Асансьорът на властта в България е заседнал между 1989 г. и началото на XXI век.
Така започва тазседмичният политически анализ на Емилия Милчева за „Тоест“. А асансьорът е претоварен с партийни апаратчици и спорни лидери, добавя дежурният ни редакционен екип. За съпротивата на политическата върхушка в България да освободи хоризонта пред страната ни, за неформалните мрежи на влияние сред старите партийни елити и колко наивно е да очакваме различни листи за изборите на 27 октомври – четете в статията „Мудният асансьор на властта в България“.
Демокрацията е крехка. А най-уязвима и беззащитна е, когато бива атакувана чрез злоупотреба с инструменти, които иначе са създадени да произвеждат повече демокрация. Опорочени избори или референдуми, користно законотворчество, завладени институции, призовани да я пазят. Така е не само у нас. Но в навечерието на най-новата предизборна кампания в България местната фабрика за политически популизъм работи на пълни обороти. Дори там, където очакванията това да не се случва, са най-високи. За поредното фундаментално глупаво политическо действие на ПП–ДБ разказва Светла Енчева в статията си „Смяна на пола на деца? Някой разбра ли какво от ПП–ДБ (не) искат да се забрани?“.
И както от една страна се създава усещане, че всички са се втурнали да решават несъществуващ проблем (част от върволица впрочем), така пък съществени проблеми биват замитани под килима. Например борбата с употребата на наркотици. По този повод Надежда Цекулова разговаря с Юлия Георгиева, председател на Фондация „Център за хуманни политики“, чиято основна цел е осигуряване на помощ за попадналите в капана на наркотиците.
И докато сме на тема „здравеопазване“, на 22 септември отбелязваме обявяването на независимостта на България, но и още нещо – Международния ден на нарколепсията. Напълно е възможно да не знаете какво е това, защото е рядко хронично неврологично заболяване. То нарушава способността на човешкия мозък да регулира цикъла сън–будност и води след себе си драматично влошаване на качеството на живот. На това отгоре се диагностицира бавно, а достъпът до лечение е труден. Използвайте повода, за да се информирате за нарколепсията, защото страдащите и близките им имат нужда от подкрепа и емпатия.
„Мила ваканция... Къде си, когато най ми трябваш?“, пита Донка Дойчева-Попова в новата си статия в рубриката ни „Възможното образование“. В текста си тя повдига темата за силно неравномерното разпределение на времето за учене и ваканции в графика на българските ученици, които разполагат с една от най-дългите летни ваканции, но с малко други почивки през учебната година. А това, оказва се, изобщо не е незначителен проблем.
През седмицата изтече срокът, в който беше възможно България да промени позицията си относно #chatcontrol – поредния опит за отслабване на криптирането на личната кореспонденция в ЕС, за което вече писахме през юни и юли. Според източници на „Тоест“ най-вероятно позицията на страната ни ще си остане двусмислена, тоест формално няма да подкрепим отслабване на криптирането открай докрай, но ще приемем компромиси, които ще позволяват обследване на съдържанието на устройства на потребителите чрез алгоритми (и вероятно изкуствен интелект). Общото решение на Брюксел ще стане ясно на 10 октомври.
Доставчиците на приложения за криптирани съобщения Signal и Threema вече обявиха, че никога няма да се съгласят да включат подобни процедури за наблюдение в своите приложения и по-скоро ще прекратят дейността си в ЕС.
Обикновено когато говорим за технологии, гласовете на технократите (включително на т.нар. експерти) и предприемачите превземат обществения дебат. Една от гигантските грешки, които повтаряме непрекъснато, е, че допускаме да бъде заглушен гласът на хуманитаристите.
Във връзка с това нека напомним, че на 10 септември излезе новата книга на популярния историк, философ и мислител Ювал Ноа Харари „Nexus. Кратка история на информационните мрежи от каменната епоха до изкуствения интелект“. За български превод ще трябва да изчакаме някакво време, но междувременно може да настроите очакванията си с първия поглед на колегите от „Капитал“ към книгата. Или ако сте склонни да отделите два часа от свободното си време (и да пренебрегнете лепкавостта на заглавието), препоръчвам да изгледате това интервю, което освен препратките към теми от новата и предишните му книги съдържа интересни гледни точки към най-актуалните теми от ежедневието ни.
А в допълнение: на тези от вас, които се вълнуват от теми като неприкосновеност на дигиталната кореспонденция, правата ни в цифровия свят, етичните казуси около изкуствения интелект или отровните бизнесмодели на днешните високотехнологични компании, силно препоръчвам да намерят време и за интервюто на Меридит Уитакър за WIRED. Тя е директор на Фондация Signal Technology и се грижи за развитието на приложението Signal Messenger, превърнало се в златен стандарт за сигурна комуникация. Уитакър също е и изследователка, активистка за човешки права и гласовит борец срещу всякакви административни и политически опити за отслабване на криптирането, ползвано за защита на личната кореспонденция. Ето малко задъхани реплики от интервюто.
Монополистичната хегемония е наистина резултатен начин да трупаш потребители. Но това не печели сърцата и умовете. (...) Това е принуда.
Търсенето на алтернатива никога не е било по-силно. (...) Знам, че технологиите, направени по различен начин, са възможни.
Не става въпрос за липса на идеи или възможности. Става въпрос за това, че трябва сериозно да започнем да приемаме промените, необходими за изграждането на технологии, които отхвърлят наблюдението и централизирането на контрола – и тази необходимост вече е очевидна за всички.
„Питали Пророка на исляма за виното и за хазарта. В тях, казва той, има голям грях, но и изгоди“, пише Атанас Шиников в първата част на новия си текст от рубриката „Ориент кафе“, озаглавен „За ориенталския махмурлук, Корана и домашнярката“. И както вече сте се досетили, ще се опита да убеди читателите на „Тоест“, че има легитимен начин хем да живееш според предписанията на Корана, хем да си пийваш. И дори ще ни го докаже с исторически източници.
Да завършим с литературна препоръка. Към една забележителна, но и трудна книга ни връща тази седмица Антония Апостолова в рубриката ни „На второ четене“ – романа „Годините“ на френската нобелистка Ани Ерно. Антония я определя като квазидокументален архив на едно поколение и на следвоенните години на XX век, през които „прогресът е хоризонтът на съществуването“. Време, което Ерно ни обещава да спечели битката с настоящето.
Приятно четене!