Paroles, paroles, paroles… се пее в популярния шансон, изпълнен от Далида/Делон. Текстът му представлява диалог, в който мъжът обсипва жената с бонбони, шоколади и комплименти, а тя – макар и с френски финес – горчиво се усъмнява в празните му думи. Рефренът добива гражданственост, както се казва, и често се употребява във връзка с хлъзгавата политическа реторика и празните обещания на политиците.

Ние обаче не говорим празни думи и непоколебимо вярваме в силата им – да ни променят, включително докато те самите се променят. Тази седмица минава под знака на избора на българска дума на 2023 година – инициатива, която Павлина Върбанова (авторката на платформата „Как се пише?“ и езикова редакторка на „Тоест“) и преподавателката по български език и литература Доротея Николова организират за трета поредна година.

Може да гласувате за вашите три думи на годината днес, 20 януари, до 14:00 ч.

На този етап са излъчени 10 думи, чието присъствие в класацията не е никак изненадващо. През 2023 г. редица инженерни понятия мигрираха в обществено-политическия лексикон и трайно се задържаха там – „сглобка“, „ротация“, „демонтаж“... Съвсем естествено те попадат в годишната класация. Изборът на думи като „война“, „евроатлантик“ и „Шенген“ също е предвидим.

Лично за мен обаче е много радостен фактът, че един неологизъм, и то изкован в полето на съвременната художествена литература – „времеубежище“ – е предложен за дума на 2023-та от доста хора (апропо, думата „Букър“, изписана на кирилица, също попада в класацията). В България литературните неологизми не са често срещани, но успехът на романа на Георги Господинов позволява „времеубежище“ да се нареди до добили световна слава и употреба думи като „утопия“ (Томас Мор), „пандемониум“ (Джон Милтън), „лилипут“ (Джонатан Суифт), „робот“ (Карел Чапек), „нимфетка“ (Владимир Набоков), „самолет“ (Игор Северянин), „невромантик“ (Уилиям Гибсън) и др.

До краткия списък с номинации е стигнало и словосъчетанието „изкуствен интелект“. Този избор съвпада с избора на „Колинс“ за 2023 г. Нямаме информация колко се е увеличила употребата на въпросната дума конкретно в България, но според издателя на речника през 2023-та съкращението AI (от изкуствен интелект, или ИИ) се е използвало четири пъти повече в сравнение с предишната година.

И ако сте от хората, които споделят тревогите на Илон Мъск или Ноа Харари, свързани с експанзията на ИИ, чуйте двете части на суперинтересния разговор на Георги Стоев от подкаста Ex Ante с Йовко Ламбрев, ИТ експерт и съосновател на „Тоест“. Двата епизода са по 20 минути, потърсете ги в своето подкаст приложение – ето линковете към първата и втората част в Spotify. Въпреки високотехнологичната тема, посланието и на двамата е кристално ясно, отрезвяващо и донякъде успокояващо. Накратко – все още има смисъл да сме човеци.

Оставаме в темата с продължението на текста на Атанас Шиников от миналата седмица – „Изкуственият интелект на Аллах“, в който е допусната възможността ИИ в ролята на дигитален религиозен авторитет да се окаже не просто ненадежден съветник на мюсюлманите, но и опасен манипулатор. При всички положения, независимо дали контекстът е светски, или религиозен, ИИ продължава да е unheimlich явление, което поставя под въпрос контрола ни (доколкото имаме такъв) върху света, върху самите нас...

„Повикахме виетнамци, а дойдоха хора“ – така е озаглавена статията на Светла Енчева, която коментира неотдавнашната спогодба за внос на „работна ръка“ от Виетнам. Тези „работни ръце“ обаче не са продукт на ИИ. Тоест в страната ни се очаква да дойдат истински хора със своите лични истории и мечти. И ако изберат България за втора родина, ние трябва да сме готови да посрещнем този избор. Светла Енчева напомня за проблематичната интеграция на турските гастарбайтери в Германия през втората половина на ХХ век и призовава да не забравяме уроците на близкото минало.

Без да сме се „наговаряли“, в броя има още една статия, чийто фокус са турските гастарбайтери в Германия – „Добре дошли в Алманя“. Всъщност става дума за поредица от три текста на писателката Емине Садкъ – „Гастарбайтерската песен като дом“. Тази седмица ще научите повече за първите десетилетия от „алманската одисея“ на турските работници, за създаването на казината, за първата голяма звукозаписна компания и за култови музиканти и дисиденти, като Джем Караджа.

Човешката крехкост и уязвимост е на прицел във времена на икономически кризи и миграции, но и в ситуации на преврати, на войни, на диктаторски режими. Такъв е контекстът на книгата, избрана от Стефан Иванов за рубриката „На второ четене“ – „Анатомията на едно изчезване“ от Хишам Матар. А историята за завинаги изчезналия баща е колкото лична и локална, толкова универсална и съпреживима.

В момент, в който ковид торнадото като че ли се кротна и отстъпи място на баналните сезонни вируси, животът се върна в обичайните си релси и задължителните маски слязоха от лицата ни, Екатерина Петрова насочва вниманието ни към етимологията на една ключова за есента и зимата дума – грип. Прочетете защо La grippe, c’est chic. Както обикновено става в тази рубрика, покрай основното ще научите и други неща, вдъхновяващи филологическите фантазии.

В новия си текст „Училище за родители“ от рубриката „Възможното образование“ Донка Дойчева-Попова ни представя портите на българското училище като своеобразна стена, отделяща учителското съсловие от родителското, а по този начин – разполовяваща и живота на самите деца от най-ранна възраст. Защо системата допуска, толерира и дори налага подобно разделяне, от което губят всички страни? Въпрос, по който си струва да помислим, особено в момент, в който същата система прави опити да се реформира.

За голямо съжаление, опитите за реформи и в другите сфери, например в съдебната система, не само че ни предлагат „още от същото“, ами го и поизмиват, преди да му надянат новите дрехи и да ни го представят – ни лук яло, ни лук мирисало. Как недопустимото изведнъж се превръща в допустимо? На каква цена? Прочетете извънредно мрачния анализ на Емилия Милчева „Десантът на партийните лейтенанти“ и пийте още една студена вода (сигурна съм, че няма да ви е първата). След този текст човек се пита не просто за кого да гласува оттук нататък, а всъщност защо и за кого изобщо е гласувал досега...

Все пак, преди да се разочаровате (за пореден път) или разгневите (за пореден път), или пък да попеете съботно с Далида – не забравяйте да гласувате за дума на годината. Защото, ако нещо остава след нас, това са думите. Не ги изпразвайте от смисъл. Те помнят онова, което цял живот съзнателно или несъзнателно забравяме. Те са нашето убежище.