„Тоест“ стана на 5 години и това е повод да се нанесе в нов дом, който му приляга чудесно на натюрела, така да се каже. Освен че новият сайт е красив и функционален, е и бърз, и умен. (Препоръчвам забавления с търсачката, защото намира всичко на мига.)

И за да не останете с впечатлението, че тук се държи само на външния вид, ще кажа, че новите дрехи продължават да обличат старата идея и основна причина за съществуването на „Тоест“ – не да се съобщава какво става, а да се обяснява какво следва от станалото. Последното е много изтощително и трудоемко – без това да ви звучи като оплакване – и е радостно, че „Тоест“ има подкрепата ви през всички тези години. Та, честит рожден ден, „Тоест“!

С честитенето на празници и поводи е свързан първият текст на Екатерина Петрова в новата рубрика „От дума на дума“. Всъщност съвсем в контекста на пълния с малки и големи празници януари и с петия рожден ден на „Тоест“ е разнищването на думата „честит“, за която може и да си мислите, че знаете откъде идва, но е добре да си припомняме, че малко са съвсем сигурните неща в този живот.

Едно от тях е приключването на 48-мото Народно събрание, предизвестяващо подготовката за нови извънредни парламентарни избори, пети поред за последните две години. В анализа си „Имаше такъв парламент. Защо?“ Емилия Милчева обобщава какво свърши или по-точно какво не свърши последният парламент. Всички помним връщането на хартиената бюлетина в играта.

Това, което няма да запомним, е приемането на механизъм за разследване на главния прокурор – защото не се случи. Народните представители отхвърлиха на първо четене два законопроекта (на БСП и на „Демократична България“) за изменения и допълнения на Закона за защита от домашното насилие. Междувременно научихме за поредното убийство на млада жена, за което е заподозрян мъжът, с когото е имала връзка. Човек наистина започва да се чуди защо имаше такъв парламент. Повече за работата на 48-мото Народно събрание – в текста на Емилия Милчева.

И макар че българските народни представители се чудиха известно време дали ще е „удобно“ да се предостави военна помощ на Украйна, Владимир Путин, изглежда, вече е взел окончателно решение да нарича своята „военна операция“ в Украйна война.

Това е само малък детайл от текста на Йоанна Елми, обобщаващ и анализиращ сведения от различни проучвания на реалните нагласи по отношение на войната в руското общество. Съпоставяйки различни данни в свое изследване, специалисти от Института Open Minds се опитват да отговорят на един от съществените въпроси, възникнали покрай войната: чия е тя – на Путин или на целия руски народ?

Ако питате така нашумелия напоследък изкуствен интелект ChatGPT чия е войната в Украйна, ще ви обясни, че тя се води между украинското правителство и проруски сепаратисти в Донецк и Луганск, както и че много държави и организации наричат Русия „агресор“ по отношение на Украйна, но реалната позиция на Руската федерация в този „конфликт“ е по-скоро въпрос на международни спорове и интерпретации. Иначе, сигурно ChatGPT не е никак лош инструмент.

За последните новости покрай него ни разказва малко по-подробно Михаил Ангелов в своите „Научни новини“. Освен за изкуствен интелект, в тазседмичната му селекция на най-вълнуващите вести от научния свят се говори и за нови антибиотици, за биотехнологии и биоразнообразие. Последното идва в контекста на сведения за много нови видове растения и животни, открити през 2022 г. Сега, след като сме ги открили, няма да е лошо и да ги запазим.

За финал ви запазих ревюто на Севда Семер за книгата „Танцуващите мечки“ на Витолд Шабловски (изд. „Парадокс“, 2020). В нея полският репортер описва пътуванията си в България, Куба, Албания и Грузия, използвайки като свързваща нишка метафората с танцуващите мечки.

Този разказ се фокусира върху хората, свикнали да живеят в диктатура и несвобода, както и върху опита им да заживеят в демокрация. Нещо като мечките, служили цял живот на стопаните си и накрая приключващи пътя си в резервата в Белица, без да са много сигурни какво точно трябва да правят. Севда Семер го описва доста добре, затова не пропускайте нейния текст в рубриката „На второ четене“.

Приятно първо, второ и колкото четения искате. „Тоест“ е за това – да се чете.