Всяка сутрин се будим в пореден ден, в който едва се диша от барут, кръв и тестостерон. Освен че не се диша, не се и вижда, предвид стелещата се мъгла от всепоглъщащ фейк, в която безтегловно плуват късове недосварени и недосдъвкани факти. На този мътен фон – няколко обнадеждаващи новини за жени, които избистрят бульона и придават разум, яснота и очертания на света.
Да започнем с победата на Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Гергана Пейчева, Виктория Радева и Белослава Кръстева, които показаха как се печели битка на черно-бялото поле, и извоюваха европейската отборна титла по шахмат в Будва. Не е изненада, че в социалните мрежи изключителните качества на тези жени бяха по балкански подсладено коментирани и през външния им вид – нещо, което у нас продължава да „минава метър“, и то с навирен нос, макар че всъщност отнема от тягата и сериозността на всеки професионален успех, постигнат от жена.
(Коментирах този казус с приятелка по телефона, а тя ми обърна внимание, че докато кибиците в Ганковото кафене на Facebook плакнат зачервени от скролване очи по шахматните шампионки, обективирайки ги в пионки, американското списание за мъжка мода, стил, фитнес и пр. GQ избрало за „Мъж на годината“ Ким Кардашиян. Както викат напоследък и старите, и младите – евала! Същото ще кажа и когато мъж бъде избран за „Жена на годината“ (а не просто номиниран като Боно през 2016-та). И когато приеме титлата, разбира се.)
Продължаваме с жените... Спираща дъха история за борба и изключителна проява на воля, дух и гражданска щедрост четете в статията на Светла Енчева „Жена, която между другото е транс. Защо Габриела Банкова рискува живота си“. Вече повече от десет дни тази вдъхновяваща жена гладува пред Съдебната палата в знак на протест срещу съдебната система, незачитаща правата на гражданите, включително нейните собствени. Или както пише Светла Енчева, Габриела Банкова залага живота си,
за да се състои важният обществен разговор за връзката между правосъдието и правата.
Засега реакцията на онези, които следва да реагират, е нулева.
Друга важна тема в новия брой е близкото бъдеще на образователната система, която в някои отношения все още е в далечното минало. След като бюджетът за образование за 2023 г. беше намален (от 4,5% на 4,1%), а за 2024-та е предвидено леко увеличение (до 4,2 %), въпросът е как ще изглеждат реформите и в какъв времеви хоризонт ще се състоят. Повече за тази ключова за развитието на обществото ни тема четете в интервюто на Надежда Цекулова „Какво да (не) очакваме от образованието през 2024 г. Разговор с Елисавета Белобрадова“.
Темата за образованието косвено е засегната и в текста на Александър Нуцов „Няма хора – няма бизнес“, в който става дума за нарастващия у нас глад както за висококвалифицирани специалисти, така и за неквалифицирани кадри. Неспособността на образователната система да отговори на потребностите на трудовия пазар и на бизнеса в България има много и далечни последствия. Пътната карта за частичното решаване на този проблем минава през създаването на ясни и утъпкани процедури за внос на специалисти отвън, включително от страни извън ЕС.
Както проблемите, свързани с образованието, така и въпросите, отнасящи се до пазара на труда (впрочем и до културата и здравеопазването) изискват дългосрочни политики от страна на правителството, а също и смислено и постоянно сътрудничество между отделните министерства. Доколко възможно изглежда това в момента? Трудно е да се каже, особено след одиозния футболен скандал, в който лъснаха някои неприятни истини за сглобките, снадките и намотките в правителството. Повече за това кой, как, откъде и защо „те така те“ – четете в анализа на Емилия Милчева „Чие е МВР?“.
Но да се върнем към централната сюжетна линия на броя, а именно образованието в най-широк смисъл, като продължаваме с препоръки за четене. В рубриката „По буквите: Данова, Бенбасат“ Зорница Христова ни представя две важни книги за детството – тема, също неглижирана като периферна и второстепенна. Романът на Алберт Бенбасат е автофикция, която ни връща, включително езиково, в мултикултурната махала на ранните спомени. А изследването на Надя Данова се занимава с възпитателните традиции и нагласи по нашите географски ширини.
Време е да преминем и към десерта на броя. В рубриката „Стихотворение на месеца“, в този случай ноември, публикуваме „Това да е стихът“ на един от най-големите съвременни английски поети Филип Ларкин. В него горчиво-смешно, иронично и със замах се отхвърлят семейните „наследства“, а чудесният превод е дело на Кристин Димитрова. Съвсем скоро благодарение на Кристин Димитрова, Георги Пашов и „Издателство за поезия ДА“ ще държим в ръцете си цялата страхотна (четвърта и последна) стихосбирка на Ларкин „Високи прозорци“ (1974) – за пръв път на български език (ура!).
А докато това стане, дръжте „високите си прозорци“ чисти и широко отворени. Светът отвън може да има нужда от вашата щедрост, от вашата грижа.