Ще полети ли България в Космоса?

Наносателити, събиране на спътникови данни, космическа храна и създаване на лекарства в Космоса. Бихте ли асоциирали тези дейности с български компании и предприемачи? Всъщност това са само част от посоките, в които се развиват и космическата индустрия в България, и българи в чужбина, работещи в сферата. 

Защо е важно да разкажем тези истории? Глобалният пазар за космическата индустрия стремглаво се разраства, достигайки 464 млрд. долара през 2022 г. – ръстът е 8% спрямо предходната година. Очакванията са пазарът да се увеличи до цели 737 млрд. долара в рамките на десетилетие. Логично, глобалният тренд се отразява положително и на българския пазар и компаниите в сектора, докато инвестициите в космическите технологии бележат все по-значителна възвръщаемост. 

Освен това представата на хората за бизнеса в България все още почива на старомодните схващания за традиционни индустрии и съмнителни бизнесмени с неясни приходи и богатство. Това създава схващането, че България е застинала във времето, че в страната не се случва нищо иновативно, визионерско и смислено. Космическата индустрия обаче разбива тези стереотипи, защото извежда компании и предприемачи на световно ниво, които поставят България на глобалната карта в една от най-сложните и иновативни области на икономиката и науката. Истината е, че във всички отрасли в България има добри примери за успешни предприемачи и визионери, които създават висока добавена стойност и дърпат със себе си страната в правилната посока. 

Държава и Космос

Един от първите въпроси, които си задаваме, когато говорим за бизнес, е доколко той е зависим от намесата на държавата и от взаимодействието с нея. Космическата индустрия е твърде сложна, разнолика и скъпа и едно от първите условия за успешното ѝ развитие е устойчивата връзка между бизнеса и институциите на национално и международнo ниво. Тук е редно да добавим и академичния сектор, от който пък зависи създаването на качествени научни разработки и подготвени професионалисти.

Тази триъгълна рамка между бизнеса, институциите и академичните среди, макар и още недоразвита у нас, създава добра почва за растеж на космическия сектор. Една от важните стъпки, които предстоят в укрепването ѝ, е създаването на космическа агенция в България. Специалистите се надяват това да стане до края на годината с водещата роля на държавата. Главната идея е да се изгради устойчива връзка между бизнеса, БАН и университетите.

Министърката на иновациите и растежа в оставка Милена Стойчева наскоро заяви, че работна група вече подготвя стратегията за създаване на космическа агенция, като в процеса на работа ще се включат и най-добрите компании от частния сектор. Като първа важна крачка тя изтъкна, че България трябва да увеличи членската си вноска към Европейската космическа агенция и да получи статут на асоциирано членство, което ще разкрие възможност за по-сериозно финансиране на български компании в сектора по различни проекти и ще отвори допълнително пространство за навлизане на нови компании с пробивни технологии в космическата област. Към момента България е участвала в 9 тръжни процедури и е спечелила финансиране по 45 проекта за общо 8,6 млн. евро.

Наука и бизнес

В предишни материали разказахме за ролята на частния сектор за компенсирането на слабостите на държавата в различни области. И тук космическата индустрия не прави изключение. Съвсем наскоро българският производител на наносателити EnduroSat дари необходимите средства за обновяване на лабораторията за космически изследвания „Проф. Стефан Александров“ към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Компанията подпомогна и създаването на най-голямата лаборатория за космически изследвания във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. Паралелно с това EnduroSat инициира нова магистърска програма в областта на космическите изследвания в три университета у нас, в която 70% от обучението ще бъде практическо. Оттук и нуждата от качествени лаборатории и физическа инфраструктура, които предоставят на студентите необходимия софтуер и компютърни системи за цялостната разработка на космически продукти – например сателити.

Първото издание на програмата започва през есента в Софийския университет и Висшето военноморско училище във Варна, както и във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Целта според изпълнителния директор на компанията Райчо Райчев е да се създаде образование от ново поколение, което, основавайки се на практиката, да подготвя висококвалифицирани инженери, които да са конкурентни на глобалния пазар на космическата индустрия. 

