Служебен адрес. Как парламентът върна гражданските права на десетки хиляди души

В последната седмица от съществуването си парламентът почти без дебати върна гражданските права на голяма група хора. Това стана с подкрепата на ГЕРБ и ПП–ДБ и въпреки всички останали парламентарни групи (плюс независимите депутати). Инициативата е на трима депутати – Деница Сачева (ГЕРБ), Божидар Божанов (ПП–ДБ, „Да, България“) и Александър Ненков (ГЕРБ).

Става въпрос за промените в Закона за гражданската регистрация (ЗГР), с които се въвежда т.нар. служебен адрес. На такъв могат да бъдат регистрирани хората, които по една или друга причина не са в състояние да докажат редовен постоянен адрес в България. А без това не могат да им се издадат документи за самоличност.

Какво не можем без лични документи?

Замисляли ли сте се за колко много неща, които смятаме за даденост, ни трябват документи за самоличност? Без лична карта или паспорт не можем не само да гласуваме или да сключим брак. Нямаме право и да се осигуряваме, да имаме законен дом, все едно дали собствен, или под наем, банкова сметка. Не можем да пътуваме в чужбина, да сключваме договори, не можем дори да имаме телефон на свое име.

Строго погледнато, дори на улицата не можем да излезем, защото, ако служител на реда поиска да се легитимираме, сме длъжни да представим личен документ. Нито можем да заведем съдебно дело, че са нарушени правата ни.

Ромският активист Огнян Исаев дава още примери какво означава да нямаш лична карта: 

Парче пластика, а всъщност свобода или робство… да не можеш да припознаеш новороденото си дете, да не можеш да запишеш детето си на градина или училище, да не можеш да работиш и да имаш доходи, да не можеш да се разболяваш, защото няма как да се лекуваш… да не можеш дори да напуснеш този ад, в който си се озовал.

Изглежда абсурдно, но ако нямате лични документи, могат да откажат дори да ви погребат. На това основание през 2009 г. българските власти в продължение на две седмици са отказвали погребение на нигерийския протестантски пастор Джонсън Ибитуй, разказва синът му. Ибитуй е преподавал в български университет, имал е езикова школа, но когато не успял да поднови документите си, държавата го сметнала за недостоен и за вечен покой.

Колко и какви са хората без български документи за самоличност?

Оценките за броя на българските граждани и чужденците в България, които не могат да се регистрират по постоянен адрес в страната и поради това остават без документи за самоличност, варират в много широки граници. Според „Продължаваме промяната“ българските граждани с този проблем са над 50 000.

В годишния доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) за 2022 г. обаче се посочва, че към юли 2022 г. 187 883 български граждани нямат лична карта, като 109 233 от тях живеят в България и имат настоящ адрес (но за издаване на документи за самоличност е нужен постоянен адрес). От БХК са получили данните от МВР по реда на Закона за достъп до обществена информация, но от Вътрешното министерство са отказали да предоставят сведения колко точно са хората с „невалиден“ адрес.

При всички случаи мнозинството неможещи да се регистрират адресно в България са български граждани. Те се делят на две основни групи. В първата влизат предимно хора от ромски махали. Някои от тях например живеят в къщи, които никога не са били узаконявани, и затова нямат валиден адрес. Обитателите на много от тези къщи нямат и договори с дружествата, предоставящи комунални услуги. Други са имали адресна регистрация, но са принудително изведени от домовете си, за да бъдат жилищата им съборени. После адресът е заличен и хората не могат да се регистрират отново.

Втората голяма група са българите в чужбина, които не притежават имот в България. За да се регистрира адресно, човек трябва да представи нотариален акт, договор за наем (с писмено съгласие от наемодателя) или доказателство за платени битови сметки. При липса на такива не се издават лични документи. Затова много от тези хора, макар формално да не са лишени от българското си гражданство, на практика губят своите граждански права в родината си. А ако нямат двойно гражданство, липсата на български документи създава проблем за статута им и в страните, в които пребивават.

В България има, макар и далеч по-малко, чужденци, които не могат да си извадят документи за самоличност. Сред тях са чужденците без легален статут, но не само те. Някои от хората, получили статут на бежанци, хуманитарен статут или убежище в България, научавайки добрата новина, че страната е решила да ги спаси, изпадат в омагьосан кръг. Те са живели в някое от общежитията на Държавната агенция за бежанците и след получаването на статута са длъжни да устроят живота си сами. Трябва бързо да си извадят лични документи, но за тази цел се налага да имат адресна регистрация. Няма как обаче да се сдобият с договор за наем, ако нямат лични документи.

