За да премине всичко гладко, трябва
внезапното отпращане на принца
да се представи като мярка.
Отчаяните болести церят се
с отчаяни лекарства. Или никак.

Из „Хамлет“ от Уилям Шекспир (прев. Валери Петров, 1985)

Според политическия ни сеизмограф седмицата премина под общия знаменател на вторичните трусове, предизвикани от новата порция санкционирани за мегакорупция български граждани. Този път шамарите, освен откъм САЩ по т.нар. закон „Магнитски“, дойдоха и от Великобритания.

С други думи казано, българската институционална корупция вече е глобален проблем. А това ще остави неприятни белези и последици. Преки за санкционираните, но и косвени за всички нас, които живеем, работим, правим някакъв бизнес тук или с партньори отвъд границите на страната ни. И това ще продължи, докато не започнем да гласуваме така, че институциите ни да бъдат принудени да се върнат към отредените им роли. Скоро ще имаме нова възможност – въпреки че голяма част от институциите правят всичко нужно безтегловността да продължи. Активирани са и всички скелети от миналото, за да разводняват дебатите и да разсейват гласоподавателите с каквото могат.

Добрата новина е, че въпреки всичко такива порции политически шамари провокират размествания. А в недрата на българския обществен живот отдавна са се натрупали геологически напрежения, които чакат своя момент да се срутят и да пренаредят пластовете. За разлика от действителните земетресения, в политически контекст това наистина ще е по-скоро добра новина – въпреки съпътстващите щети и рискове. Емилия Милчева разглежда детайлите по темата в анализа си „Невинни по Гешев, корумпирани по „Магнитски“. Чудесен текст, не го пропускайте!

И понеже предизборната кампания тепърва предстои, а ошамарените дружинки още са в ступор, тази седмица в „Тоест“ силно акцентираме върху науката с цели два много интересни материала. Единият е новият обзор в рубриката ни „Научни новини“. Михаил Ангелов разказва за открития нов рецептор, за който има надежди, че ще помогне в борбата с COVID-19, а заедно с това научаваме и актуална информация за разпространението на птичия грип. Другите любопитни теми в обзора са свързани със SpaceX и едно вълнуващо откритие за образуването на пръстените около планетите.

Дебют в „Тоест“ тази седмица прави и новата ни авторка Анастасия Орманджиева, която е молекулярен биолог и докторант по имунология. Първият ѝ текст при нас е посветен на темата за пълната регенерация на органи. И макар при бозайниците, каквито се явяваме и ние, това засега да изглежда далеч от реалността, съвременните технологични инструменти и научни наблюдения правят възможни някои нови терапии в регенеративната медицина при хората. Прочетете повече в статията „Регенерацията на органи – на една (регенерирана) ръка разстояние“.

Още с първият си текст в „Тоест“ Екатерина Петрова предизвика доста сериозен интерес и си спечели вярна публика. Тази седмица ви предлагаме нова нейна статия, в която ще научим що е то балаклава и защо има повече общо с рибата (или риболова), отколкото с баклавата. Както и много други взаимосвързани детайли, за които не сте и подозирали.

Нека завършим с хубава книга. В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов реши да ни припомни за „Светът от вчера“ – последната книга на Стефан Цвайг от 1942 г., публикувана малко преди самоубийството му. Според нашия колега, въпреки заглавието си, книгата е значима именно с това, че съобщава важни неща за утре. Вместо ревю той прилага петнайсет аргумента защо е важно да я прочетем отново. Най-малко за да си спестим някой ден срама, за който пише Цвайг:

Против волята си станах свидетел на най-ужасното поражение на разума и на най-дивашкия за цялата писана история триумф на бруталността; никога – отбелязвам това съвсем не с гордост, a със срам – нито едно поколение не е претърпявало такова морално падение от такива духовни висоти както нашето.

Днешното поколение имаме тежък дълг и отговорност да предотвратим това.

Приятно четене!