Тази седмица в сряда, когато стана ясно, че изчезналата ден по-рано Биляна е намерена мъртва, се оказах в компанията на човек, който съвсем отговорно заяви, че либералната демокрация е виновна, че жените имат следродилна депресия. Покрай него имаше няколко жени, всичките майки, някои от тях на съвсем малки деца.
Не се поколеба да продължи.
Познатият рефрен „Баба ти само следродилна депресия е имала“ прерасна в тотално отричане на наличието на такова състояние/заболяване. Оказа се, че и то, като всичко друго лошо, е внедрено в съзнанието ни от прогнилия Запад и в днешно време жените са едни лигли, които не искат да раждат деца, а когато все пак родят – изпадат в депресия.
Човекът, за когото говоря, е 50-годишен, интелигентен, образован, работодател, баща, партньор, живеещ и работещ в столицата, с достъп до ток, течаща вода, интернет, модерна инфраструктура (доколкото това важи за София) и всякакви други блага на цивилизацията.
Имаше ли смисъл да обяснявам и да споря? Не.
Направих ли го? Да.
Моя грешка.
Продължаваме нататък.
Единствената причина, поради която споменавам тази история, е следната: ако покрай вас има жена, която е родила дете в последната година, питайте я какво ѝ е в главата. Може и да реши да ви сподели. Имайте предвид, че нещата, които се случват с жените след раждане, са спектър. Не всичко е клинична следродилна депресия със суицидни мисли. Има го и т.нар. baby blues, и различни други депресивно-тревожни състояния, които може и да не налагат намесата на специалист, но при всички положения налагат подкрепа.
Между другото, ние думи за тези състояния нямаме. Просто не говорим за тях, не са в полезрението ни, не са ни важни вероятно, затова и не сме си измислили думи. В този ред на мисли, баба ми и да е имала следродилна депресия, не е имала възможност изобщо да каже какво ѝ има. Камо ли да отиде да я диагностицират.
Ескимосите имат цял кош думи за лед, защото им трябват, за да назовават различните видове лед. Народите, които имат отношение към менталното здраве, разполагат с повече думи за различните състояния, защото им е важно да ги назовават точно. Ние си нямаме. Затова може и да ви е направило впечатление как изведнъж всяка втора жена в социалните мрежи е имала следродилна депресия. Не е, за да се намажат и на тази филия (поне повечето). Просто действително всяка втора жена е изпитала нещо. И вероятно не е имала с кого да го сподели, защото я е било страх и срам.
Толкова за депресиите. Минаваме към по-весели неща.
Пеевски и Борисов – титаните на българската политика. За тяхното евентуално падение и заместване с нещо друго или някой друг е тазседмичният анализ на Емилия Милчева.
На българската политическа класа и по-конкретно на тежкия еснафлък, който я тресе и облива, е посветен текстът на Валентин Вълканов. Изключително добра статия, препоръчвам горещо.
Продължаваме с поредицата на Николета Атанасова „Несломимата Украйна“. Този път Николета разказва за ветерани, които работят във фабрики. Някои правят сувенири с вградени куршуми, други – дронове.
Имаме и страхотен материал от Екатерина Петрова, която разглежда произхода на чудната дума „калабалък“ и връзката ѝ с Швеция. Аз съм склонна да я използвам за почти всичко случващо се в България. Толкова е удобна!
Михаил Ангелов е направил подробен обзор на победителите в научните категории в тазгодишните Нобелови награди. Кои са и какъв е приносът им в съответните научни области, може да разберете от актуалните научни новини.
И последно: вижте текста на Антония Апостолова в рубриката ни „На второ четене“. Този път Антония чете „Спомен за гората“ и ни разказва защо тази малка книга е особено голяма.
Приятно четене на „Тоест“!
Ако харесвате работата ни и искате да ни подкрепите, може да го направите от червения бутон по-долу.