Нов разказ за бъдещето е все по-болезнено нужен както на ЕС, така и на България, особено на тази част от нея, която иска да гледа напред, а не назад. Този разказ е все по-спешен на фона на преизпълнената с избори година – и отвъд, и отсам океана. Според Емилия Милчева е важно проевропейските сили у нас да положат сериозни усилия за нов достоверен комплект от мечти за бъдещето преди изборите за Европейски парламент през лятото на тази година. Аргументите ѝ може да прочетете в нейния анализ, озаглавен „Българският казан и ЕС“.

Иначе – в рамките на едва няколко дни – на два пъти твърде грубо пролича как бели петна в опита и професионалната репутация може да се компенсират с политически гръб и лоби. Най-напред спорната кандидатура на Десислава Атанасова за конституционен съдия все пак беше одобрена от Народното събрание, а в сряда вечерта стана известно и че омбудсманът Диана Ковачева ще бъде новият български съдия в Страсбург. Последното предполага активности отвъд политическите дувари на родината. Ако не сте следили детайлите по тези теми, прегледайте двата последни линка – струва си да им отделите нужното време, наистина!

Но да поогледаме още малко детайли от темата за новите лица в Конституционния съд. Този път ще се вторачим повече в уж по-безкомпромисната кандидатура – на съдия Борислав Белазелков. Светла Енчева обръща внимание на някои от възгледите му, споделени по време на изслушванията, които заслужава да отбележим с едно наум. Прочетете повече в статията ѝ „Бракът – тайнство, сделка или съюз? България – светска или не?“.

За жалост, напоследък привикнахме да четем и следим военните хроники. Но това, че свикнахме, не означава, че е лесно, нито пък че не нараняват съзнанието и отношенията ни, дори отдалече. По тази тема е и статията „Снимките от войните и пораженията върху въображението“ – една много ценна дискусия за използването на образите като оръжия. Еми Барух разговаря с поета, есеист и културолог Кирил Василев и с философа, писател и преподавател Тодор П. Тодоров. Интервюто е важно и излиза далеч извън рамката на заглавието си.

Темата за войните около нас продължава и Зорница Христова с избора си да представи дистопичния роман на Линор Горалик „Всички, способни да си поемат дъх“ в редовната си рубрика за нови книги „По буквите“. Предвид че писателката е родена в Украйна, а живее в Израел, е лесно да допуснем, че книгата е провокирана от събитията там, но романът е фантастичен и всъщност е написан, преди актуалните днес военни действия да са започнали. Той показва колко обречена е идеята за „изолирания конфликт“ в глобалния свят, пише Зорница.

„Грехът на цветовете“ пък е заглавието на стихотворението, което нашият екип избра за вас този месец. То е на португалския поет и преподавател от Университета на Порто Жоао Луиш Барето Гимарайш. Негова стихосбирка очакваме скоро и в превод на български, направен от Сони Бохосян.

Вероятно вече знаете, че изкуствен интелект, сглобка и времеубежище са думите на 2023 година за България. А няма как да не знаете, че Павлина Върбанова от „Как се пише?“ е езиков редактор и коректор на „Тоест“ от самото начало на нашия проект – вече почти шест години. Всеки материал, който някога сме публикували, задължително е минавал финално и през нея. Но тя никога не е писала за „Тоест“. Е, от тази седмица това вече не е така. Може да прочетете личния ѝ анализ на тазгодишната кампания „Думи на годината“. И това не е всичко. Текстът поставя началото на нейна редовна рубрика в „Тоест“, която се казва „Порция език“.

Дошло е време е и за нова порция „Научни новини“ от Михаил Ангелов. Този път той ни разказва за циклични явления, които имат потенциала да увеличават мащаба и въздействието си, и обяснява как застудяване може да бъде причинено от затопляне. Ако пък ви е интересно как насекомите са се сдобили с криле и имат ли нещо общо с хрилете, ще научите някои любопитни нови изследвания по темата в новия му материал.

И накрая: през седмицата Google анонсира старта на своя новинарски продукт News Showcase за България. Така ползвателите на смартфони с Android (а и на iOS, ако си инсталират допълнително приложението Google News), могат да четат курирано новинарско съдържание от предпочитани източници. Още по-добрата опция е, че всеки може да си настрои и забранителен списък с медии, които не би искал да чете, което със сигурност поне засега позиционира Google News като по-удачен инструмент за консумиране на новини вместо социалните мрежи. И разбира се, може да откриете и съдържанието на „Тоест“ там и да ни добавите в списъка на предпочитаните си медии.

Приятно четене!