Връзката между науката и бизнеса в космическата област е още по-важна, отколкото в други индустрии. Защото създаването на толкова високи технологии зависи преди всичко от човешките ресурси. А без бизнеса университетите страдат както от недостиг на финансиране, така и от липсата на необходимата инфраструктура и практически опит, необходим за изграждане на качествени специалисти. Без университетите и специализираните учебни програми пък бизнесите страдат от липса на кадри за развитието си в толкова конкурентна сфера на глобалната сцена. 

Какви проблеми решава космическият бизнес в България? 

България има силни позиции в космическата индустрия още от времето на тоталитарния комунистически режим. През последните години активността на частния сектор и развитието на компаниите в сектора в комбинация с ускореното взаимодействие с държавата и академичния сектор очертават шанса България да възроди своите традиции и да се превърне в истински космически хъб в бъдеще. Не само защото развива високи технологии за изучаване на космическото пространство, но и защото създава решения за проблеми на Земята във все още неизследвани области.

Българската Sfera Technologies например събира спътникови данни с идеята да помогне на бизнеси от различни индустрии да повишат качеството си и да оптимизират дейността и своите разходи. Нейните клиенти развиват бизнес в области като земеделие, сигурност и спедиторски услуги, но данните ѝ се използват и за управление на рисковете от климатичните промени, за умно управление на градовете (например за градския транспорт) и други сфери от обществено значение.

Друга българска компания – „Антарта“, се стреми да възобнови създаването на космическа храна у нас, след като през 1979 г. България се нарежда до САЩ и СССР като третата страна производител в света, преди тази дейност да бъде прекратена по-късно. Космическите храни минават през процес на дехидратация, наречен лиофилизация. Те са специално пригодени за нуждите на астронавтите и са съобразени с промените в средата по време на техните мисии, които въздействат върху физическото и психическото им състояние. Благодарение на качества като дълготрайност и радиационна защита на опаковките, космическите храни може да се използват и на Земята в екстремни обстоятелства от алпинисти или в случай на аварии, природни бедствия, при изпускания на радиационен материал и други извънредни ситуации.

Вече споменахме и за може би най-успешната в момента българска компания в космическата индустрия EnduroSat, която има ключово значение за развитие на сектора у нас. Компанията основно произвежда наносателити и т.нар. CubeSats. С екип от над 160 души, 250 клиента в целия свят и приходи от близо 27 млн. лв., EnduroSat започна да произвежда по 8 устройства на месец. Компанията изпрати най-силната си година, като през май успя да набере нова инвестиция от 10 млн. долара, с които да увеличи пазарния си дял и да усъвършенства технологиите си. 

Българи зад граница 

През февруари тази година американската Varda Space Industries стана едва третата компания в света, която успя да приземи невредим космическия си кораб след 8-месечен полет в орбита. Първите две са Boeing с капсулата си Starliner и SpaceX на Илон Мъск със своите кораби Dragon. Мисията на компанията остава в историята и заради отгледаното в Космоса и върнато невредимо на Земята под формата на кристали антивирусно лекарство ритонавир. Именно това беше и целта на Varda, която е специализирана в производството на лекарства в орбита около Земята, където различните условия позволяват създаването на медикаменти с по-високо качество и по-добра структура. Компанията вече има договори с най-големите биофармацевтични фирми в света, както и с Военновъздушните сили на САЩ и с други партньори и е набрала 54 млн. долара от външни инвеститори. 

Мнозина едва ли предполагат, че неин съосновател и идеолог е българинът Делян Аспарухов, който заедно с Varda Space Industries е все по-разпознаваема фигура в Силициевата долина (повече за неговата история и връзката му с България може да прочетете тук).

Изтъкваме Делян Аспарухов не само заради българските му корени, а и заради ролята му в българската иновативна екосистема. Макар и физически откъснат от страната, той остава свързан с българската действителност и взема участие в различни форуми, събития и медийни формати у нас, като споделя опит, знания и идеи за бъдещето (може да го чуете тук). 

Надяваме се, че все по-често ще срещаме вдъхновяващи фигури от българската космическа индустрия. Защото е иновативна, създава растеж и добавена стойност за цялото общество и има потенциала да постави страната ни на световната карта в областта на високите технологии.