„Тоест“ излиза в традиционната си августовска ваканция с един чудесен и вълнуващ брой. (Почти толкова вълнуващ, колкото Олимпиадата в Париж и всички съпътстващи я скандали, мистерии и активни мероприятия.)
Започнахме седмицата с текста на Светла Енчева за трошенето на бариери отвъд океана и по-специално за една – тавана от най-дебело стъкло, този, чието пробиване води в Белия дом. Изглежда, Камала Харис се е устремила тъкмо към неговото разбиване. Ще стане ли Харис първата цветнокожа жена президент на Щатите? Предстои интересно политическо лято и напрегната есен и в САЩ.
За събитията от последния месец, довели до влизането (все още неофициално) на Харис в надпреварата за президент на САЩ, разказва Йоанна Елми в статията си „Пътеводител за летния политически хаос в САЩ“. „Лош месец за американската демокрация, но добър месец в историята на меметата – така обобщиха този юли потребителите в социалните мрежи в САЩ“, пише Йоанна, и да, поне на мемета се нагледахме. Ако имате нужда все пак и от някаква яснота за контекста, в който се раждат те – материалът на Йоанна Елми може да ви е много полезен.
Полезен за желаещите да вникнат в някои важни геополитически процеси безспорно е и текстът на Искрен Иванов, в който той анализира дружбата между Китай и Русия. С „Приятелство без граници. Как Китай очарова Русия?“ Искрен завършва кратката, но изключително съдържателна поредица за отношенията на далекоизточната страна с другите големи геополитически играчи – ЕС, САЩ и Русия. Ако сте пропуснали предишните две статии, може да ги прочетете тук и тук.
Не е за изпускане и цялата поредица на Николета Атанасова „Пет отровни дела“. Тази седмица излиза последната част, в която Николета ни запознава със съдбата на Андрей Карпов, поредния руснак, избягал от режима на Путин и попаднал в кошмарната система на ДАБ, чиито административни „лабиринти“ напомнят на готическа цитадела, предвидена за мъчения и унижения.
Като стана дума за мъчения и унижения, някак плавно преместваме вниманието си към политическия анализ на Емилия Милчева. Да се чуди човек защо българската политическа действителност навява подобни асоциации…
В статията на Емилия става дума за Делян Пеевски в ролята на разобличител, готов да демаскира цялата политическа класа, защото, както знаем, компромати (ще) има за всички от сърце. Най-големият проблем обаче е, че ако Делян Пеевски ще руши порочния модел, от който сам е част, казвайки „истината, цялата истина или поне 30% от нея“ (по Румен Белчев), едва ли ще го добутаме до по-светли времена.
От друга страна пък, има къде-къде по-важни работи, в които можем да се вглъбим, за да си обзаведем спокойно паралелна реалност, където всички разбираме от спорт, изкуство, генетика и каквото друго падне от световния кликбейт обмен.
Но понеже ние сме малко скарани с кликбейт аранжимента, продължаваме с бързия седмичен обзор на текстовете в „Тоест“, който ни кара да си купим билет за Тайланд, да се качим на самолета и да не се върнем никога повече. И ако нашият авантюризъм ще катастрофира безславно до 10–15 минути, то вашият може да се окаже от много по-устойчив вид и току-виж наистина ви завел в Тайланд или където другаде искате.
Преди това прочетете какво разказва тъкмо за тази страна в Югоизточна Азия Емине Садкъ. Във втората част на „Тайланд под кожата“ става въпрос за непоносимата жега, за 36-те тоналности на тайския език, за местната фауна, която няма нищо общо с илюстрованите книжки, и за един забележителен турнир по тенис на маса. Задължително започнете обаче с първата част, защото Емине описва тази уж все по-позната туристическа дестинация така, че ние от обикновени читатели се превръщаме в синестети, които вкусват цветове и миришат думи.
Оставаме в източното полукълбо и с рубриката „На второ четене“, в която тази седмица имаме текст от Стефан Иванов. Той препоръчва книгата „Изтокът“ на поляка Анджей Сташук. За него Стефан казва:
… писането му е освобождаващо, в него няма перверзна и популистка носталгия, суетна тъга или снизходителност.
Налице са единствено желание да се преброди географията с широко отворени очи и с пуснати шлюзове, за да може паметта да потече и да напои градината или гората, каквато тази книга всъщност е. Гора на паметта, в която източните страни са влюбени в националните си катастрофи, а не в свободата или справедливостта, и градина на днешната несигурност, в която границите са паднали, но цъфти буренът на национализма.
Такъв беше „Тоест“ тази седмица. Желаем ви спокойно лято без напънато щастие за социалните медии и без клишета за следобеди на годината, но с достатъчно моменти, в които не знаете къде ви е телефонът, защото всичко, което ви трябва, е точно до вас. Нека не забравяме все пак, че човек може да е нещастен и през август, но е по-малко вероятно.
Благодарим ви, че сме заедно! Продължаваме да разчитаме на вашата безценна финансова подкрепа, за да създаваме съдържанието, заради което сте наши читатели.
До нови срещи наесен.