В ден като днешния има риск почти всичко, което бих могла да напиша тук, да се приеме като агитация в полза на тази или онази политическа формация. Или пък като очерняне. Затова и няма да споменавам нищо за взривоопасни документални филми, за образователни деятелки/кукловодки, за високотехнологични печатници на банкноти или за люти битки в последната минута между соколи и други едри хищни и хвъркати екземпляри, пък били те пойни...
Вместо това предлагам за миг да си спомним за големия Франк Запа (аз лично винаги го слушам по време на избори) – композитор, китарист, пърформър, импровизатор, експериментатор, сатирик, но и... страстен радетел на свободния вот. От 1971 г. във всеки свой албум той включва призива Register to Vote. С помощта на Лигата на гласуващите жени Запа за първи път урежда места за регистрация на гласоподаватели в залите, където прави концерти.
Нищо не ги плаши повече от възможността да бъдат издухани чрез нашите гласове. Урната с бюлетините продължава да бъде сериозно оръжие, стига да накараш хората да го използват, това е,
казва Запа. Това е – ви казвам и аз и бързо продължавам към съдържанието, което ви предлагаме в тази седмица, нагорещена от предизборни страсти и разпищолени вируси.
Има ли зависимост между нарастващите права на ЛГБТИ хората и спада в раждаемостта? Въпрос, който се оказва особено спекулативен, защото – ще си речете – не е лишен от смисъл... Да, ама не, както казваше забележителният Петко Бочаров. Статистическите данни не сочат нищо такова. И за да се убедите, прочетете анализа на Александър Драганов „Джендърът и раждаемостта – фалшивата връзка“.
Тази седмица отново сме в Украйна с Николета Атанасова. На пръв поглед сме като на екскурзия – разхождаме се из красивия Лвов, почти незасегнат от войната. Зяпаме старите сгради и църкви, пием кафета и коктейли с местните... И така, докато Николета не ни среща с един военен лекар и спомените му от фронта отново ни разказват играта. Особено в момент, в който съдбата на Украйна сякаш се разиграва на руска рулетка, само дето, за голямо съжаление, рулетката вече не е само руска. „Това е войната“!
Връщаме се на домашен терен с разговор на Надежда Цекулова с управителя на НЗОК Станимир Михайлов. Има ли опити за политически намеси в дейността на Касата? Разбира се, че да. Така че борбата е за възстановяване и гарантиране на независимостта на ребуса НЗОК. Има и едно изречение в края на интервюто, което, струва ми се, трябва да е изписано със светещи букви във всяко звено, администриращо здравеопазването: „Когато става въпрос за лечение, времето е лукс.“
Часове преди изборите Емилия Милчева фокусира вниманието ни върху постепенното превръщане на представителната демокрация в България в непредставителна благодарение на ниската избирателна активност, която пък е логична последица от трайното обвързване на олигархични структури с управлението на страната. Какво ни чака след изборите, пита Емилия, докато анализира „Технологията на властта и нейните механици“. И дали предстоящите „сглобки“ ще осигурят достатъчно стабилна конструкция, или ще ни докарат поредния безкраен парламентарен хелоуин... Предстои да видим.
Предложенията на Зорница Христова за този месец са две прекрасни книги, които, за щастие, получаваме в хубав превод на български – „Фердидурке“ на модерния класик Витолд Гомбрович и „За разлика от слоновете“ на голямата немска писателка Дагмар Лойполд. Така че да не губим надежда – рубриката „По буквите“ винаги предлага „листи“ с имена, зад които си струва да застанем с читателския си избор.
Завършваме месеца със стихотворението „Мост“ на Силвия Чолева. В него ни плисват тревожни пръски от реката, която се люлее цял живот под краката ни; реката, която стига до коленете на някои, други пък завлича в дълбините си.
Някой нагълтал вода
Някой се дави
А никой не реагира
Така завършва стихотворението на Силвия. А утре е ден, в който да слезем от високите си мостове, да нагазим в реката и да реагираме.
Приятно четене и не забравяйте – има и избори, които не приключват в неделя. Всеки ден само и единствено вие избирате дали да ни има.