Започвам този бюлетин с непривична за персоната ми ведрост, дължаща се на факта, че „Тоест“ си има собствена серия шоколади съвместно с „Гайо“. Даже ще сложа удивителна! Удивителното е, че след месеци подбиране на съставки и комбиниране на вкусове най-сетне можем да се похвалим с първия продукт на съвместното ни начинание – млечен шоколад с лешници и поръска от сушени малини.

И за да не решите, че насочеността на медията е поела далеч на юг и е акостирала в пространството на кулинарните блогове, ще ви успокоя, че шоколадът е част от начините, с които ви предлагаме да подкрепите съществуването на „Тоест“. Защото медията ни се издържа изцяло от дарения, а напоследък – и от шоколади. Това може и да е шега, може и да не е – ще видим накъде ще поеме тази инициатива. Затова поръчайте тук и се насладете на разкошния занаятчийски шоколад и на приятния послевкус от доброто дело, тъй като един лев от всеки продаден шоколад отива като дарение за „Тоест“. Издавам, че скоро ще пуснем и втори вид – натурален, с ядки пекан, карамелизирани в кленов сироп. Така че гответе се – шоколадите идват.

Идват и местни избори и ведростта ми си отива. Те нямат нищо общо със сладостта на шоколада, макар в някои предизборни кампании да има леко захаросан елемент. Със сигурност изборите наесен ще са темата на лятото. На тях е посветен и текстът на Емилия Милчева. В него тя прави преглед на позициите, от които стартират политическите партии в тази кампания, и задава важния въпрос кой ще превземе доскорошните крепости на ГЕРБ.

Като стана дума за превземане на крепости, в края на миналата седмица се направи някакъв опит за „превземане“ на Москва от „Вагнер“ – армията на Пригожин. Те не че искаха да я превземат, а само поеха на „поход за справедливост“, и то не че имаше опасност, но просто самолетът на Путин излетя почти веднага, щом се разбра, че бойците от „Вагнер“ са се настанили без бой в Ростов. И накрая се оказа, че не било бунт, а просто недоволство. И нямало да превземат Москва, а само са се разходили, после първата пряка вляво – и към Беларус. И не били компютри, ами били компоти и т.н. В статията „Някои бележки по бунта на „Вагнер“ Александър Малинов прави кратко обобщение на изводите, които може да направим от така стеклите се (или по-скоро нестеклите се) събития.

Русия, войната и особеностите на руското общество са в основата и на интервюто на Галина Д. Георгиева с един от най-популярните съвременни европейски драматурзи – Иван Вирипаев. За имперския код у Пушкин, защо ако днес беше жив, Достоевски щеше да е на страната на Путин и какво се случва, ако затворим един народ зад стена – това са част от съжденията на Вирипаев в разговора. Но от специалното интервю за „Тоест“ може да научите и за изключително хуманистичния му проект „Тюркоазената къща“, за промяната в общуването между хората като някакъв вододел между епохи, както и за начина, по който Вирипаев възприема изкуството.

Също с прехода между епохи, само че геоложки, започват и тазседмичните научни новини на Михаил Ангелов. Част от тях е посветена на динозавъра Iani smithi и на някои интересни палеонтологични открития, свързани с неговата така симпатична особа (даже илюстрация сме сложили в материала, за се убедите сами колко е „фотогеничен“). В новостите от научния свят тази седмица има и много интересни неща за едни още по-интересни риби, приспособили се да живеят в екстремни условия с температура на водата до -2°C. Има и информация за последните изследвания на вирусните частици на SARS-CoV-2. Това ще ни даде по-голяма яснота за COVID-19 и за последствията от него.

Завършвам тазседмичния бюлетин със страхотния текст на Екатерина Петрова „В името на „баштата“, в който тя търси произхода на думата „баща“ през далечни и по-близки пътувания в езиците и в спомените си за своя баща и неговата леха с рози. Историята на тази толкова лична и в същото време прозаична дума е криволичеща и заплетена и стига право до сърцето. Прочетете я и звъннете на баща си да го чуете какво прави. А ако по някаква причина това не е възможно, извикайте в главата си най-хубавия спомен за него или за друга важна бащинска фигура в живота ви. Прожектирайте си го тоя спомен в летен следобед по ваш избор, в който все още мирише безобразно на липи. Няма да съжалявате.