Тази политическа седмица започна още миналия уикенд, когато Джо Байдън оттегли кандидатурата си за нов президентски мандат, отваряйки вратата за нова динамика на събитията в САЩ, но и по света. Включително у нас, където политическата криза е омръзнала на всички с устойчивостта си и с почти пълната липса на рационални опции за излизане от нея.
Къде да търсим решението, е темата на анализа на Емилия Милчева. А простичкият отговор е да престанем със запалянковщината и да се върнем към политиката. Според Емилия е крайно време партиите да се изправят пред избирателите и да декларират ясно какво точно мислят да правят и как. Прочетете тазседмичния ѝ текст.
През седмицата беше обявен новият доклад на Европейската комисия за върховенството на закона, в който в частта си за България се изрази подкрепа за поправките в Конституцията, гласувани от предходното Народно събрание като част от правосъдната реформа у нас. Подкрепа изключително важна в момент, когато тези поправки висяха на косъм в Конституционния съд – до петък, когато по-голямата част от тях бяха отменени. Оцеля обаче новият модел за формиране на служебен кабинет.
Междувременно правителството на служебния премиер Димитър Главчев – първото конфигурирано съгласно новия процес – продължава да демонстрира без свян зависимостите си. Теза, декларирана дори от последователите на Доган. Правителството, разбира се, отрече, твърдейки че спазва Конституцията.
В доклада на ЕК се изразява тревога и за медийната свобода. На този фон у нас се налага Асоциацията на европейските журналисти да сигнализира прокуратурата след разкритията, че изпълнителният директор на т.нар. културно-исторически комплекс „Исторически парк“ Ивелин Михайлов е поръчал на шеф на охранителна фирма „да се справи“ с журналиста Йоан Запрянов. Защото явно прокуратурата не преценява за нужно да се самосезира.
А ако сте пропуснали, миналата седмица в петък, 19 юли, на заседанието на Временната парламентарна комисия за проверка на факти и обстоятелства за извършени престъпления във връзка с дейността на Ивелин Михайлов и „Исторически парк“ не счетоха за нужно да участват нито представители на прокуратурата, нито на Министерството на вътрешните работи, нито на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Широко затворени очи. Във връзка с това Българският хелзинкски комитет реагира с отворено писмо.
Преди време обещахме да следим казуса #chatcontrol и усилията на организацията „Електронна граница – България“ и на Богомил Шопов да изяснят и променят държавната позиция по този въпрос, която, оказа се, е тотално неадекватна и двусмислена – едновременно отхвърляме отслабването на криптирането и подкрепяме белгийското предложение, което е за отслабване. Ако и вие не споделяте тази раздвоена позиция, може да подкрепите апелa България да застане твърдо против отслабване на криптирането за лични комуникации.
В този контекст ми се иска да припомня един стар текст от самото начало на „Тоест“, който явно трябва да бъде четен отново и отново. И най-вече от нашите представители и евродепутати. Текстът е със заглавие „И да няма какво да криеш, има какво да пазиш“ и е от рубриката ни „Аз, киборгът“.
През март публикувахме интервю със саудитския дисидент Абдулрахман ал-Халиди, който от две години и половина е затворен в Центъра за задържане на чужденци в Бусманци. Преди 20 дни той обяви гладна стачка в знак на протест срещу отношението към него и принудителното му задържане въпреки съдебно решение на ВАС, че следва да бъде освободен. Светла Енчева взе второ интервю от него по този повод, което публикувахме през седмицата.
Представяйки ви и този случай, и следващия от поредицата интервюта с руски бежанци на Николета Атанасова, изпитвам истински срам за държавата, в която живеем. Заради това, което дребнодушието на българския бюрократ причинява на хората – в страната, възродена преди почти 150 години от идеалите за „чиста и свята република“, където „всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони“.
