Ту-туу... Празнувате ли вече? Празнувайте, празнувайте. Тя, сметката, скоро ще застигне всички ни.
Няма как иначе, когато оставяме властта в мръсните ръчички на алчни, зли и неграмотни хора с все по-ескалиращи дементни прояви. Или когато насила им я набутваме в ръцете, както направиха отвъд океана. Анализаторите продължават да се колебаят има ли някакъв умисъл зад това, което се случва, или всичко е проявление на една безумна стратегия на арогантността.
В този контекст Искрен Иванов припомня за един от нашумелите скандали – #Signalgate, който според него, извън очевидното неадекватно боравене с чувствителна и поверителна информация, ще има сериозен отзвук върху функционирането на службите за разузнаване по света и партньорствата между тях. Прочетете повече в анализа му „Разузнаване и политика. Скандалът Signal и бъдещето на Петте очи“.
Да не пропуснем обаче една добра новина, която дойде покрай паниката на борсите, предизвикана от митата на Тръмп. И тя е, че беше развенчан митът как криптовалутите могат да бъдат алтернативен спасителен пояс за инвестициите. Криптотърговията в абсолютен синхрон отбеляза сходен драматичен спад.
Една илюзия по-малко за бъдещето не може да не е добра новина.
Иначе, засега ключовите световни финансови организации се опитват да бъдат хладнокръвни и да не наливат масло в огъня, подпален от американския президент. Европейската централна банка намали за пореден път лихвите. И макар те да стигнаха най-ниските нива от две години насам, очакванията са тенденцията да се запази, ако несигурността, провокирана от Белия дом, продължи. Международният валутен фонд оцени тази несигурност като „извън границите на допустимото“. Организацията предупреди за сериозно свиване на растежа, макар засега да отхвърля опасността от рецесия и прогнозите, че доларът може да загуби статуса си на световна резервна валута.
У нас НСИ отчете 10% ръст на банкрутиралите бизнеси за първото тримесечие на 2025-та в сравнение със същия период на предходната година. Но пък добрата новина от тази седмица е, че България вече изпълнява всички критерии за членство в еврозоната, а на 4 юни Европейската комисия ще публикува извънреден доклад за готовността за приемането ни от 1 януари 2026 г.
Правителство, оглавявано от Сергей Станишев, ни вкара в Европейския съюз, ако помните. Не че имаше някакви заслуги, просто инерцията от реформите на Иван Костов премина необезпокоявана през мандата на Царя и триумфира в ръцете на триглавата ламя... прощавайте, тройната коалиция исках да кажа.
Колко му е правителство на Пеевски да ни вкара в еврозоната? Такава ни била орисията.
Понеже кабинетът „Желязков“ официално вече ще се води правителство на малцинството (ГЕРБ–СДС, ИТН, БСП–ОЛ). Подкрепяно от Пеевски.
А циркът отвъд океана дава криле и на политическите циркаджии у нас. То и без друго провинциалните им умения никога не са ставали за световната сцена. Покрай това и политическият коментар на Емилия Милчева в „Тоест“ тази седмица слаломира между реалността и спектакъла, понеже... как иначе да го опишеш. Не пропускайте текста ѝ „Ту-тууу! И Тръмп им се показа“.
На този фон направо се възхищавам на Елена Телбис за мотивацията и силите да прави своята политическа сатира, когато действителността е сякаш лошо копие на най-безумния трип на яко надрусан посредствен режисьор.
В поредния текст от съвместната ни рубрика с „Екипът на София“ Ивелина Гаджева и Константин Кирилов споделят идеите си как може да се подобри достъпността на средата в столицата ни. Предложенията са напълно приложими и за другите населени места, които обитаваме. Прочетете повече в статията им „Концепцията за достъпна среда на фона на ремонтите на тротоарите в София“.
Тазгодишното издание на софийските литературни срещи ще се проведе от 24 до 26 април, а темата е „Археология на паметта“. По този повод Стефан Иванов разговаря с един от международните гости – носителя на наградата „Букър“ за 2022 г. Шехан Карунатилака. Едно сърдечно и много човешко интервю, което силно ви препоръчвам да прочетете точно сега, по празниците.
И понеже, сигурен съм, всички имаме нужда от повече добри новини, тук е мястото да вметна да прочетете репортажа на Associated Press за „книжната бригада“ от едно малко градче в Мичиган с около 5000 жители. Местна малка книжарница трябвало да се премести на друг адрес заедно със своите 9100 книги. И вместо книгите да се опаковат в кашони и да се транспортират с хамали, триста души от градчето сформирали човешка верига от едното място до другото и само за два часа, от ръка на ръка, всяко томче намерило своето място – на новия адрес, на правилния рафт, подредено по азбучен ред. Един хубав пример за силата на общността.
Заедно имаме повече власт и сила, отколкото изглежда на пръв поглед.
С влиянието на сексуалната революция продължава рубриката на Надежда Цекулова за женското здравеопазване. Именно след тази обществена промяна в нагласите тялото на жената все повече започва да принадлежи на нея самата. Както и социалната ѝ роля да не бъде ограничавана до майка и съпруга.
„Да пишеш за хашиша в Близкия изток и Северна Африка е като да си арабист и да преоткриеш Корана.“ Така Атанас Шиников ни въвежда в новия си материал от рубриката „Ориент кафе“. В поредната тема (с продължение) обаче ще можем да прочетем не само за историята на хашиша, но и за влиянието му върху културата, икономиката и политиката. Не пропускайте първата част на статията „За философите е „хапка мисъл“. Хашиш и ислям“.
Ако пък очаквате продължението на дискусията на Миглена Николчина и Северина Станкева за играта притча „Индика“ и за интелектуално-философските послания, преплетени в повествованието ѝ – ето го и него тази седмица.
Тази седмица загубихме Kaladan, както беше познат Владимир Петков. Един от хората, на които българският интернет и няколко субкултурни общности дължат много. Познавам го от над 20 години и без да сме били особено близки, се сещам за 5–6 проекта, които без него нямаше да се получат. Вероятно пропускам поне още толкова. Той беше от хората, които си вършат работата и са на мястото си, без да очакват благодарности или овации. Готов да подаде ръка или да удари рамо. Ще липсва много. Сбогом, Kaladan!
И накрая – още две препоръки. Едната е текстът „Минчев, Мъск и Микеланджело“ на Иван Ланджев в „Дойче Веле“. Вярвам, че всеки може да намери с какво да е несъгласен в него – това е лесно. Но също така съм сигурен, че всеки има и върху какво да се замисли.
Другата ми препоръка е тази блестяща TED реч на Каръл Кадуаладър отпреди няколко дни, наречена „Ето как изглежда дигиталният преврат“. Разследваща журналистка в The Observer и The Guardian от 19 години, тя наскоро беше уволнена, защото се противопостави на сделката за придобиването на Observer. Кадуаладър стана изключително популярна в международен план с разкритията си за Facebook и Cambridge Analytica и за злоупотребата с данни, за да се влияе върху избирателите. Беше жертва на изключително тежко съдебно дело за сплашване.
Чуйте внимателно всяко изречение...
И запомнете, че заедно не сме безсилни!
„Тоест“ зависи от вашата подкрепа, за да продължи да нарича нещата с точните думи. А и сякаш всички имаме нужда да се почувстваме заедно. Както и от малко нормалност около себе си.
Приятно четене и гледане!