Седмицата (5

В България сме свикнали да не гледаме по-далече от носа си. Международните новини обикновено са забутани в края на новинарските емисии, освен ако не става дума за британското кралско семейство например. В последно време нашият „нос“ е станал толкова интересен, че съвсем не можем да откъснем поглед от него. Ново правителство, сериозни трусове в досегашните властови центрове, трусове и в подземния свят – понякога с летален изход…

Едно международно събитие от изминалата седмица обаче ще има огромни последствия, които ще засегнат и страната ни. Става дума за унищожаването на язовира „Нова Каховка“ край украинския град Херсон. Досега няма категорични доказателства дали съоръжението, което се намира под контрола на руските окупационни сили, е умишлено взривено от окупаторите, или стената му се е саморазрушила точно в началото на украинската контраофанзива. Язовирната стена обаче нямаше да се срути, ако я нямаше войната на Русия срещу Украйна.

Все още е трудно да си представим мащабите на бедствието, предизвикано от унищожаването на „Нова Каховка“. Украинският президент Володимир Зеленски го нарича „екоцид“. Не е лесно да се сетим за други катастрофични събития, причинени от човешка дейност, които водят до промяна на физическата карта на една държава. Южна Украйна вече няма да изглежда както преди. Не само десетки населени места са унищожени, а региони с плодородна земя ще се превърнат в пустини и в част от водни басейни. Вливането на Днепър в Черно море вече ще има различна форма.

Като стана дума за Черно море, последствията от тази катастрофа ще стигнат и до България. Защото в морето ще се излеят всички отрови и зарази, които Днепър отнесе по пътя си. Заедно с множество противопехотни мини, които ще се превърнат в опасност за плавателните съдове, за местното население и за туристите.

В тазседмичните си статии двете с Емилия Милчева се фокусираме върху „носа“ си, тоест България. Емилия разказва как Иван Гешев е сам на бала на чудовищата. Главният прокурор е изоставен от доскорошните си най-верни съюзници, които го поставиха на поста, за да могат да го използват като щит, бухалка и чадър. Съюзниците, както и парите, не миришат, нали? Злоупотребявайки с безконтролната си власт, Гешев се превърна в бреме и за онзи, който „си го избра“. Той отчаяно се бори да запази властта си, демонстрирайки по този начин още повече нейната безконтролност и избирателната ѝ употреба. Развръзката, смята Емилия, ще зависи от политическото благоразумие в името на целостта на новия кабинет.

Новият кабинет пък е тема на статията ми „Не пълно щастие, а редовно правителство“. От новото правителство като че ли никой не е щастлив, включително и личностите и политическите сили, които участват в него. Но политиката не е филм с щастлив край, а изкуство на възможното. Както казва Ицо Хазарта, ако в ресторанта има само боб и леща, колкото и да искаме пържола, няма да ни дадат. Добрата новина от изтичането на записа от закритото заседание на „Продължаваме промяната“ обаче е, че ръководството на партията действително си представя политиката като опит за промяна на света. От ПП си дават сметка, че участието в правителство с ГЕРБ може да означава политическата им смърт, но вярват, че има и други, които да продължат започнатото.

Александър Нуцов поставя българската политика в глобален контекст, разсъждавайки за протеста като любов към демокрацията. Според него протестите като форма на гражданска съпротива са лекарство срещу зловредни влияния в обществото. Той ни припомня личности, вдъхновили големи ненасилствени протестни движения. Първоначално се сещаме за Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Но преди да ни върне към България, Александър ни обръща внимание върху личности като камбоджанския будистки лидер Маха Госананда, Дезмънд Туту, който се бори срещу апартейда в ЮАР, Ригоберта Менчу, посветила се на човешките права в Гватемала, и Лейма Гбоуи, която отстоява правата на жените в Либерия.

Продължаваме на международна тема с втората част от статията на Атанас Шиников „Кориандър, лой, шамфъстък: как се хранят средновековните араби“. Ако не сте си похапнали добре, преди да я прочетете, отговорността си е ваша. Но ви предупреждавам, че ако не сте вегани или вегетарианци (понеже в Средновековието имотната част от населението доста набляга на животинските протеини), е силна вероятността да огладнеете. Въпреки че описаните рецепти не приличат на съвременна готварска книга, а са много по-фриволни и емоционални.

Вглеждайки се и в тукашните проблеми обаче, можем да виждаме по-далече от носа си. Връщаме се към България със статията на новата ни авторка Мирела Петкова „Невежеството не е блаженство, или различните лица на липсващото здравно и сексуално образование в България“. В България ранната бременност е нещо обичайно, но темата е маргинализирана, а дебатът – поляризиращ. Също така сме на първо място по аборти в Европа. Според авторката решението и на двата проблема се състои в адекватното сексуално образование, каквото обаче липсва в учебните планове. Тя разговаря с различни специалисти, които знаят как могат да се подобрят нещата. Ала за съжаление, учениците се оказват заложници на мащабни кампании, табуизиращи сексуалното образование.

Накрая – обичайните препоръки мен.

„София прайд“ е точно след една седмица – на 17 юни. Ако ще ходите, моля ви да не пренебрегвате правилата за безопасност. Защото, независимо какви са сексуалната ви ориентация, половата ви идентичност или външният ви вид, лица, които все питат реторично кой им пречи на ЛГБТИ хората, може да решат отново да „прочистват“ София от хора, приличащи им на различни.

Този път не ви поздравявам с някое весело пънкарско парче, защото разрушаването на язовира „Нова Каховка“ не ми излиза от главата. Припомням си любими песни на тема потоп. В тази връзка реших да споделя с вас едно концертно изпълнение на песента на Питър Гейбриъл от 1977 г. Here Comes the Flood. То е съкратена версия на оригинала, но изразява тази емоция, която ми се искаше да предам.