Измина още една седмица, изпълнена с жега – и метеорологична, и политическа. Президентът и „Възраждане“ упорито се опитват да стигнат до границите на политическата система и на обществената поносимост. Първият – посредством свръхактивност, надхвърляща правомощията му, и все повече обиди към несъгласните с позициите на Русия. Вторите – чрез все повече омраза и заплахи, като актуалната форма на омраза за „възрожденци“ е антисемитизмът.

Продължаваме не с политика, а с наука. Ако в жегата имате чувството, че мозъкът ви ни приема, ни предава, от новата статия на Анастасия Орманджиева „Как си комуникират мозъкът и имунната система“ ще научите, че той поне си общува с имунната ви система, както и тя – с него. Това на пръв поглед може да изглежда успокоително, но е свързано с нещо не толкова приятно – автоимунните заболявания. И понеже стресът може да ни докара някоя от онези в общия случай нелечими (макар и обикновено не смъртоносни) автоимунни болести, да си припомним съвета от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс – не този за хавлията, а „Без паника“.

Направихме плавен преход от науката към литературата. В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни предлага „Летният брат“ от нидерландския автор Яп Робен в превод на Мария Енчева. Колкото и невероятно да звучи, Стефан е на мнение, че това е една от най-подходящите книги за четене през ваканцията и на плажа или пък в планината, изобщо – където и да си почиваме. В книгата се разказва – брутално нежно, без да е елементарно сантиментално или манипулативно – как двама братя, единият от които с увреждане, прекарват лятото заедно с баща си.

След като сме получили здравословна и освежаваща литературна храна за мозъка си, може да се върнем към политиката. И по-конкретно – към местните избори в столицата. „Ами ако ГЕРБ издигне Росен Желязков?“, пита Емилия Милчева в тазседмичния си коментар. Този път може и да има битка за София, но тя ще изглежда по странен начин, защото главните опоненти са в не-коалиция, а между тях гори не-любов. Докато ГЕРБ неавтентично се изказва от името на „автентичното дясно“, неофициално се говори, че настоящият председател на парламента Росен Желязков загрява за кметската битка. Ако това е вярно, според Емилия битката ще е истинска.

Продължавам с тема, която следя от години (извинявайте, че ви занимавам със себе си, но какво да се прави, като съм дежурна по бюлетин). Става дума за (не)забелязването на хомофобията от страна на политическите субекти в България. Във връзка с това се случи нещо важно: ПП и ДБ казаха думата „хомофобия“ в заглавието на своя официална позиция. Дано обаче не си останат с едното казване, а и направят каквото зависи от тях за ограничаването на хомофобията.

Но да се върнем на лятото. Едно от спасенията в жегата са доматите. А в статията си You say tomatl, I say домат Екатерина Петрова ни разказва откъде идват различните названия на домата. Златни, райски, любовни, обожаеми – това са все определения, присъстващи в различните имена на доматите. Дали пък няма да се окаже, че забраненият плод в райската градина всъщност е домат, пита се Екатерина Петрова.

Време е за обичайните ми препоръки. Започвам с доматите. И с динята, таратора, водата (за мен – с парче лимон, ако може) – изобщо всичко, което ви разхлажда в летните жеги.

Пък ако не сте отписали напълно Българското Черноморие и Бургас ви е на път, защо не посетите изложба на открито, част от фотографския фестивал „ФотоФабрика“ по случай 10-тата му годишнина? Тя може да се види до 20 август на кейовата стена на Морската гара, срещу входа на бургаския филиал на Националната художествена академия (НХА). Ето начин да захраните мозъка си с прекрасни снимки на световни и български фотографи. За да не е толкова зает с имунната ви система.

Приятно четене, разхлаждане и естетически удоволствия!