Седмицата започна с един почивен ден, компенсиращ „несправедливия“ факт, че Денят на независимостта на България тази година се падна в неделя. По този начин ние като нация се възползвахме от изконното си право на последен дълъг уикенд в Гърция. Понякога си мисля, че ако пак така дружно като нация си останем в Гърция, отвъд границата, на наша територия, нищо няма да се промени. През три месеца ще има избори, все ще се намери кой да гласува – дето се вика, поне самите кандидат-депутати ще си гласуват. После ще си се коалират, ще си управляват, ще си играят на държава. А пък ние ще си почиваме, че то и бездруго си е голям зор да се оцелява в тази страна.
Но дългият уикенд свърши. Зимата идва, както казват в „Игра на тронове“. И се задава една дълга предизборна кампания. Колко пък да е дълга, ще кажете. Като се има предвид фактът, че това са седмите парламентарни избори за три години, кампанията, макар и само един месец, ми се струва не просто дълга, а непоносимо вечна. Като зимата, която идва.
Във връзка с изборите е и тазседмичният анализ на Емилия Милчева, озаглавен „Седмото пришествие на същите“. В него тя разглежда стратегиите за реденето на листите с кандидат-депутати. Там (и в листите, и в стратегиите) няма нищо вълнуващо и това е проблемът.
Съвсем скоро предстоят и изборите в САЩ, затова светът гледа към Америка с все по-голям интерес. В този брой на „Тоест“ имаме материал от Искрен Иванов, който също обръща поглед на запад, към Съединените щати, но не коментира изборите, а въпроса дали Америка губи стратегическата си инициатива. Какъв е отговорът според него – в текста на Искрен тук.
Към Запада ли гледаме, или се превръщаме в прилежни членове на Граждани за евразийско развитие? Това се чуди Светла Енчева в коментара си тази седмица. Защо ли се усеща, че с всеки следващ законопроект или предложение за изменение на съществуващо законодателство страната ни е тласкана към държавни и обществени модели, намиращи се в разрив с идеите на евроатлантическата общност, към която уж принадлежим?
Продължаваме да се мятаме между Запада и Изтока и се заклещваме някъде из Ориента с втората част от текста на Атанас Шиников „За ориенталския махмурлук, Корана и домашнярката“. В нея той продължава да нищи някои важни въпроси за алкохола в арабския свят. Изключително любопитна е и първата част. Ако сте я пропуснали, бързо да поправите грешката си тук.
Научните новини на Михаил Ангелов са суперинтересни. Има комети, астероиди, птичи грип, фораминифери (ако не знаете какво е това, ей сега ще разберете)… Накратко казано: научните новини са по-добрите новини! Препоръчвам ги горещо.
Тази седмица своя дебют при нас направи младата журналистка Теодора Станимирова. Тя разглежда изключително важната тема как България подкрепя своите глухи граждани. Какви са проблемите с практическото приложение на относително новия Закон за жестовия език, ни разказва Теодора.
Оставям ви със Стихотворението на месеца и с благодарност, че сме заедно. „Тоест“ е медия, която се издържа изцяло от подкрепата на верните си читатели. С други думи, ако вас ви няма, го няма и „Тоест“.
Приятно четене!