Слонът в стаята, или защо употребата на наркотици се увеличава

„Дете почина след пушене на вейп.“ „Ученичка почина след три месеца в кома след пушене на „чай“.“

Периодично медиите „избухват“ с подобни заглавия, а държавническата реакция е нещо да се забрани. Дали ще включи в забранителния списък поредното вещество, дали райския газ, дали направо ще се изсили и ще тръгне да забранява самите изпарители (вейпове), реакцията на политическия ни елит винаги е сходна. 

Забрани и преследвания

На експертите отдавна е ясно, че бързите и лесни решения рядко са и ефективни. Скоростта, с която организираните групи създават ново сходно вещество, което си е напълно легално, е космическа. И докато държавната машина се задейства, за да забрани едно, на пазара вече има поне два нови негови еквивалента.

Но конкретното е забранено. Политици от всички страни живеят с вярата, че са направили нещо значимо, и… дотам.

Случаи на много млади хора и деца, които загубиха живота си от подобни вещества, има от повече от десет години, а забранените нови психоактивни вещества (синтетични наркотици) в Европа вече са над 1000 различни вида. Лично знам за два случая на деца, жертви на синтетични наркотици, и те нямат нищо общо с работата ми – едното дете почина, другото някак оцеля.

Докато в България се говори основно за синтетични канабиноиди (вещества, които напомнят действието на марихуаната, но са многократно по-силни и по-опасни), успоредно с това в момента се засилва разпространението и търсенето и на синтетични опиати, които напомнят действието на хероина, но са много по-силни и опасни.

Къде грешим?

„Борбата с наркотиците“, както е наречена в законодателството ни, има две основни направления. Първото е намаляване на предлагането – забрани, контрол на митниците, преследване, вкарване в затвора и т.н. Второто е намаляване на търсенето – превенция на употребата, намаляване на вредите от нея, терапия и рехабилитация.

В настоящия период в България се обръща внимание основно на намаляването на предлагането. След всяка подобна трагедия полицията успява да залови някакви количества незаконни вещества, започват дела срещу извършителите. Медиите се успокояват. Политиците се успокояват. Родителите се успокояват.

А месец-два по-късно всичко се повтаря.

Още през 2016 г. на Извънредната асамблея на ООН по темата за наркотиците беше признато, че войната с тях е загубена, както и че е важно да се обърне специално внимание на намаляването на търсенето. А ООН е ригидна структура, която включва в състава си и откровени застъпници на насилието.

Спомням си радостта си от констатацията на ООН. Виждах я като крачка към смисъл, към грижа. Уви, нищо такова не се случи.

Що се отнася до националните стратегии, независимо че в тях са разписани редица смислени мерки, те често просто не се финансират, не се изпълняват или пък откровено се неглижират.

През това време употребата на все по-силни и опасни вещества нараства. 

Превенцията

Напоследък доста често говоря с родители за превенцията на употребата на наркотици. Съвсем обяснимо, те са притеснени и задават въпроси, търсейки прост, еднозначен отговор. Обикновено не харесват моя, защото той не е еднозначен.

В обществата с развити системи на превенция тя всъщност е на ниво развитие на личните качества на всяко дете и подобряване на психичното му функциониране. Превенцията е разбиране, топлота и любов. Тя е подкрепата да вземеш по-трудното решение, а именно да не търсиш себеизразяването си чрез наркотични вещества, а да намериш друг начин да си „суперкуул“. Тя е рамото, което ти помага да намериш отдушник на тревогите си, да се научиш как да се справяш с тревожността си, с импулсивността си, с депресивността си, с желанието да „помпаш“ адреналин от силни усещания. Всъщност това са и четирите основни личностни състояния – тревожност, импулсивност, депресивност, търсене на силни усещания, – които могат да доведат и до употреба на наркотици. 

Изборът за един млад човек е труден. Във възрастта, в която най-важно е как да бъде приет от приятелите си, как да бъде достатъчно интересен за партньорите си, как да направи впечатление, той трябва да реши да не се възползва от лесния отговор.

Признайте си, че и на вас ви е трудно да не сте конформисти и винаги да постъпвате правилно.

За съжаление, до момента не съм получила обратна връзка от някого от родителите, с които съм разговаряла, че в училищата има смислена и ефективна превенция. Напротив, гледат ме изумено, щом ги попитам какво става там. 

Спомням си реакцията на собствения ми племенник, когато преди няколко години сподели, че в училището му е имало посещение от хора, които са говорили по темата. „Лелски, та те ни говориха абсолютни глупости! Всички им се смяха.“ Не знаеше представители на коя институция са били.

Най-широко разпространената в България превенция е т.нар. универсална превенция, т.е. предоставяне на информация. Само по себе си това е полезно, но не води до намаляване на броя на хората, които употребяват наркотични вещества. Ефект имат други видове превенция – селективната и индикативната. При първата се проучва кои са децата, предразположени да потърсят този начин за справяне с ежедневието, и се работи с тях. Втората е насочена към онези, които вече са тръгнали по пътя на употребата на незаконни вещества. А той започва със съвсем законните (за пълнолетните) и напълно достъпни цигари и алкохол.