„Никога не съм се чувствал толкова унизен“, споделя и Данила Бабенко. Той е руснак, потърсил убежище у нас от войната на Путин в Украйна заради нежеланието си да воюва, заради опасенията, че ще бъде преследван след критиките си към режима в Русия, и заради сексуалната си ориентация. Неговата история е част от поредицата „Пет отровни дела“ на Николета.
И някак тук ми се струва добре да ви препоръчам да прочетете нашето ново стихотворение на месеца. Заглавието му е „Тънките хора“ и е на американската писателка и поетеса Силвия Плат. Преводът е на Румен Павлов, на когото ще дължим и излизането на български на двете най-популярни стихосбирки на авторката, които се очаква да се появят през следващата година с логото на Издателство за поезия ДА.
Смъртта обикновено не е лесна за обговаряне тема. И това е обяснимо, защото загубата е завинаги, случилото се – непоправимо, а травмата се преодолява трудно. Но разговорът на Надежда Цекулова с д-р Бояна Петкова няма за цел да натежава – напротив, опитва се тихо да подскаже възможни начини за облекчаване на страданието, различни от тишината на мълчанието. Намерете малко време насаме със себе си и прочетете „Разговори за смъртта. Какво правим преди и какво правим след загубата“.
А като написах обговаряне... заглавието на най-новата статия на Павлина Върбанова от поредицата „Порция език“ е „За какво служат (понякога) представките и наставките?“. Тя обяснява защо наличието или липсата им ни се струват странни и се опитва да ни успокои, че макар и формално погрешни, някои опити да поправим усещането за недодяланост не са непременно с погрешни мотиви.
Новата серия научни новини от Михаил Ангелов този път започва с порции синтетично месо (за нас или поне за домашните ни любимци) и продължава с идеи как да произвеждаме торове, биопетрол и други допълнителни продукти от отпадъци. Статията завършва с неотдавнашно откритие за източник на кислород в океана – електрически източник с потенциал, който може да ни провокира да съсипем природата на планетата си още по-бързо.
А като заговорихме за храна и за съсипването на природата ни... не пропускайте да гледате документалната поредица Omnivore по Apple TV+, където Рене Редзепи, съсобственик и главен готвач на отличения с три звезди „Мишлен“ ресторант Noma в Копенхаген, разказва за няколко основни продукта, които са оформили кулинарната култура на човечеството през вековете, ритуалите, свързани с нея, и дори самото ни съществуване.
Всъщност Редзепи се опитва да събуди човечността ни от ступора на будната кома, в която сме я изоставили. Филмът е удивителен и от кинематографична гледна точка – прекрасно е заснет. Наистина не го пропускайте! Иначе, omnivore на български език следва да се преведе като организъм, който се храни както с растения, така и с месо – тоест всеяден.
Но преди да се затичате към телевизора, нека отново напомним, че „Тоест“ съществува заради вас, нашите читатели, вече седма година. Създаваме качествено съдържание благодарение на вашите дарения и подкрепа. Затова, ако четете и харесвате публикациите ни, но още не сте наш дарител, подкрепете ни. Ако за вас е важно гласът на „Тоест“ и на екипа ни да продължава да се чува в родното медийно пространство, разкажете за нас на свои познати и приятели, които може би също ще оценят усилията ни.
И само още нещо... Екипът на проекта „О, спомняте ли си“ подготвя нова книга. Автор на снимките в нея е Иван Григоров, който е подбрал от архива си непоказвани досега кадри от масовото изселване на етническите турци от България през 1989 г. А текстовете в книгата „О, спомняте ли си Лейля“, в които са представени историята, причините и последствията от тогавашните събития, ще бъдат дело на Антонина Желязкова и Румен Аврамов.
Миналата година екипът е получил отказ от държавата да финансира проекта, затова той се осъществява с помощта на дарения от български граждани и Центъра за академични изследвания и благодарение на издателство „Рива“. Екипът още събира лични истории на участници в онези събития. Ако имате какво да разкажете или познавате хора, които биха го направили, може да го споделите с авторите на проекта на български или турски език.
Благодарим ви, че сме заедно. Хубав уикенд и приятно четене!