Обичаме си стереотипа, че българите са много гостоприемни, нали? Е, тук-там по някой ловец на бежанци, бой и ограбване на търсещи убежище на границата, но нищо не може да се мери с традиционното българско гостоприемство. Ето, още преди емоциите от официалния празник да са отминали, се разчу за пореден пример за прословутото ни гостоприемство. Храбри жители на родопското село Храбрино геройски извършили граждански… арест на чуждестранни студенти по медицина. Защо? Защото били мургави и с бради. Това според местните означава, че са „избягали от някакъв лагер“ и „крадат всичко“. И защото, за разлика от потърпевшите студенти, будните патриоти, вживели се в ролята на шерифи, очевидно не разбират английски. В противен случай щяха да схванат, че са сгрешили. Но за какво му е на един родолюбец английски – в Англия да не би да говорят български, а?

Такива патриоти развяват като знаме Ботев и Левски, но ги възприемат доста избирателно. Представата им за тях не включва думите на Ботев: „... преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти“. Нито мечтата на Левски за „чиста и свята република, където ще живеем заедно българи, турци, цигани, евреи, арменци […] без да гледаме вяра и народност“.

Но докато сме потънали във възвишени мисли, сглобката се опитва да се ротира. И скърца. Дали ще се дели 110 на 3, или критична маса хора има шанс да се появи до края на годината, пита Емилия Милчева. 110 са лицата, които предстои да се изберат в регулатори, контролни органи и в съдебната власт. Трима са некоалиционните партньори, ако към ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ броим и ДПС, както му се иска на Борисов и както не им се иска на ПП–ДБ. Тези 110 души би следвало да бъдат онази критична маса, която да осъществи дълбоката промяна в държавността. Но според Емилия това е малко вероятно да се случи.

Докато се занимаваме с ротации, сглобки, некоалиции и ненотариуси, войната в Украйна продължава. Тя вероятно нямаше да започне, ако Украйна послушно беше останала в орбитата на Русия и не се беше състоял Майданът. В първа част от статията си „10 години Евромайдан. Политическа икономия на безхаберието“ Иво Илиев ни връща към масовите протести в Украйна от 2014 г., които са пример за комплексно и поляризиращо събитие. Едни виждат в него западна пропаганда, други – проевропейска революция. Но и едните, и другите не са съвсем прави – прелюдията към Майдана е трагикомедия от грешки.

Тази седмица беше Осми март, та в разгара на ротационните страсти се замислих: какво означава, че в лицето на Мария Габриел е възможно скоро да имаме жена начело на държавата? Хубаво е, но не е достатъчно, както при Фандъкова всичко беше хубаво, но не готово. Ако Габриел не се еманципира от Борисов и не спре да бъде просто приемливата му европейска маска, язък. Жените в политиката сами по себе си не са гаранция за напредък в равноправието. Достатъчно е да се сетим за Корнелия Нинова.

Продължаваме женската тема с първата част от статията на Атанас Шиников „Еманципирано мастило: Жени, калиграфия и ислям“. Според него разговорът за арабската калиграфия в България е осъден на липса на интерес, но статията му е в противоречие с това твърдение. Защото определено е интересна. Ако преодолеем втълпяваното ни отрицание на всичко, свързано с исляма, може да придобием известна представа какво е да си жена в арабската калиграфска традиция.

В рубриката „На второ четене“ пък Стефан Иванов ни припомня един нидерландски роман с женско име – „Елине Вере“ от Луи Куперюс. Ако тази книга беше написана на някой голям европейски език, тя щеше да е световна, а не само нидерландска класика, смята той. И отбелязва, че има дълга традиция в историята на литературата книги с женски имена за заглавия да завършват трагично. Тази не е изключение, но си струва. Тя е пример за отдаденост в разговора за чувства и възпитанието им и поставя общуването в полето на въображението.

Ако досега не ви се е случвало да мислите за чревния микробиом, това не означава, че нямате такъв. Всички имаме. От статията на Анастасия Орманджиева научаваме, че микробиомът, който си отглеждаме от раждането, се състои от трилиони микроорганизми. И че промените в състава му могат да доведат до изменения в чревната пропускливост, храносмилането, метаболизма и имунния отговор, а възпалителните процеси – до развитието на стомашно-чревни заболявания, метаболитни и имунологични промени, дори и до невропсихиатрични разстройства. Та затова е добре да го уважаваме и да се грижим за него.

И пак дойде време… разбира се, за препоръки.

Няма да имате късмет с първата ми препоръка, ако не сте в Пловдив и нямате възможност да бъдете там на 12 март от 19 часа. Защото тогава в „Петното на Роршах“ ще имате възможност да се видите с Нева Мичева, която ще влезе в ролята си на автор на „Говори с Нева“. Книгата съдържа текстовете от едноименната ѝ рубрика в „Тоест“, публикувани от 1 февруари 2018 г. до 4 април 2020 г. А Ина Иванова ще бъде модератор. Ако сте зажаднели за смислено човешко общуване, това е вашето събитие.

Пък ако не споделяте националпопулистките и сексистките мейнстрийм клишета, имам идея как да се почувствате нормален човек, в случай че на 15 март вечерта се намирате в София. От 20 часа в The Steps Красимира Хаджииванова ще изнесе стендъп шоуто си „Една българка“. И ще говори за болестите на истинския българин, за нормалното българско семейство, за българщината в Космоса, а присъстващите ще се заливат от смях.

Приятно четене, разговаряне и забавление!