Пак сме в предизборна кампания. Както е тръгнало, може би тя няма да е последната за годината. И пак сме поставени пред множество избори. Нямам предвид, че гласуването ще е 2 в 1 (за национален и европейски парламент), а че ще избираме между демократично развитие и путинизъм, между работещи институции и мафиотска държава. И ще трябва да определим къде сме по скалата между безкомпромисната принципност и безпринципните компромиси.
В Деня на Европа, който хората с проруска ориентация отбелязват като Ден на победата, някои не пропуснаха да припомнят къде са в политическата координатна система. Президентът Румен Радев се включи в несъгласувано със Столичната община шествие на т.нар. Безсмъртен полк, на което се вееха руски знамена и се виждаше знакът Z. Кметът на Дупница (от БСП) окачи руски знамена на пилоните на общината и огласи центъра на града с патриотични руски песни. Мая Манолова и Ваня Григорова пък написаха с червен спрей на оградата около полуразглобения Паметник на Съветската армия „Тук пак ще има паметник“. Странно нещо е историята. Когато по време на Френската революция бунтовниците събарят Бастилията, слагат табела на мястото ѝ: „Тук ще се танцува.“ А нашите пишман леви революционери искат да ни върнат в „бастилията“ на миналото, въпреки че уж лявото е за свобода и прогрес.
В период на предизборна кампания нараства значението на медийните зависимости. На тях е посветен и тазседмичният политически коментар на Емилия Милчева „За свободата и пристраст(е)ните медии“. Прозрачното и етично финансиране на медиите е необходимо условие за почтената журналистика. Затова е необходима и рекламна хигиена. Ето защо зависимостта на българските медии от рекламите на хазарт е сериозен проблем. Но пък скорострелната им забрана не е проява на грижа за обществото.
Като сме заговорили за зависимости, навлизаме в темата на статията ми „Не сте пристрастени към дрога? Помислете пак“. Много са психоактивните вещества, чиято употреба води до зависимост. Сред тях са и алкохолът, тютюнът, кафето, чаят, захарта… Защо и как се решава кое да бъде забранено и кое – не? Причините не са научно обективни, а културни, политически, икономически, географски… И накрая пак опираме до зависимостите от статията на Емилия. И до популизма.
Популизмът може да бъде и в архитектурата. На тази тема е първата част от статията на Анета Василева „Make Architecture Great Again. Новият архитектурен популизъм“. Защо консерваторите и диктаторите са привлечени от античните архитектурни образци – с колони, портици и т.н.? Защо като „красиви“ се налагат архитектурни стилове до началото на ХХ век, а всичко от „Баухаус“ насетне се заклеймява като „грозно“? Защо не се възпитава масов вкус, който е насочен към бъдещето, не към миналото? Анета ни дава някои отговори, но и повдига още повече въпроси.
От архитектурата се придвижваме към литературата. В рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни разказва за три книги, които по един или друг начин имат връзка с историческата памет, с липсата ѝ и с травмите, свързани с историята. Първата книга е „Китай в 10 думи“ от Ю Хуа, в която смисълът на всяка от избраните думи се разкрива посредством история. Втората е „Рана“ от Захари Карабашлиев, който се опитва да осветли неудобната история на боевете за Добруджа по време на Първата световна война. Третата книга – „Лични спомени от живота и дейността на Яни Д. Рододарович от Лозенград“ от Иван Н. Попов, е излязла преди почти век – през 1928 г. И нейният автор се опитва да спаси една част от колективната ни история от забрава.
И докато сме на книжна вълна, Антония Апостолова ни повежда на литературно-дизайнерско пътешествие до Болоня и назад. Тя разговаря със Свобода Цекова и Антон Стайков, които са автори на концепцията и дизайна на българския павилион и изложбата на илюстраторите на 61-вия Международен панаир на детската книга в Болоня. А това е един от малкото павилиони на българско изложение изобщо, които са пример за красота и функционалност, а не са повод за срам.
Чудили ли сте се защо едни хора са слаби като клечки, колкото и много и нездравословна храна да ядат, а на други всичко ни се лепи? Анастасия Орманджиева дава отговор на въпроса дали редуцирането на телесното тегло е въпрос на воля, или на биология. Тя ни обяснява какво е семаглутид и защо лекарства за диабет, които го съдържат, се използват за отслабване. Тъй като обаче хората пълнеят по различни причини, няма само едно решение как те да отслабнат трайно и здравословно.
И този път няма да ви оставя без препоръка.
Ако още не сте гледали британския минисериал Baby Reindeer по Netflix, струва си да му дадете шанс. Вярно е, че психологически е трудно поносим и не всички зрители го издържат докрай. Но той повдига ред сериозни теми – за непреживените травми, които влияят върху действията ни, за това как насилниците също може да са жертви, за мъжката идентичност, за сексуалното насилие върху мъже. Най-ценното в сериала е, че авторът му Ричард Гад, който играе и главната роля, всъщност разказва историята на собствения си живот. Без да раздава морални присъди и отчитайки и собствената си отговорност. Много малко хора са способни на подобно нещо. Този сериал дълго няма да ме пусне.
Сещате ли се за българска онлайн медия освен „Тоест“, в която статиите минават и през редактор, и през коректор? Всеки публикуван при нас текст е първоначално внимателно прочетен от една от двете ни редакторки, които проверяват всеки факт и изпращат на нас, авторите, бележки и препоръки. После редактираните статии минават през вещия коректорски поглед на Павлина Върбанова от „Как се пише?“. И чак след това виждат бял свят. А трудът – авторски, редакторски, коректорски – се заплаща. В същото време „Тоест“ продължава да се издържа само от читателски дарения. Ако смятате, че от модела ни на работа има смисъл, подкрепете ни. За нас това е жизненоважно.