„Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят“ – надпис с тези думи красеше центъра на София някъде през 90-те. Същият цитат (на английски) се върти из социалните мрежи и погрешно се приписва на Марк Твен. По-вероятно е крилатата фраза да принадлежи на анархистката Ема Голдман. Литературният баща на Том Сойер и Хъкълбери Фин всъщност е казал нещо тъкмо в противоположен дух:
„В тази страна [САЩ, б.а.] имаме една голяма привилегия, каквато в другите страни нямат. Когато едно управление стане абсолютно непоносимо, хората могат да се вдигнат и да го отхвърлят. Това е най-чудесната придобивка, която имаме – избирателната урна.“
На предстоящите избори за национален и европейски парламент се очаква около 60% от имащите право на глас български граждани да не го упражнят. Няма никаква гаранция, че ако всички те гласуват, резултатът ще възпроизведе точно нашите желания за електорално представителство, вътрешно- и външнополитическа ориентация. Сигурно е обаче, че тези 60% могат да променят картината до неузнаваемост. Стига да решат.
Едно стихотворение на Ерих Кестнер гласи, че доброто не съществува само̀ по себе си, а се прави от хората. И с политиката е така. Колкото и основания за разочарование от политиката у нас (и в ЕС) да има, елементарен математически факт е, че никоя партия или коалиция не е в състояние да изпълни програмата си, ако не разполага с мнозинство от 50% плюс 1 глас. Да възпроизвеждаме разпокъсани парламенти избори след избори, а после да се сърдим, че избраниците ни не са си изпълнили обещанията, не е много честно.
„Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят“ е ефектна фраза, но пък невярна. Защото изборите впрочем не са даденост. Свободните и честни избори – още по-малко. Именно защото те могат да променят много неща, диктаторите не ги обичат.
В Саудитска Арабия например формата на управление е абсолютна монархия. Там не се гласува за парламент, а кралят си назначава правителство, каквото му харесва. Вече и местни избори няма. В Русия на теория има избори, но на практика не е възможно да съществува опозиция – лидерите ѝ са преследвани, съдени, убивани. В страната на Путин не е безопасно дори с празен лист да протестираш.
В България сме склонни да не оценяваме колко много имаме. Можем да гласуваме за когото искаме. Можем да протестираме. Имаме относителна свобода на словото. Да, и контролиран вот си имаме. Можем да го обезсмислим обаче – с по-висока избирателна активност.
Нищо от тези демократични придобивки обаче не е даденост. Не е даденост и мястото ни в ЕС. Самият ЕС също не е даденост. Толкова е лесно да загубим свободата, която имаме. Започва се с репресии срещу неправителствените организации, жените (ограничаване на правото на аборт например), ЛГБТИ хората. И докато се усетим, се разпростира върху всички.
На предстоящите избори, конкретно – на (не)възможните компромиси след 9 юни, е посветен и тазседмичният анализ на Емилия Милчева. Проблемът е, че в България стремежът към политически компромис се разбира не в смисъла на „съвещателната демокрация“, за която говори германският философ и социолог Юрген Хабермас, а като задкулисна консолидация на властта в ръцете на няколко лидери. Затова партиите и коалициите са много предпазливи в предизборните си заявки с кого биха управлявали заедно.
Отново за избори, но от другата страна на Атлантика, е и статията на Йоанна Елми „Ще обърне ли Палестина изборите в САЩ?“. Дали се учим да устояваме на ужаса, или се оставяме да се сварим като жаби, е въпрос на перспектива, смята Йоанна. Друг начин да бъде зададен този въпрос е може ли войната в Палестина да повлияе върху резултата на американските избори. И как.
Връщаме се в България. Докато тук на мюсюлманите преобладаващо се гледа през стереотипи – като електорат на една определена партия и/или като заплаха, – ислямската култура остава тера инкогнита. Ако ви е любопитно да разберете какво (разказват, че) сънуват мюсюлманите от Пророка Мохамед насетне и как тълкуват сънищата си, статията на Атанас Шиников „Сънуват ли джихадистите девици?“ е тъкмо за вас. На мен сънят за летящия слон с голямото мъжко (пардон, слонско) достойнство дълго няма да ми излезе от главата.
Продължаваме на културна вълна. Антония Апостолова разговаря с Крис Клийв за практиките на отказа и изкуството на живота. Писателят е специален гост на летните „Литературни срещи“ (14–15 юни 2024 г.), а интервюто с него е проведено непосредствено преди литературното му турне в България. От него може да научите защо Клийв обича да показва обикновените животи в рамките на мащабни събития, дали той може да си представи история, която не е свързана с родния му град, какво смята за спорта, както и други интересни детайли.
След като навлязохме в полето на литературата, е време Зорница Христова да ни поведе „по буквите“, като ни представи три книги. Този път избраните от нея заглавия са „Сънсет парк“ от Пол Остър, „21 разказа“ от Греъм Грийн (и двете в превод от английски на Иглика Василева) и „Верно на оригиналот“ от Николай Бойков. Макар и без пряка връзка една с друга, представени от Зорница, книгите си говорят и се заиграват помежду си. Остър и Грийн се вълнуват от представата за втори живот, а в книгата на Бойков езикът живее два живота.
Оставаме на културна вълна с три акцента от „София Прайд Филм Фест“, препоръчани от Нева Мичева. Фестивалът се завръща в столичния Дом на киното с качествена селекция от пълно- и късометражно кино, която може да гледате до 15 юни.
И тъкмо преди финала любезно напомняме, че в „Тоест“ си търсим маркетинг специалист. По обявата може да се кандидатства още седмица.
Този път не завършвам бюлетина с препоръка, защото започнах с нея. Ако трябва да я резюмирам с една дума: гласувайте.
Всекидневно правим избори, които не са пряко политически, но от които също зависи качеството на политическия живот. Такъв избор например е какви медии четем. В „Тоест“ ценим свободата на мненията, но правим разлика между позиции и факти. Фактите проверяваме, а към мненията подхождаме отговорно. Защото знаем, че медиите имат силата да променят света. Ако за вас е важно в България да има прецизни и отговорни медии с прозрачно финансиране, които не зависят от рекламодатели, имайте предвид, че не бихме могли да оцелеем без вашата подкрепа.