Вярвам, че е изключително важно да не спираме до децата. Редно е да помислим и за останалите, обикновено млади хора, които започват да употребяват наркотични вещества по-късно. Тук такава мисъл дори не се прокрадва, а проблемът отдавна се вижда с просто око. Студенти, млади хора, излизащи от институции, млади кадри във фирми, не толкова млади компютърни гении…

Намаляване на вредите от употребата на наркотици

Знаете, че има хора, които употребяват наркотици, нали? Познавате някои от тях, но смятате, че те са си окей, те нямат проблем, те са успешни, те ще се справят. Да, в огромната си част това са наши приятели, партньори, лекари, шофьори, адвокати… И те се справят добре, независимо че се забавляват с помощта на един „бонбон“ или пък си почиват с една трева. 

Има обаче и едни други хора, родени без шанс, без бъдеще. Хора, които са изтикани от лъскавото ни житие още при раждането си. Някои от тях също употребяват наркотици и също се пристрастяват. Но за тях е още по-трудно да функционират в света на новите технологии, на изкуствения интелект, на електронното банкиране.

Целта на специалистите, които работим в сферата на намаляването на вредите, е да направим всичко необходимо, за да могат онези, които вече употребяват наркотични вещества, да бъдат по-здрави, в по-голяма степен социално приети и по-значими в обществото. Наша работа е да говорим с тях за веществата, за това как да се приемат по по-малко опасен начин. Също да ги подкрепим и да сме до тях по пътя, който ще изминат, докато дойде денят, в който ще поискат промяна. А огромната част от тях ще я поискат. Те няма да се пристрастят и наркотиците ще останат в миналото им.

Друга част няма да се справят сами. Малко по малко ще започнат да губят работата си, апартамента си, приятелите си, семейството… и накрая ще им останем само ние. Много често ще сме единствените, които се интересуват от тях. И това, че са толкова сами, е ужасно тежко, но все пак е нещо, че има къде да отидат. Ние често сме единствената им връзка с „нормалния“ свят, с този, който са загубили и забравили – или пък никога не са имали. Наша работа е да им напомним, че могат да се върнат, че могат да станат част от него. И да ги подкрепим да потърсят лечение, да осигурим нужните документи, да ги заведем на лекар, да им помогнем да си извадят удостоверение от ТЕЛК. Да сме до тях за всички онези неща, които са лесно преодолими за повечето хора, но са непоносимо страшни за човек, загубил всичко в живота си. 

Терапия и рехабилитация

Често ми се обаждат хора, които искат бързо разрешаване на проблема. За съжаление, бързо решение няма. Спирането на употребата на наркотици или алкохол е дълъг и много, много труден процес. Когато имаш зависимост, мозъкът ти не работи както при другите хора, трябва му много време да се възстанови. И много търпение от страна на близките, които не разбират през какво преминава човекът, и не проумяват как е възможно да направи огромна крачка напред, а дни по-късно да регресира и да извърши някоя пълна щуротия.

Терапията има много лица, точно както пристрастяването е специфично за всеки отделен човек. И всички начини тя да се извършва трябва да бъдат подкрепени, а човекът да бъде насочен към най-подходящото за него лечение. За някого това може да е психотерапия, за друг – група за взаимопомощ или пък дневен център, вечерни терапевтични групи, терапевтични общности.... Въпрос на добра преценка е всеки да получи помощ по най-бързия и най-подходящ начин.

Тук обаче това рядко се случва.

Тъй като ние работим основно с хора, които са останали без средства и без подкрепа, практиката ни е просто да ги изпращаме към единственото място за професионално безплатно лечение – клиниката в Суходол. Други безплатни варианти могат да са психиатричното отделение в Раднево, групите за самопомощ или някоя религиозна общност. Остава им да се надяват, че са извадили късмет и са на правилното място, а близките им да стискат палци, че това ще сработи.

За зависимите, които или чиито близки все още разполагат с финансови възможности, са налични и някои добре работещи частни терапевтични програми. Казвам „някои“, защото има и откровени шмекери, които продават надежда, но не могат да лекуват ефективно. Свидетели сме как лечението на зависимости често се разглежда като доходоносен бизнес. Тоест ако попаднете в някоя от тези програми, ще бъдете приети, посрещнати на червен килим и уверявани, че това е най-доброто място за терапия. Понякога може да е така, понякога – не. 

Уви, такива са възможностите тук. И с тях трябва да успяваме да спасяваме близките си, докато се надяваме държавата, т.е. политиците ни да започнат да вършат работата си и да подобрят цялата система.

А кога това ще стане, е труден въпрос. Защото просто темата не е „секси“ политически.