Като човек, който съзнателно отсъства от Facebook, но иначе се опитва да следи отблизо температурата на обществената треска, кампанията за местните избори (с много малки изключения) изглежда вяла, посърнала и банална. Не предизвиква нужната гравитация и не увлича хората. Случва се сякаш някак между другото.

Остава едва седмица до края ѝ, а посланията са все така общи и клиширани, повърхностно засягат избрани проблеми, но рядко се чуват смислени решения с обмислени въздействия, които изглеждат като част от подреден, системен подход. А някои от кандидатите на политическите структури (включително от парламентарно представените) са толкова анонимни, че е трудно до невъзможно да се открият дори два абзаца информация що за хора са и с какво са се занимавали досега. Тъжна е тази инерция и подценяване на едни от най-важните избори в държавата.

Затова нека продължа с добра литература вместо с безцветна политика. Ще се възползвам от великолепното припомняне от Стефан Иванов на едно заглавие, което излезе преди около две години на български език – „Идва събота“. Сборникът с разкази е на Лусия Бърлин, чийто талант приживе остава незабелязан, освен за шепа ценители и близки нейни приятели. Стефан сякаш е знаел, че ще започна с критика на безгръбначната кампания и уж е писал за книгата, но всъщност и за контекста у нас:

Просто, колкото и да не е за вярване, все още има и истина, и реалност. И в нея има красота, за която често сме склонни да си затваряме очите. Има и смелост. Тя е нужна във времена на реклама и борба за внимание и харесване в социалните мрежи. Във времена на лесни суперлативи и копнеж по вписване, по приемливост и загладеност без остри ръбове или риск.

И говорейки за риск... през седмицата стана известно, че носител на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2023 г. е иранското протестно движение „Жени, живот, свобода“. А с графит със същия текст от столичния Женски пазар ще ни срещне пък Атанас Шиников. Неговата разходка ще ни върне чак до арабския IХ век в търсене на паралели с провокацията и бунтарството на „графитаджиите“ в историята и културата на Близкия изток – от миналото та до днес.

Настоящият контекст в Близкия изток, уви, не предвещава излишък от оптимизъм за бързо и позитивно развитие. Затова и репортажите на Николета Атанасова от Украйна и разговорите ѝ очи в очи с хората от бойните полета са още по-необходими и важни. Заради болезнената диагноза на последствията от това, което всяка война причинява – освен човешките жертви, и загуба на смисъл, човечност и ценности, около които строим съдбите и общностите си. Разрухата съвсем не е само външна. Не пропускайте новия разказ на Николета от поредицата „Откъси от Украйна: Тогава тихичко се появи страхът...“.

Междувременно разследващият сайт „Белингкат“ и изданието The Insider публикуваха нови подробности и конкретни имена, свързани с експлозиите през 2011 г. в склада за боеприпаси в севлиевското село Ловнидол, с последващите покушения срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев, руския двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря, както и с други саботажи в страни от Европа, довели до експулсирането на руски дипломати. Ключовата фигура зад всяка от тези „черни операции“ е ген. Андрей Аверянов, командир на поделение 29155 на ГРУ и наследник на значителна част от империята на бившия командир на „Вагнер“ Евгений Пригожин, чийто частен самолет беше взривен през август т.г., след неуспешния му преврат в Русия. Разследването наистина заслужава внимателен прочит.

Но да се върнем все пак към българския политически живот с помощта на Емилия Милчева, която прицели тазседмичния си анализ в изпирането на имиджа на Бойко Борисов, когото всички дружно бяхме отписали като фактор в бъдещето на родната политика. За жалост, той напоследък не само заглади гребена, но и бодро кукурига предимно по уж партньорите си в т.нар. сглобка. И ако това не е напълно неочаквано, то тишината, която следва след повечето му атаки, е не само необяснима, но и силно притеснителна. 

Надежда Цекулова и преди е била автор в „Тоест“ (в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“), но сега се завръща с две месечни рубрики – за здравеопазването и за образованието. В първото интервю от поредицата „Разговори за здравеопазването“ тя ни запознава с анестезиоложката д-р Десислава Иванова, за която професионализмът, лекарската етика и чистата съвест са възможни независимо от здравната система.

Време е и за нов текст от друга наша поредица – „От дума на дума“, която с времето се сдоби с верен кръг почитатели, нетърпеливо очакващи всяка нова разходка из историята и развитието на значението на думите. Нашата екскурзоводка Екатерина Петрова този път ни повежда към дебрите на превода и успява да ни преведе далеч, превеждайки и непреводимото. Не вярвате ли? Прочетете „Намерени в превода“.

Светла Енчева ни провокира с текст, чийто смисъл е прикрит в побутването към повече самокритичност по отношение на клишетата, с които боравим при оценките на политически оцветените събития и организации около нас. И обръща внимание върху важността на нюансите в политическия спектър. Вижте повече в статията ѝ „Сляпото петно за фашизма вляво“.

И накрая... нека си спомним за един скъп човек, който ни напусна, докато „Тоест“ беше в принудителна пауза. Малина Петрова, освен всичко, с което ще бъде запомнена, беше и наша голяма приятелка, сред първите ни автори и щедра дарителка. В понеделник ще се навършат 40 дни от смъртта ѝ.

В последните седмици често премислям дали можем изобщо да оценим какво ѝ дължим като българи и като общество. Тя беше крайъгълен камък в раждането, развитието и устоите на българската демокрация. И ще липсва ужасно!

Сбогом, Малина!

... неразбраното, неосъзнатото минало винаги се връща като бумеранг, понякога като карикатура. Защо ли? Защото не сме имали смелост да научим истината за миналото и мястото си в него.

Но как да открием истината в хора на надвикващи се истини? На кого да повярваме? Лъжата е гръмогласна, самонадеяна и безпардонна. Истината говори тихо, изисква се усилие, за да я чуеш, не се натрапва и търпеливо изчаква да я забележите и откриете, сами да стигнете до нея. Тя е като любовта.

Малина Петрова, „Изгубени във властта“