Точно в деня на любовта и виното цялото ръководство на Софийската районна прокуратура подаде оставка. Това, разбира се, е отзвук от убийството на Мартин Божанов, наричан Нотариуса, но онова, което предизвика оставките, беше интервюто на Слави Ангелов с Анастасиос Дикос, представител на голям инвеститор у нас. Той разказа от първо лице за натиска, на който е бил подложен бизнесът му, и за нечистоплътните взаимовръзки между брокерите на влияние, данъчни служители и ръководителката на Районната прокуратура в столицата.
Дилърите на правосъдие, които със съдействието на прокурори, съдии и служители на ДАНС, МВР и НАП са упражнявали своето разбиране за „върховенство на правото“, са тема и на анализа на Емилия Милчева тази седмица „Кой се страхува от трупа на Нотариуса“. И големият въпрос: кой е в състояние да разплете кълбото от зависимости, когато дори временно изпълняващият функциите главен прокурор трудно може да бъде отделен от своето минало?
Иначе, след убийството на Мартин Божанов – Нотариуса на повърхността изплуват все повече детайли за нерегламентираните зависимости между ключови представители на институциите, жълто-кафяви „медии“ и групите за натиск. Добрата новина е, че значителна част от схемата е осветлена. Лошата е, че надделяват ступорът и снишаването, а досегашните оставки изобщо не са достатъчни. Много добро обобщение на най-важното до този момент прави Борис Митов за „Свободна Европа“.
Друг задължителен журналистически материал, който е добре да не пропускате тази седмица, е на Йоан Запрянов в „Капитал“. Особено ако се вълнувате от темата за дигиталните услуги, електронната идентификация и машинното гласуване. Статията разкрива интересни взаимоотношения от кухнята на Министерството на електронното управление. Възможно ли е структурата, призвана да управлява тези процеси, да ги саботира и обезсмисля? И то чрез настоящия си ръководител – министър Александър Йоловски.
В петък пред Министерския съвет в София и няколко града в страната се проведоха протести под надслов „Вън мафията от здравеопазването“. Повод за тях станаха журналистическите разкрития на Валя Ахчиева по случая със смъртта на 15-годишната Даная Кулева в „Пирогов“ миналото лято. Разкрития, свидетелстващи за системни проблеми и безчовечност, които нямат място в системата на което и да е здравеопазване. Вече е образувано досъдебно производство от Софийската градска прокуратура.
А в нашата поредица „Разговори за здравеопазването“, която също има за цел да дискутира проблемите в сектора и техните възможни решения, Надежда Цекулова този път ни среща с д-р Славяна Галева, акушер-гинеколог, преподавател и началник на отделението по фетална медицина към болница „Шейново“. Качеството на родилната помощ у нас страда от липса на съвременно разбиране, на достатъчно ясни правила, основани на наука, и на достатъчно строг контрол. Привидно всички сме съгласни с това, но вече десетилетия тази липса си стои. Разговор за причините, които са повече, отколкото предполагаме…
В петък в руска затворническа колония, на 47-годишна възраст, внезапно е починал Алексей Навални. Поне според официалната формулировка. Но важно е да припомним, че всъщност той е на мушката на режима на Путин от много време насам. През 2020-та оцеля след опит за отравяне с новичок, а през 2021-ва беше хвърлен в затвора по политически причини. Той бе един от най-активните и влиятелни критици на Путин. Само преди няколко дни призова за протести в цяла Русия по време на предстоящите президентски избори. Може да си припомните документалния филм „Навални“, продуциран от HBO Max и CNN Films.
За съжаление, съвсем скоро ще се навършат две години от началото на войната в Украйна. В тази връзка публикуваме есе на украинския поет и преводач Олег Коцарев, което той написа специално за читателите на „Тоест“ (преводът е на Нева Мичева). „На езика на войната“ ни разхожда из смисъла на думите, с които тя, войната, все ни застига. Важен е не само лексикалният пласт, но и емоционалният, човешкият контекст, в който езиковата реалност може да има различни нюанси и отражения.
И докато сме още на езикова вълна – един материал по тема, която винаги е била ключова за „Тоест“. В него разказваме как функционира книжната екосистема и кои са важните герои в нея, редом с авторите и преводачите. Прочетете повече за проекта „Ускорител за балкански преводи“ на фондация „Следваща страница“.
Емине Садкъ продължава поредицата си за гастарбайтерската песен, с която ни връща към 90-те години на ХХ век, когато децата на турските гастарбайтери в Германия градят идентичността си през субкултурни общности и с музиката си дават отпор на неонацистките движения. Ако и вие сте останали заинтригувани от първия ѝ текст, не пропускайте тази седмица продължението с провокативното заглавие „Майната ви, тук сме!“.
И една тема, която само на пръв поглед изглежда незначителна, доколкото е свързана с не особено популярно вечерно шоу по Българската национална телевизия. Светла Енчева обръща внимание на много важни детайли, които бяха пометени от Facebook бурята на възпаленото обществено възмущение. Прочетете повече в нейния коментар, озаглавен „Андреа и банда банда хейтъри“.
Нека тази февруарска седмица да завършим изненадващо с ново начало – на една дълга северна поредица, която ще следим в продължение на няколко месеца и чийто автор е Светла Стоянова. Първият ѝ текст ни отвежда до Гренландия – до фиорда Кангиа, където всичко ухае на лед с история. А наоколо нещо съска, припуква и понякога дори трещи.
Приятно четене!