Освен че пролетта дойде, толкова неща се случиха през седмицата, скъпи читатели на „Тоест“, че не знам откъде да започна. Чудя се обаче следното: ако българин, работещ в международна хуманитарна организация, загине във военен конфликт, това би следвало да е водеща новина, нали? Очевидно не, ако въпросният българин е убит в Газа от израелски снаряд. Информацията за смъртта на Марин Маринов се загуби в новинарския поток, в който дори не се споменава името му. Премиерът нарече убийството „неприятен инцидент“. Не, господин Желязков, неприятен инцидент е човек да го ужили оса. Когато танк стреля по сграда, в която пребивава персонал на ООН, това прилича повече на военно престъпление. И не, критикуването на политиката на една държава не означава омраза към народа ѝ.
Водещата новина в централните емисии беше трагедията в северномакедонския град Кочани, където по време на концерт в дискотека с незаконно разрешително избухна пожар и загинаха 59 души, основно деца и младежи, но и членове на групата, изнасяща концерта, а много са в критично състояние. У нас акцентът е върху помощта, която България оказва на пострадалите. А аз се питам: трябва ли съседите ни македонци да страдат, за да имаме човешко отношение към тях?
В България пък бяха арестувани млади мъж и жена – тя е участвала в клипове с измъчване и убиване на животни по поръчка, а той я е снимал. Повече от клиповете ме ужасява мисълта, че по света има много хора, които се възбуждат от такива неща и си плащат за тях.
Вече става все по-ясно, че не Украйна не иска мир, а Русия. Според Тръмп обаче преговорите с Путин вървят много добре. След като американският президент, изглежда, се отказа от идеята си да придобие редкоземните минерали на Украйна, той хвърли око на атомните ѝ електроцентрали. Зеленски обаче не е склонен да му ги даде. И аз не бих била на негово място – ами ако с Мъск решат, че някакви си реактори на другия край на света не са им на сметка, и просто им хлопнат кепенците, както направиха с USAID, с издирването на отвлечени украински деца и с американското Образователно министерство? Или ако ги продаде изгодно на Путин?
Тръмп впрочем издаде заповед и за закриване на медийната група, част от която е „Свободна Европа“. Тя обаче не се дава без бой и съди президентската администрация с аргумента, че заповедта е не само незаконна, а и противоконституционна.
Ердоган пък арестува основния си политически опонент – кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. Нашите политици има от кого да черпят вдъхновение. Кеф ти Тръмп, кеф ти Путин, кеф ти Ердоган.
Но кой да ни помага да понасяме всичко случващо се по света и в България, ако не Елена Телбис с лечебната за душата рубрика „Т.Е. от Е.Т.“?
И след като Елена ни приземи на родна почва, логично преминаваме към тазседмичния политически анализ на Емилия Милчева „Пеевски 3.0. Поглъщането“. В него пише как Пеевски поглъща държавността като питон, а от нея остава само фасадата. Затова за конституционен съдия е избран не юрист с международна репутация като Йонко Грозев, а Орлин Колев, завършил право, където и Пеевски – в ЮЗУ. Пак с подкрепата на Пеевски беше избран и управител на Здравната каса, а посред нощ парламентът прие абсурдистката му идея за държавни магазини в пощите. Но не се отчайвайте – питонът има още какво да лапа.
В тази ситуация не е учудващо защо България не извлича полза от едно от най-големите си природни богатства – минералните води, в които има бизнес, както ни убеждава Иво Анев от „Екипът на София“. Понастоящем ситуацията е абсурдна – минералната вода е до 71 пъти по-евтина от обикновената, доставяна по водопроводната мрежа. А наличието на минерални води носи и много косвени ползи – вижте Карлови Вари или Баден-Баден. Тук обаче е късмет, ако една минерална баня изобщо работи, а не е оставена да се саморазрушава. Или пък е превърната в музей.
И докато сме на българска вълна, съгласни ли сте децата да учат в училище, че заслужават страдание и смърт? Ако се приеме задължителното образование по религия, точно през такова задължително образование по самоомраза ще трябва да преминат представителите на една конкретна група деца – ЛГБТИ тийнейджърите. А на тях и без това не им е леко насред отхвърлящата ги среда в България. Затова някои едва издържат тежестта на живота. А има и такива, които не издържат. И после се тръшкаме – какво му беше, защо се самоуби.
Вторачили сме се в България, Украйна и САЩ, а междувременно войната в Сирия навърши 15 години. Искрен Иванов анализира сирийския въпрос в раздаването на картите между Великите сили в исторически контекст – от края на Втората световна война до наши дни. В настоящата ситуация единственият надежден съюзник на Сирия остава Турция, и то докато Ердоган все още управлява.
На фона на безрадостната реалност може да потърсим убежище в игрите. Миглена Николчина и Северина Станкева разговарят за съдбата, свободата и игровата механика в компютърната игра „Индика“, която според Николчина има редица аналогии с „Престъпление и наказание“ на Достоевски. Индика се бунтува срещу факта, че е създадена със свободна воля. Според Северина Станкева играта е притча. Изобщо, прелюбопитен диалог, който ще има и продължение.
От игрите прехождаме към книгите. В рубриката „На второ четене“ Антония Апостолова ни връща към „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“ от Пламен Антов. Антония е в раздвоена позиция – тя се усеща не просто рецензент, а автор на книгата, тъй като вижда в лицето на писателя своеобразен свой литературен близнак. Радостта автор да срещне и припознае себе си като друг е рядка, особена и плътна, признава тя. Така че не само разказите на Антов са „по пътя“ – и прочитът им извървява пътя между автора и читателката му, която хем е себе си, хем него.
Дойде време и за препоръката ми. През октомври бях споделила в бюлетина, че още събирам сили да гледам „Съседната стая“ на Педро Алмодовар. Е, събрах. И останах изненадана, защото, макар във филма да става въпрос за евтаназия, погледът към нея е по някакъв начин ведър. А цветовете, ах, цветовете – всеки носи символно значение и всеки кадър е картина.
Приятно четене и гледане! И ви благодаря, защото „Тоест“ съществува единствено поради вашата подкрепа.