Как се стигна до омагьосания кръг с адресните регистрации и документите за самоличност?

През 2011 г. на власт е първото правителство на Бойко Борисов. От ГЕРБ внасят подписан лично от Борисов законопроект за промяна на ЗГР. С него се предлага за адресна регистрация да се представя документ за собственост или за право на ползване, както и съгласие от собственика – или лично, или нотариално заверено. Предвижда се и хората, променили настоящия си адрес между 01.09.2010 г. и 31.01.2011 г., да се регистрират отново.

Краят на януари 2011 г. е избран във връзка с промените в Изборния кодекс, с които се въвежда т.нар. уседналост при гласуването – задължението едно лице да е било регистрирано по постоянен или настоящ адрес определен брой месеци преди изборите.

В проекта за промяна на ЗГР се посочва като мотив защитата на интересите на собствениците срещу случаи на злоупотреби – на адреса на имота им се регистрират хора, които не живеят на него. По-важната цел обаче е борбата с т.нар. изборен туризъм – практиката избиратели да се регистрират в определена община само за да гласуват в нея.

Законопроектът е приет на второ четене в парламента почти без дебати, като се изключи точката за пререгистрирането на променилите адреса си между 01.09.2010 г. и 31.01.2011 г. Възразяват от БСП, а особено активна е Мая Манолова, която смята предложението за противоконституционно. Според нея „минимум 50 000 български граждани ще бъдат наказани“ в резултат на това изискване, защото ще трябва да повторят едно административно действие, представяйки документи, които не са им били нужни преди.

Въпреки че в началото на парламентарното заседание се регистрират 124 депутати, по-малко от 80 участват в гласуването на промените в ЗГР, като повечето са от ГЕРБ, а народните представители от останалите групи масово не се включват. Единствено по точката, срещу която възразява Манолова, 9 депутати от БСП гласуват против.

В дебатите не се засяга темата, че промените ще доведат до лишаването на десетки хиляди български граждани от граждански права, тъй като ще ги оставят без документи за самоличност.

През декември 2011 г. обаче Мая Манолова и съпартийката ѝ Милена Христова внасят законопроект за облекчаване на правилата за адресната регистрация. „Без лична карта един човек е анонимен и напълно безпомощен“, аргументира се Манолова. Според нея в резултат на затягането на правилата за адресна регистрация около 10 000 души остават без лични документи, „но процесът е лавинообразен и ще засяга все повече хора“.

В резултат правилата леко се облекчават, като се добавят и други документи, с които човек да доказва, че живее на определен адрес – например битови сметки. Но това не решава проблема на голямата част от хората, които остават без български документи за самоличност – въпреки всички анализи и доклади (ето например един от първите) за огромните измерения на проблема.

Освен ромите и българите в чужбина, потърпевши от промените в ЗГР през 2011 г., макар и в по-малка степен, са и част от хората, които живеят под наем в България. Причината е, че доста хазяи отказват да съдействат за адресната регистрация на наемателите, за да не им се наложи да плащат данъци върху наемите. Това затруднява наемателите да гласуват, ако трябва да пътуват с часове до постоянния си адрес. Също не могат да имат личен лекар в населеното място, в което живеят, нито децата им имат шанс в класациите за детска градина и основно училище.

Как се стигна до въвеждането на служебни адреси?

Седмица преди приемането на последните промени в ЗГР, с които се въведоха служебните адреси, от ПП се похвалиха, че идеята е тяхна и на коалиционните им партньори от „Демократична България“ (ДБ). И подчертаха, че инициативата е още от времето на кабинета на Кирил Петков, когато е създадена работна група към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) по темата. А законопроектът е довършен по времето на правителството на Николай Денков.

Вярно е, че през януари 2024 г., когато премиер беше Денков, МРРБ анонсира въвеждането на служебен адрес за гражданите без редовен адрес. ПП обаче не са сред вносителите на последните предложения, които бяха приети на 25 септември 2024 г. и които са внесени от Деница Сачева и Александър Ненков от ГЕРБ и Божидар Божанов от „Да, България“, част от ДБ.

