Скандалната среща между Зеленски и Тръмп в Белия дом от края на миналата седмица в голяма степен предопредели събитията и от настоящата. След нея тревожността поизмести прагматизма от коментарите и анализите както в сериозните медии, така и в изявленията на политиците. По целия свят.
И някак естествено идва да се запитаме дали не можем да обясним всичко, което се случва, чрез тази толкова човешка и първична емоция – страха. Според Искрен Иванов отговорът е „да“. В текста си „Медът и жилото на САЩ, или за разговора между Тръмп и Зеленски“ той рационализира страха като ключов двигател на събитията, на които сме свидетели. А палитрите от различни страхове – като пресечни точки или червени линии, които изглеждат напълно валидни маркери за прегрупиране или разделение, поне в политиката и сред елитите.
„Властта на себе си прилича“, твърди Емилия Милчева в актуалния си политически коментар за взаимоотношенията в управлението и в частност за олекването на ДПС–ДПС за сметка на гравитацията около Делян Пеевски. Последният изземва все повече характерната за ДПС роля на брокер на реална власт, като я надгражда с корпулентен размах. Разбира се – не в положителна посока.
Емилия припомня и една важна публикация на „Капитал“ от миналия уикенд. Ако сте пропуснали да прочетете интервюто с българската европрокурорка Теодора Георгиева, непременно поправете това. Защото е ярко свидетелство за безобразието, в което сме затънали до уши. Безобразие, което е пряко свързано с фундамента на устройството на държавата ни и засяга всичко и всички. Заради възпроизвеждащата се гнилоч в съдебната система, грижливо пазена от статуквото.
Не знам дали е заради тази повсеместна и все по-сгъстяваща се тревожност, но почти всички материали тази седмица в „Тоест“ са силно критични. Не че Елена Телбис някога не е била... но в саркастичния си преразказ на събитията от седмицата тя едновременно разхвърля във въздуха Тръмп, Пеевски, Кирил Петков, братята Тейт, че и онези даже малко повече от „братя“ от Възраждане. И пита за още.
Честит 8 март, скъпи читателки на „Тоест“!
Уви, този ден у нас все още се свързва с мама, баба, цветя, бонбони и алкохол. Докато всъщност е символ на борбата за равноправие на жените. Затова е и някак навременно на този ден да започне новата поредица на Надежда Цекулова, посветена на женското здравеопазване и наречена „Анатомия на пола: Жена“. Логично е също първата тема в тази рубрика да е исторически преглед на отношението и нагласите на човечеството към женското здраве.
Свикнали сме в „Тоест“ да четем интересните статии на Анета Василева за архитектура. Тази седмица обаче за всеобща изненада тя пише за кино. Добре де, за кино и архитектура. „Бруталистът“, който Анета смята за недоразумение въпреки няколкото спечелени престижни награди, че и с номинация за най-добър филм на Оскарите, я провокира да напише силно критична рецензия.
Критичен този път е дори материалът на Павлина Върбанова. Тя споделя личното си мнение за подготвяно от Института за български език на БАН прекрояване на граматиката ни, което се прави непрозрачно, без обсъждане с филолози и за съжаление, изглежда твърде самоуверено и самоцелно. Прочетете повече в „Критика на граматичния разум“. Даже да не сте филолог, не подминавайте този текст дори ако на места ви се стори твърде специализиран.
В рубриката ни „На второ четене“ тази седмица Стефан Иванов ни връща към една много важна книга с изключително дългото заглавие „Всички са свободни. Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо“. Авторът на този монументален документ е Михаил Зигар – журналист, писател, военен кореспондент, бивш главен редактор на независимата телевизия „Дожд“, а сега живеещ в изгнание в Берлин. Книгата „играе на границата между журналистическо разследване, исторически анализ и почти романизирана реконструкция“ на президентските избори в Русия през 1996 г., довели Владимир Путин на власт и поставили началото на мащабното манипулиране на реалността в Русия. На подмяната на свободата и демокрацията с режисиран спектакъл, от който измъкването е трудно до невъзможно. И тази манипулация, оказва се, далеч не е патент на постсоциалистическа Русия.
В този контекст изключително важно е да опазим независимостта на медиите като инструмент за обществена самозащита срещу режисираната реалност. „Тоест“ вече започна осмата си година в служба на българското общество и демокрация.
Приятно четене и гледане!