Една от големите промени, които донесе падането на социалистическия блок, беше връщането на възможността свободно да избираме управляващите. Защо 35 години по-късно хората отказват да използват това право, е тема на сложен и нееднозначен разговор. Сега обаче е на дневен ред да се обясни на тези хора, че отказът да гласуват или да не подкрепят никого не е бунт, а робство. Не е отмъщение, а самобичуване. И не е безразличие, а жертвоприношение. А на дръвника е бъдещето и на тези след нас.

Разбира се, че политическият елит винаги носи основната вина за това развитие, но съучастници сме гласоподавателите, особено пасивните. Защото нещата са свързани. Само заедно можем да скъсаме омагьосания кръг.

Светла Енчева обаче защитава тезата, че са нужни много повече усилия от това политиците да опознаят електората си, и в статията си „Слаби амбиции, непознаване на избирателите – мижав резултат“ подсказва възможни решения, правейки паралели с кампанията и изборите отвъд океана. Разбира се, че политическите традиции и контекстът са доста различни, но някои механизми са проверени и доказали своята ефективност.

Кой е по-голям от Пеевски“, твърди Емилия Милчева в седмичния си политически анализ. Твърдение е, а не въпрос, защото много въпросителни по тази тема не са останали. Всичко така прозира на повърхността, че широко затворените очи на институции и елит са видими дори от хора с тежко късогледство. Според Емилия гордиевият възел на българския политически блокаж може да се разсече само със смелост. Или с ярост, ако се доверим на историческите метафори. Но предвид обстоятелствата сякаш е по-добре да не опираме до нея.

Хелоуин за пореден път предизвика полемика в обществото, но тази година агресията в общуването ни по темата сякаш нарасна – дори от страна на хора на улицата спрямо непознати родители на деца, излезли една вечер да се забавляват в костюми. Колко ужасен всъщност е Хелоуин и наистина ли заплашва българските ценности и традиции? Александър Драганов ни превежда през българската история на хорър жанра и коментира съвместимостта ѝ с американския (а всъщност ирландски) празник.

Николета Атанасова продължава поредицата си „Несломимата Украйна“ с нов разказ от Рехабилитационния център Unbroken в Лвов, където се среща и разговаря с проф. д-р Олег Билянски – физиотерапевт, който лекува тежко осакатени украински ветерани от войната с Русия. „Несломените“ е заглавието на новия текст на Николета, а последното изречение в него е за обичта. Прочетете защо.

Приобщаващото образование на учениците с различни нужди или с увреждания е тема на новия материал на Надежда Цекулова в поредицата „Разговори за образованието“. Този път тя разговаря със Сара Краус от Университета в Мериленд, която споделя опита си в тази сфера и разказва за предизвикателствата и възможните решения на проблемите, пред които се изправят тези деца и техните учители. Прочетете повече в „Приобщаващото образование – мисията (почти) възможна“.

Ако всяко второ нещо е уникално, значи нищо не е уникално. Това е една от думите, с които толкова се прекалява напоследък, че у мен лично предизвиква гадене. И не е само тя. Замисляли ли сте се колко уязвими са думите и как ги изхабяваме с неуместна или прекомерна употреба? Точно това е темата на новата статия на Павлина Върбанова в поредицата „Порция език“. Не пропускайте да прочетете „Уморените думи ги убиват – дали?“.

Не може да оставим седмицата да си отиде, без да споделим впечатления и за някоя хубава книга. Този път Стефан Иванов е свалил от рафта на по-отдавна издадените заглавия книгата на Дилян Еленков, озаглавена предизвикателно „Нека забравим тези разкази“. Разбира се, Стефан ни призовава тъкмо към обратното. Защото в тях са първите години на новото хилядолетие, детството на века ни, но и собственото ни детство... И защото:

Има воля да се види чуждият смисъл, да се навлезе до шия в съчувствие и състрадание, да се скочи в дълбокото и страшното, в безизходното на живота и да се извади оттам каквото е открито, за да бъде споделено.

И накрая – една новина за развитието на „Тоест“. Както знаете, медията ни се издържа само с читателски дарения (с изключение на две-три малки проектни финансирания за конкретни поредици). През годините сме насочвали средствата приоритетно за създаване на съдържание, пестеливо за организационни нужди и... нищо за маркетинг. Разчитали сме изцяло на органичния растеж. А това в съвременния динамичен дигитален свят ни обрича на маргиналност.

Тази година кандидатствахме и спечелихме целево финансиране по програма CEMP на международната организация Zinc Network. Едногодишният ни проект е с ясно разпределен бюджет само за маркетингови дейности и кампании в социалните мрежи, а неговата цел е да ни помогне да увеличим аудиторията си и оттам – директната подкрепа от читателите. Защото упорито не се отказваме от вярата, че именно малките, но редовни читателски дарения осигуряват пълната редакционна независимост. И че безкомпромисността на качеството, което „Тоест“ предоставя, може да бъде оценена от много повече хора.

В тази посока работим в чудесно сътрудничество с маркетинговата агенция „Портокалена“ и дизайнерското студио „Две кучета две котки“. За наша голяма радост, те притежават не само безупречния професионален опит и капацитет, но и така нужната гражданска чувствителност и готовност да излизат извън обичайните клишета. Очаквайте съвсем скоро много обновления във визията и комуникацията на „Тоест“, а ние ще се радваме на всяка обратна връзка от вас.

Със средствата по този проект не можем да финансираме създаването на съдържание, а със средствата, дарени от нашите критични и верни читатели, няма да плащаме за маркетинг и реклама. Затова продължаваме да разчитаме изцяло на вас, за да осигурим достойно заплащане на труда на екипа и да покрием базовите административни и технически нужди.