„Тоест“ си търси маркетинг специалист. Може и да сте разбрали за това търсене, защото още в началото на седмицата пуснахме специална обява, в която подробно е обяснено какъв ни се иска да бъде този човек и какво предлагаме насреща. Имаме нужда от него, за да развиваме заедно аудиторията на медията, да достигаме до повече читатели, а оттам и до повече дарители с желанието да предоставяме по-богато и по-разнообразно съдържание. Ако сме събудили вашето любопитство, моля, не го приспивайте, а кандидатствайте – или препратете обявата на приятел.

Като сме на маркетингови теми, може да споменем, че тази седмица при нас имаше още една. Тя по същество е политическа, но тръгва от маркетингов казус – билбордовете, част от предизборната кампания на ПП–ДБ. Покрай скандала с това може ли, или не може една партия да се рекламира през лидерите на конкуренцията, Емилия Милчева разсъждава и върху въпроса какъв искаме да е следващият премиер. 

Седмиците преди избори обикновено, освен с билбордове и плакати на политици, са пълни и с акции, борещи купуването и продаването на гласове. Текстът на Светла Енчева е посветен на поредната операция „Респект“, която българското МВР провежда. „Поредната“, защото много се респектира в тази държава още от времето на Румен Петков като шеф на Вътрешното министерство. В „Операция „Дежавю“, или как МВР се бори с купуването на гласове“ Светла Енчева коментира МВР, което, както обикновено, обръща повече внимание на случващото се в ромските махали, защото „нагоре вече е опасно“.

Място в тазседмичния ни брой намери и първата част от пътеписа на Емине Садкъ за Тайланд. Емине поема по свой път в описанието на тази колкото далечна, толкова и попкултурно опозната вече страна и трябва да ви кажем, че ни стана вкусно, сочно, лютиво, жежко и шумно. Така добре го е разказала в „Тайланд под кожата“, че чакаме настървено втората част.

На хубаво ни замириса и от материала на Йовко Ламбрев, посветен на третата кафе вълна. Каква е тази трета вълна, къде сме били, когато са минали другите две, какво означава „добро кафе“ (и по душа добро!), къде да го намерим и как да си го приготвим. Тотално маниашки текст, заради който може и да погледнете леко снизходително домашната кафе машина, но не забравяйте, че и тя кафе (все някакво) прави, и просто вижте дали няма да е добра идея да я захранвате с по-добра суровина.

Тази седмица рубриката ни „На второ четене“ пораства с още една книга, за която по опияняващо увлекателен начин разказва Стефан Иванов. „Красноречието на сардината“ от Бил Франсоа е сборник с есета за красотата и многообразието на морския свят. 

Позволявам си да цитирам финала на текста на Стефан:

Под водата глупости и лъжи не се говорят, пропагандата е кът и почти никой не упражнява самоцелна агресия срещу когото и да било. Полезни и красиви уроци. Все още ненаучени.

Вадя този цитат пред скоби най-вече заради ненаучените уроци. Струва ми се, че един от тях е този за баланса – в живеене, в говоренето, в отношението ни един към друг. Дали този урок някога е бил научен и днес отказваме да го преговаряме, или пък изобщо отричаме необходимостта от такъв урок в учебната програма по живот, е без значение. Важен е резултатът, а той е следният: отсъства баланс в обществения дебат по която и да е тема. И това ясно личи дори в начина, по който възприемаме медиите и медийното съдържание. 

Конкретен пример за това може да се даде с тазседмичната статия на Искрен Иванов за политическата фигура на Бенямин Нетаняху – точно както и самият Нетаняху, тази публикация предизвика редица противоречиви реакции. Заради текста някои читатели заклеймиха редакцията на „Тоест“ като ционистка пасмина, на чиято съвест трябва да лежи погубеният без време живот на между 15 000 и 35 000 палестински деца (в различните обвинения към нас се посочват различни числа). 

Уважаеми читатели на „Тоест“, медиите не са ехостаи, в които да чуваме само собствения си глас в потвърждение на собствените ни мнения, познания, каузи и въжделения. Медиите трябва да могат да предоставят свобода на авторите си да изразяват своята лична позиция, без обаче да изопачават фактите. През годините в „Тоест“ многократно са съжителствали една до друга противоречащи си позиции, но написани достатъчно аргументирано и експертно от своите автори. 

Нито една от тези статии не е отворено писмо, не е петиция, под която се подписва всеки член от екипа на медията. Ние имаме различни мнения по различни въпроси. Но сме винаги на една вълна, що се отнася до разбирането ни какво е полезна медия. Тя не е дясна или лява, не е „първа“, не е „ексклузивна“, не повтаря непременно това, което искаме да чуем, за да сме спокойни, че е „правилна“. Медията е територия за обществен дебат – рационален, спокоен и аргументиран. Социалните медии – с насилническите си коментари – не са.

Излишно е да казвам, че редакцията ни е отворена за нови автори, изразяващи своите позиции аргументирано и експертно. Вие, нашите верни критично мислещи читатели, може винаги да ни препоръчвате такива автори, за да обогатим съдържанието си. Призоваваме ви да го направите и сега.

А ако трябва да се върна на конкретната полемична статия, искам само да добавя, че тя следва да бъде четена като материал за политико-цивилизационната концепция на Държавата Израел, за разделението в израелското общество, за настроенията в САЩ спрямо израелската държава – всичко това, пречупено през призмата на настоящото сеизмично управление на Нетаняху. Тя не е нито за израело-палестинския конфликт, нито за хуманитарната криза в Газа, нито за „Хамас“, нито е в прослава на Нетаняху, още по-малко пък отразява личните мнения на хората от екипа на „Тоест“.