Животът на повечето от нас, читателите на „Тоест“, минава под знака на китайското проклятие „Да ти се случи да живееш в интересни времена!“. Колкото и да сме свикнали да е интересно, не можем да отречем, че напоследък става особено интересно. Атентат срещу Тръмп, две ДПС-та, екстравагантно и отхвърлено предложение на ПП–ДБ за излизане от политическата криза… и какво ли още не.
Преди да сме се гмурнали обаче в конкретиката, да ви подпитам: попълнихте ли вече читателската анкета на „Тоест“? Ако не сте, сега хващате последния влак. В случай че в понеделник сутринта внезапно се събудите с мисълта „Искам да попълня анкетата!“, ще имате повод да се поздравите с песента на Георги Станчев „Ти ужасно закъсня“.
Тази седмица в „Тоест“ започна не с политика, а с наука и култура. Знаете ли какво са прионите? Допреди няколко дни и аз нямах никакво понятие, но Анастасия Орманджиева ни обяснява защо е важно да знаем какво представляват те. Прионите са протеини, които съществуват в две форми – нормална и погрешно нагъната. „Погрешните“ приони обаче могат да променят структурата на нормалните. На всичко отгоре са склонни да се обединяват и могат да унищожат цял организъм. Представям си ги като едни микробиологични популистки партии, които заразяват нормалния политически живот.
В рубриката „На второ четене“ Антония Апостолова ни представя романа „Неудачниците“ от Том Ракман в превод на Ангел Игов. Книгата е своеобразно обяснение в любов към традиционната печатна преса – повествованието проследява от създаването му до края един вестник и редакционния му екип. Така не само се припомня определен период от американската политика, а и се представят типични персонажи, каквито всеки, който е работил в редакция, познава.
Докато сме на вълната на словото – знаете ли какво означава „хармолипи“ (χαρμολύπη)? Хем радост, хем тъга. Тази голяма странна гръцка дума за Екатерина Петрова е като вход към гръцкия език, от който много от нас се стряскат, като започнем от азбуката му. И не сме само ние. Както на български се казва, че нещо е „като на патагонски“, така на английски съществува израз в същия смисъл – It’s all Greek to me.
Плавно прехождаме към политиката, започвайки с външната. „Предопределени за война, но не съвсем“ – така Искрен Иванов резюмира отношенията между САЩ и Китай. Той разсъждава защо тези две страни не намират обща формула за преодоляване на различията си. Може би защото глобалният мир е идеал – човечеството е живяло много по-дълго в състояние на война. Ако ни е трудно да си представим свят, в който Китай е победил САЩ, авторът ни го описва.
Междувременно режимът на Путин става все по-тираничен, а на войната на Русия срещу Украйна не се вижда краят. В третото от петте отровни дела, за които разказва Николета Атанасова, става въпрос за перипетиите на една руска бежанка в България – Ирина Дмитриева. Руска, но не съвсем, защото по баща е украинка. Повече от две години тя е противозаконно разделена от непълнолетната си дъщеря, болна от муковисцидоза. Разделя ги Държавната агенция за бежанците (ДАБ).
Като стана дума за ДАБ, помните ли саудитския дисидент Абдулрахман ал-Халиди, за когото „Тоест“ разказа? На 5 юли той обяви гладна стачка и вече повече от две седмици не е ял. Защото е затворен в центъра за задържане в Бусманци над 32 месеца. Въпреки българското законодателство, според което никой не може да бъде затворен на такова място повече от 21 месеца. Въпреки решението на Върховния административен съд той да бъде освободен. Въпреки доказателствата за опозиционната му дейност и за заплахите към него в родината му. Защо ДАБ не му дава статут и го държи затворен? Ами така. Защото може.
Българската държава умее да е несправедлива не само към търсещите убежище, а и към собствените си граждани. Един от основните механизми, с които тя възпроизвежда неравенството, е образованието. За масовото образование, което (не) служи на всички, Надежда Цекулова разговаря с Ирина Манушева, инициирала подписка за промяна в правилата на националното външно оценяване. Макар децата на Манушева да са минали и през частно, и през домашно образование, според нея цялата образователна система трябва да се преосмисли, за да не се налага родителите да спасяват децата си поединично, дори и да могат да си го позволят.
Не само образованието в България, а комай всички институции не изпълняват ролята си, защото са превзети и играят за частни интереси. И вие ли се сетихте за Делян Пеевски? Възможна ли е сглобка срещу Пеевски, пита Емилия Милчева. Тя предлага анализ на потенциалните съюзници на ПП–ДБ за осъществяването на тази цел – като се почне от президента и се стигне до… почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Дали възможното ще стане действително, е друг въпрос.
На Пеевски му се вижда краят, защото ще се препъне в електората на ДПС, мисля си пък аз. Не всички избиратели могат да бъдат купени или сплашени. Пеевски има опит най-вече с контролирания вот. Не с традиционните гласоподаватели на ДПС, за които т.нар. Възродителен процес продължава да е травма и които помнят – лично или чрез колективната памет – какво е да стоиш пред дулото на танк. За тях Пеевски е чуждо тяло.
Знаете си, че няма да ви оставя без препоръки.
Чухте ли летния хит на Котарака Румен, композиран с помощта на изкуствен интелект? „ЛЕЦ ДЕНС“, както е казал „дейвит мяуи“!
За мен парчето си е направо приятно, леко пънкарско, по-слушаемо от повечето летни хитове, дело на естествени интелекти. Та се замислих, че не разбирам една от основните критики срещу изкуствения интелект: че се учи от вече създадени от реални автори произведения. А не правят ли огромната част от хората същото? Как е възможно да се учиш, без да стъпваш на наличните артефакти? И колко са онези, които действително създават нещо ново, несъществувало преди?
Завършвам с едно и половина неща за „Тоест“.
Тази седмица Манол Пейков (издател, политик, граждански активист, певец любител и какво ли още не) имаше рожден ден. Той си пожела… подкрепа за „Тоест“. Повод да напомним, че съществуваме благодарение на вашите дарения.
И половинката, понеже с това започнах – ако не сте попълнили още читателската ни анкета, сега е моментът. Другата седмица може да поискате, ама няма.
И последно: пазете се в жегите, имаме само един живот и само едно здраве.