Новината на седмицата е, че т.нар. хартиена коалиция на ДПС, ГЕРБ и БСП ампутира машинното гласуване. Формално машините остават, но в действителност полза от тях няма. Нещо повече – членовете на СИК ще броят ръчно и хартиените бюлетини, и разписките, които се разпечатват след всяко гласуване с машина. А колко от тях изобщо умеят да броят, е тъжен въпрос, на чийто отговор ще висят останките от българската демокрация.

Емилия Милчева разглежда темата с притеснителните детайли от контекста на случващото се – същата коалиция може чудесно да разиграва сценария с правителство на малцинството, докато ѝ е удобно. В пълен синхрон с президента Радев и подготвяйки се за наближаващите местни избори. А те, проведени по новия Изборен кодекс и особено ако бъдат комбинирани с предсрочни парламентарни избори, имат потенциала да се превърнат в абсолютно фиаско.

„Кривият портрет на украинския бежанец“ е заглавието на анализа на Петър Георгиев в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Лошата комуникация и рязката смяна на дискурса от страна на властта в първите месеци на войната в Украйна в съчетание с откровени лъжи на дезинформацията в медии и социални мрежи доведоха до обрисуването на един застрашителен образ на украинските бежанци. А оттам – и до прокарването на още по-дебела разделителна линия в българското общество.

Не може да не е направило впечатление на по-наблюдателните колко много домашни животни се опитваха да спасят украинците, напускайки домовете и градовете си заради войната. Дни след началото на руската инвазия Петя Петрова и нейни съмишленици тръгват за Украйна с бус, натоварен с хуманитарна помощ за дом за сираци в Лвов и клетки за 30 котки и 15 кучета. „Хората стояха в снега с котките си в ръце и просто плачеха. Ситуацията беше тъжна и страшна“, разказва Петя. По-късно тя се премества в украинската столица, за да помага на терен. Малко преди поредния ѝ полет за Киев Йоанна Елми успя да разговаря с нея в София.

И оставайки на темата за белезите от войната, нека продължим с интервю по повод една неотдавна издадена книга. Романът Clair de lune на Жюстин Томс разказва историята на Устине, която като малка преживява арменския геноцид, а по-късно – събитията около българската 1944 година. Художественото разръчкване на тези исторически травми – извършено с еднакво внимание към факта и фикцията, с интерес към сблъсъка между политическата жестокост и индивидуалната чувствителност – вдъхнови Стефан Русинов да потърси авторката, за да поговорят за литературния ѝ опит.

Тази седмица за рубриката „По буквите“ Зорница Христова е избрала три картинни книги на български автори. В „Първите пет“ Мила Янева-Табакова избира визуални метафори, за да разкаже за странната територия на майчинството като за нов материк, където правилата на реалността се оказват леко видоизменени. Детската поема „Мишките отиват на опера“ на поетесата Мария Донева, освен с безукорно изпипани стихове, точен ритъм, интересни рими и оригинална история, е и с великолепни илюстрации от Кирил Златков. „В Невидимия свят с Иван Милев“ пък е втората от поредицата детски книги за големи български художници на Кристина Тужарова.

И накрая ще се включа и аз с препоръка за една книга, която излезе за първи път у нас през 2015 г., но след изчерпването на тиража дълго време не се намираше по книжарниците. Вече има ново издание и сега българските читатели отново имат възможността да се сдобият с едно от най-вълнуващите и задълбочени изследвания на Тимъти Снайдър – „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“.

Приятно четене!