Преди да ви кажа какво сме публикували тази седмица в „Тоест“, ще ви предупредя най-приятелски много да внимавате какво пишете в социалните мрежи, как си вършите работата и изобщо какво правите в живота си, защото ви грози опасността да дойде Илон Мъск и да ви се скара от висотата на кетаминовия си ентусиазъм и на 400-те си милиарда долара нетна стойност. Като нищо може да ви и обиди на „бавноразвиващ се“ или пък на „тиранин“, а както знаем, повечето от нас са тънкообидни и не е ясно къде ще му излезе краят.
За щастие, краят на тази седмица, в която медийният поток приличаше на кръвожадно цунами, готово да ни удави поголовно, е тук. Предлагам всички да се въздържат от новини, изказвания и военни разходки в съседни държави поне до понеделник, за да вземем дъх на седмия ден, както повелява християнската традиция, разбира се.
Ако много страдате, че сте изпуснали важни неща, не се притеснявайте – то така си е по план. Нали трябва да гледаме в другата посока, като излиза зайчето от шапката, че инак съвсем ще се стопи магията. В „Тоест“ обаче има хора, които все гледат в ръцете на фокусника, да им се не види, и кротко и напоително описват къде какво става. Така прави тази седмица Емилия Милчева, която в политическия си обзор разказва за избирането на регулаторите, за Украйна, за бюджета и всички важни теми от седмицата, които може и да сте изпуснали, докато в парламента си подаряват калкулатори и розови маркери.
Да минат да ни подарят нещо и на нас. Както става ясно от третия епизод на рубриката ни „Т.Е. от Е.Т.“, на Е.Т. ѝ е свършил тонерът за принтера, Добрев и Василев може да помислят по въпроса. Даже, ако искат, и дарители на „Тоест“ могат да станат, за да можем още да пишем и да говорим за тях и техните песни все да се четат, както е казал поетът.
Вижте целия епизод 3 тук:
За по-сериозни политически анализи четете редовно „Тоест“, но то в тези анализи все за същите хора ще става въпрос, така че не знам дали ще ви устройва.
Категорично сериозен е текстът на Валентин Вълканов „България в епохата на автократите“, в който той обяснява, че бъркаме, ако си мислим, че все още не живеем в автокрация. Всички предпоставки са налице: завладени медии, потъпкано върховенство на закона, популизъм, откраднати избори… Няма да продължавам, ще си го прочетете сами. Текст, предназначен за „либерали със соево лате в ръка“, които се оказаха най-големият проблем на държавата, понеже всичко друго ни е топ.
Връщам се към сериозността на медията „Тоест“, защото тази седмица имаме задълбочен анализ на доц. д-р Искрен Иванов за случващото се в Северна и Южна Корея. „Корейският полуостров в геополитическата игра на калмари“ е изключително интересен текст, от който става ясно, че доста е заложено в отношенията между корейския Север и Юг. Всичко това може и да ни се струва много далече, но какво са няколко хиляди километра между приятели, особено когато Ким Чен Ун разполага с ядрен арсенал, който лесно стига до САЩ.
Прогонвам бързо мисълта за ядрена война, защото и бездруго нищо не мога да направя по отношение на хората и тяхното желание да натискат копчета, и продължавам със съдържанието на „Тоест“ тази седмица.
Имаме си две продължения на текстове в две от най-любопитните ни рубрики, които, сигурна съм, верните им читатели чакат с голям интерес.
Втора част на „Истории на върха на налъма“ от рубриката на Атанас Шиников „Ориент кафе“ е в играта. В нея става дума за налъми, както сигурно се досещате, особено ако сте чели първата част. Атанас прелиства стари арабски текстове, за да научи повече за санкциониращата употреба на налъмите, както и за превръщането им в талисман. И съответно, като го научи той, го научавате и вие, ако си прочетете статията.
Казах „игра“ и веднага отиграваме и с другото продължение на текст в тазседмичния ни брой: „В отбор със себе си. Между настолните ролеви игри и техните компютърни адаптации“ от рубриката ни „Игромислие“. В него Николай Генов и Чавдар Парушев разсъждават доколко разказът във видеоиграта е разписан и несвободен, а този в настолната – по-скоро спонтанен и импровизиран. Въобще не е необходимо да си падате по настолни или компютърни игри, за да се потопите в този прекрасен философски разговор, който съвсем спокойно може да съотнесете към какво ли не в битието ни, което „се играе“.
Седмицата в „Тоест“ закрива Антония Апостолова с текст в рубриката „На второ четене“, посветен на „Дъхът на ближните“ от кипърския писател Андонис Георгиу. Това е сборник с разкази, събиращ актуални теми, доколкото те са част от традиционната динамика в ежедневието и разговорите на обикновените кипърци, както пише Антония. „Но някак над това като че ли стоят най-вечните теми: преди всичко тленността и смъртта, но и извечната самота на човека, желанието да се свържеш някак с „дъха на другите“, прошката и любовта“, казва още тя в рецензията си.
И понеже на този бюлетин му е време да приключва, оставям една препоръка (не че сте ми я искали). Гледайте при първа възможност филма „Милен“, посветен на Милен Цветков. После може пак да си говорим, ако искате.
Айде, със здраве!