също вече навърши първия си месец, откакто пое кормилото на държавата, а през седмицата станаха известни резултатите от няколко социологически изследвания на обществените нагласи и оценки за него. Във връзка с това ви предлагаме анализа на Светла Енчева, озаглавен „Новото правителство: Падащи рейтинги и важни решения“.

Междувременно Европейският парламент, и то с огромно мнозинство, призова за пореден път България и Румъния да бъдат приети в Шенгенското пространство. Настоява се това да стане преди края на 2023 г., с аргументи за пропуснати финансови ползи, и се припомня, че сегашното положение нарушава Хартата на основните права на ЕС. Проблем пред уж пооткрехнатата врата към Шенген обаче може да се окаже отново Нидерландия, чието правителство подаде оставка преди броени дни.

Иначе, в понеделник Румен Радев изплака, че срещата с президента Зеленски му е дошла изневиделица и не бил подготвен за нея. Използва повода да атакува помощта за Украйна и евентуалната сделка за реакторите на АЕЦ „Белене“ и разбира се, да налее масло в огъня от колебания относно готовността на България за еврозоната. Едновременно неприятно, но и полезно е, че става все по-трудно да се открият съществени разлики между това, което имаме за президент, и един друг гръмогласен политик, свързван с дребни руски монети и други дребни... неща. Но е повече от очевидно, че занапред Радев възнамерява да търси и използва всеки момент на медийно внимание за преповтаряне на познатите си тези и за атака срещу кабинета „Денков“. И все повече да преминава граници, ако съдим по изявите му от Роженския събор през последните два дни. Стратегията на аргументирана контраатака, която премиерът Денков приложи, засега изглежда най-добрата възможна отбрана.

Но стига толкова вътрешнополитически теми. И бездруго жегата е достатъчно тегава. Независимо дали сте убедени, че човешките действия и бездействия са важен фактор за глобалното затопляне, планетата ни става все по-гореща, а тази година може да се окаже рекордна по отношение на температурите (поне откакто се водят изследвания). Михаил Ангелов обяснява причините за това в последните си „Научни новини“ и ни разказва за новите геномни техники за въвеждане на нови сортове, които биха били ключови за изхранването на човечеството на фона на настъпващите климатични промени.

Георги Велев пък неотдавна се завърна от пътуване в Андалусия и вглеждайки се в добрите градоустройствени практики, приложени там, неминуемо прави паралели с любимия си роден Пловдив. Макар вторият град в България да потъна в тежък застой по време на сегашното управление на кмета Здравко Димитров, според Георги са необходими няколко малки стъпки и немного средства, за да стане Пловдив повече „град за хората“. Както и разбира се, единомислие с бъдещите управници, които ще бъдат избрани наесен.

Таня Иванова е нова авторка в „Тоест“, но е сред знаковите гласове на радио Jazz FM, където води предаването „Следобедни импровизации“. Тя дебютира при нас с един вълнуващ текст, в който търси отговора на много важен въпрос: как да живеем, когато изведнъж хоризонтът ни рязко се скъси? Историята на Сулейка Джауад показва, че парадоксално, и най-тежката болест може да заздрави разкъсаната социална тъкан и да се превърне в ценност, не по-малка от здравето. В урок по живот.

И накрая, ако не сте успели да стигнете до 111-метровия пилон на връх Рожен, един клик ви дели от 112-метровия цифров пилон. Той е създаден с основна цел „да покаже, че българската дигитална мисъл няма граница, защото пилонът без проблем може да расте и да се смалява“, съобщават от PZdnes.

Приятно четене!