Освен това нито ПП, нито ДБ, нито впрочем и ГЕРБ са внесли законопроект за промяна на ЗГР. Сачева, Божанов и Ненков всъщност внасят в Комисията по регионална политика доклад с предложение за допълване на законопроект на „Възраждане“.

От партията на Костадин Костадинов предлагат ЗГР да стане още по-рестриктивен за хората с проблеми с адресната регистрация. Те искат да има проверки по домовете, за да се установи дали регистриралите се на един адрес действително живеят там, а също така да се увеличат санкциите за нарушителите. А това би засегнало онези, които са помогнали на хора, неможещи да докажат редовен адрес, като са им предоставили своя. Особено засегнати са и гражданите, които няма да могат вече да разчитат на такава помощ и има вероятност да останат без документи за самоличност заради това.

Предложенията, внесени от Сачева, Божанов и Ненков, представляват решение на проблема с невъзможните адресни регистрации на ромите, попаднали в омагьосания кръг на отнетите граждански права, на българите в чужбина, които не разполагат с имот в родината си, както и на бежанците, получили легален статут.

Гласуването протича с доста рехаво участие от страна на част от парламентарните групи. Най-стабилно присъствие имат от ГЕРБ, ПП–ДБ, „Възраждане“ и ИТН. От ДПС се включват максимум 10 депутати, от БСП – 4, от независимите – 7. Самото гласуване е разделено на 16 части, защото предложените текстове са много. В повечето случаи ГЕРБ и ПП–ДБ гласуват заедно, а срещу тях са „Възраждане“, ИТН и депутатите от останалите групи. Тоест от ДПС гласуват срещу правата на част от традиционните си избиратели, а БСП вече не се и опитва да е социална както през 2011 г., а е последователно националпопулистка.

Дебати почти няма. Срещу въвеждането на служебни адреси възразява депутатката от „Възраждане“ Маргарита Махаева. „За вечни времена ли ще бъде тази регистрация?“, пита тя. Според нея служебните адреси трябва да се предоставят „само в изключителни случаи“ и за кратък период. „След това да намерят къде да се регистрират, вече е тяхна си работа“, смята Махаева. Контрапредложенията ѝ не се приемат.

Служебните адреси помагат за възстановяването на правата на хората в гетата и на емигрантите, но нямат отношение към проблемите на наемателите, чиито хазяи отказват да ги регистрират, защото укриват данъци.

„Глътка въздух“ – позицията на ромския активист

Огнян Исаев разглежда промените в ЗГР в контекста на правата на ромите. В коментар за „Тоест“ той припомня, че „още от създаването на Третата българска държава българските власти някъде частично, някъде изцяло ограничават гражданските права на ромите“. Например през 1901 г. Народното събрание отнема избирателните им права. Според Исаев промените в ЗГР от 2011 г. на практика отнемат гражданството на голям брой роми.

Много български политици си мислят, че ромските избиратели се печелят само с купуване и натиск, а не „с нормални и човешки разговори“, смята Исаев. Той определя последните промени в ЗГР като „глътка въздух“. Но подчертава, че „истинското освобождение ще настъпи, когато се промени и Законът за устройство на територията така, че всички неформални ромски махали станат формално част от общините, а не бели петна на картите им“.

„Ромските тегоби са експериментални“, казва Огнян Исаев и пояснява: ако експериментите с ограничаването на правата на ромите са успешни, те ще се приложат под една или друга форма върху цялото население.

Същото твърдение се отнася и за ЛГБТИ (лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс и интерсекс) хората, както и за всяка друга група, обявена за „обществен враг“. Когато се приеха поправките по руски образец против ЛГБТИ „пропагандата“ в училище в Закона за училищното и предучилищното образование, вносителите от „Възраждане“ веднага пробваха да прокарат и регистрацията на т.нар. чуждестранни агенти – отново в унисон с путинското законодателство. Предложението не мина най-вече защото от ГЕРБ бяха против. Както впрочем и промените в ЗГР през 2011 и през 2024 г., и забраната на „пропагандата“ в училище минаха, защото ГЕРБ беше за.

Обратите в отнемането и предоставянето на права показват как в българската политика базови ценности се превръщат в залог на ситуативни интереси и моментни конфигурации. Така човек не знае дали утре ще го превърнат в поредната опитна мишка с отнети права, или ще го прехвърлят от групата на мишките при човешките същества. Днес поне за ромите има „глътка въздух“. До следващата изненада.