Още в края на предходната седмица станаха публично известни документи, изтекли от пощата на сътрудник на руския политик Александър Бабаков. Те показват как тогавашните управляващи на България са взели присърце осъществяването на мечтата на Путин за нов газопровод към Европа, който не минава през Украйна. От документите може да се съди и че проектът „Турски поток“ е бил на директно управление от Москва. Сред въпросните документи се оказа и последната чернова на загубената пътна карта, подписана от българска страна от Теменужка Петкова – бивша министърка на енергетиката от ГЕРБ. Вече втора седмица по щекотливата тема упорито се мълчи, прокуратурата бездейства, а големите национални медии разсейват общественото мнение с раздухване на лепкави теми като тази за уж увеличения мигрантски натиск. Всички сме гледали „Да разлаем кучетата“, но въпреки това... този подход винаги работи.

Иначе, всички документи са публикувани и на нарочен сайт:

BG Elves - Пътна Карта на Газпром
Хронология на задкулисните руски договорки за Турски поток
Пътна Карта на Газпром

А докато сред хората се нагнетява страх от мигранти, Държавната агенция за бежанците за пореден път демонстрира безполезност и неадекватност. Разбира се, съвсем не непредубедено. Агенцията е отказала убежище на саудитския дисидент Абдулрахман ал-Халиди и възнамерява да го депортира, въпреки че той най-вероятно ще бъде затворен или убит, ако това се случи. А в нарушение на куп правила и международни документи, които България се е ангажирала да спазва, този човек е принудително задържан в Бусманци от октомври 2021 г. Светла Енчева успя да вземе писмено интервю от него. Прочетете го.

През седмицата стана известно и че Еврокомисията започва четири процедури срещу България, тъй като ключови решения на ЕС за борба с тероризма, расизма, ксенофобията и езика на омразата не са адекватно привнесени в местното ни законодателство.

Затова пък, случайно или не, в третата част на текста си за турската гастарбайтерска песен Емине Садкъ ни предлага да чуем музиката на съвременни групи, вече утвърдени и любими на европейската сцена. Защото музиката не търпи ксенофобски изпълнения, ползва се от безвизов режим и предлага универсален език на общуване.

Междувременно в сряда почина главата на Българската православна църква патриарх Неофит. Това стана повод президентът Радев да отложи връчването на мандата за съставяне на ново правителство с няколко дни, което дава глътка въздух и на преговорите за правителство на Мария Габриел. Какво е известно до този момент и как се очертава да бъдат разпределени министерствата и съответно ресорите на влияние, прочетете в материала на Емилия Милчева „Защо ГЕРБ иска точно тези (шест) министерства“.

В четвъртък парламентът в крайна сметка гласува по-малко лоши текстове относно дистанционната работа от тези, които първоначално бяха предложени от Министерството на труда и социалната политика. Заслугата е на депутата от „Да, България“ Божидар Божанов.

От тази седмица вече е ясно, че кандидатите за президент на двете големи партии в САЩ са Джо Байдън и Доналд Тръмп. И двамата натрупаха достатъчно гласове в предварителните избори, за да останат единствените възможни опции за съпартийците си. Защо това е така, може да прочетете в текста на Йоанна Елми, която обяснява как се става кандидат-президент в САЩ. Това е и началото на поредица статии, в които Йоанна ще разказва за най-важното и най-интересното около вота отвъд океана.

Вече може да прочетете и втората част на обзорния материал на Иво Илиев, посветен на десетгодишнината от Евромайдана в Украйна. Темата е важна не само защото украинската Революция на достойнството все още е обвита в митове и пропаганда, но и защото последствията от тогавашните събития са в пряка връзка със случващото се до днес.

Ако с любопитство следите поредицата „Ориент кафе“ на Атанас Шиников, сега може да прочетете и продължението на темата му за жените калиграфи и вълнуващите истории на тези художнички, чиито имена са останали във времето.

И накрая нека завършим с втория пътепис от северния дневник на Светла Стоянова, чрез който следим пътешествията ѝ из Гренландия. Този път тя ни води в Илиманак, инуитско село с петдесетина жители, и ни разказва за хората чрез техните интересни истории.

Но преди да си кажем довиждане за тази седмица, искам да споделя един призив за помощ, защото нашите приятели от Розовата къща са в риск да останат без покрив в най-буквалния смисъл. Нужни са 100 000 лв. и добрата новина е, че само за няколко дни се събраха повече от 70 000. А защо има смисъл и полза да ги подкрепим, може да си припомните от материалите на Юлия Георгиева в „Тоест“, озаглавени „Славчо“ и „Позитивно за Розовата къща“.

Приятно четене!