Всеки служебен кабинет в България е идвал на власт, за да свърши точно определена работа, освен конституционното си задължение да организира (честни) избори. Дали е трябвало да подготви законодателството и държавата за въвеждане на системата на валутeн борд, както беше през 1997 г., или да ограничи държавните пари в КТБ с постановлението от 2014 г., мисия винаги има. Основните задачи на второто служебно правителство, назначено от президента Радев на 11 май т.г., е да разкрие колко е останало от държавата след управлението на Бойко Борисов и партия ГЕРБ – и да ревизира последния, трети вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост, който предишната власт съгласува с Европейската комисия, но така и не внесе в срока до 30 април.

Държавният глава формулира публично следните задачи: „да гарантира нормалното функциониране на държавата, да проведе честни избори, обявявайки война на купения вот, да разкрие истината за предишното управление, доколкото е възможно в рамките на 2 месеца“. Последната от тези задачи не е законодателно разписана.

Истината

На първо време служебните министри са захранени със скандали и сигнали, изпратени им от Временната парламентарна комисия по проверка за установяване на злоупотреби в управлението на държавата за последните 10 години, оглавявана от Мая Манолова („Изправи се! Мутри вън!“) в 45-тото Народно събрание. Конкретно от служебната министърка на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова се очаква да изясни как са изхарчени за две години близо 5 млрд. лв. през държавното дружество „Автомагистрали“, да изясни къде е корупцията в програмата за саниране и в държавния Български ВиК холдинг. Пререканията в Комисията, когато депутатите изслушваха бившата регионална министърка Петя Аврамова, бяха твърде силни и непосветените така и не схванаха от размяната на реплики къде е заровено кучето, тоест милиардите.

Но други, като бившия зам.-министър на икономиката (2001–2003) и настоящ управляващ съдружник в Expat Capital Никола Янков, разбраха. Във Facebook той коментира така темата за „Автомагистрали“ (със съкращения):

Ясно е, че превъзлагането на дейностите, което достига 90% от обема на работите, към подизпълнители, които уж не са подизпълнители, заобикаля ако не буквата, то със сигурност духа на закона и морала… Ясно е, че за да се заобиколи ЗОП и да се раздадат огромни поръчки на конкретни хора под формата на „рамкови“ договори за „наем“, „съвместна дейност“, „доставка на стоки и услуги“ и т.н., за да не се нарушава ЗОП и изискването да няма превъзлагане на СМР, държавата – в лицето на държавната фирма „Автомагистрали“ ЕАД – е жертвала гаранцията на фактическите изпълнители върху качеството на изпълнението, както и възможността да търси отговорност за забавяне на работите по строителството на пътищата и съоръженията. Ясно е, че са се плащали огромни аванси (тоест държавата е финансирала на 100% подизпълнителите, за да не им се налага да си говорят с банки) без обезпечения или насрещни гаранции, дори в някои случаи преди да се дефинират техническите задания на проектите. Необичайно високият размер на авансите прави вероятно от тях да са се отчитали суми на правилните хора след подписване на договорите. Ясно е, че ръководството на „Автомагистрали“ ЕАД не е правило детайлно проучване за собствеността и свързаността на своите „контрагенти“, въпреки огромните размери на договорите и изискванията на ЗМИП и подзаконовите му актове… Тоест подписвани са договори по списъци, спуснати „отвън“…

Що се отнася до състоянието на бюджета, то ще е ясно в началото на юли, когато се очакват данните за изпълнението за първото полугодие. Служебният министър на финансите Асен Василев смята, че е необходима „малка актуализация“ на бюджета, тъй като средствата за противоепидемичните мерки са осигурени до края на май. В условията на разпуснат парламент обаче това няма как да се осъществи. В края на април председателят на Бюджетната комисия в 45-тия парламент Георги Ганев („Демократична България“) заяви, че в края на април бюджетът не просто ще е балансиран, а дори леко на плюс. Ганев, чиито либерални възгледи са отдавна известни, отбеляза, че ако се спрат 50-те лева на пенсионерите, няма да има нужда от актуализация – причината е, че те товарят бюджета с 1,3 млрд. лв. Но преди избори служебното правителство не иска да е лошо, особено към тази голяма група избиратели (над 2,2 млн. души), и реши да продължи с петдесетачките още два месеца, до изборите на 11 юли. Така противниците на Борисов, които го обвиняваха, че си купува пенсионерски гласове с тези добавки, постъпиха по същия начин.

А в интервю за „Капитал“ Георги Ганев каза също, че ако няма нова вълна на пандемията, няма причина да се възобновяват мерките за бизнеса.

Формулата

Кои са хората, натоварени с тежката мисия от президента? На пръв поглед формулата, по която е съставен вторият служебен кабинет на Радев, изглежда така: доверени хора + eксперти (разбира се, и поблазнени от властта, пък макар и само за два месеца). Но в действителност тя бе разкодирана като генерална репетиция за бъдещото коалиционно правителство след изборите на 11 юли. Наред с това разкрива, че на президентските избори наесен, на които се явява за втори мандат, Радев може да се възползва от широка подкрепа – от леви, либерални и дясноцентристки формации, родени от вълните на протестите, от предприемачи и представители на академичните среди. Неслучайно президентът нарече настоящото си творение „кабинет на демократичното единодействие“ – заедно в името на демокрацията. И той е знаменосецът.

Фактът, че държавният глава е наредил четирима свои секретари и съветници на ключовите постове – премиер и вицепремиери, е доказателство колко много залага на този служебен кабинет. За първи път в най-новата ни история служебно правителство се оглавява от секретар на президента – при това не просто секретар, но и бивш военен и генерал като него. На „Дондуков“ 2 Стефан Янев отговаряше за сигурността и отбраната, а професионалната му биография включва постове в Министерството на отбраната и дипломатическа служба.

Някои анализатори направиха аналогия с латиноамерикански държави, където „военни“ и „политика“ често вървят ръка за ръка – и това не е добър знак. По-скоро обаче Радев е издигнал за премиер един от доверените си хора, а те са все свързани с армията – защото и той идва оттам, пренасяйки бойната дружба в политиката. От първото служебно правителство на Радев Янев се запомни с опита да предопредели избора на шведските изтребители „Грипен“, фаворити на президента. Ген. Янев мотивира действията си с думите, че служебният кабинет само е „валидирал“ класиране, извършено от междуведомствена работна група. Комисия в 44-тия парламент го отмени, а по-късно бяха избрани американски изтребители.

Друг секретар на президента – по социалната политика и здравеопазване, Гълъб Донев, е вицепремиер и министър на социалната политика. Бойко Рашков, член на Правния съвет на президента, е вицепремиерът с ресор обществен ред и сигурност и поема МВР. Третият вицепремиер Атанас Пеканов, който е и най-младият, е член на Съвета за икономическо и социално развитие към президента. В служебния кабинет на него е поверено управлението на европейските средства. Впрочем член на Съвета е и земеделският министър – проф. Христо Бозуков.

В този кабинет има трима министри с дипломатически опит и трима с дипломи от престижни университети в чужбина. Служебният премиер е бил аташе по отбраната в Българското посолство във Вашингтон, служебните министри на отбраната и на външните работи са дипломати от кариерата – Георги Панайотов и Светлан Стоев. Харвардският възпитаник Асен Василев, който ще впише в биографията си за втори път поста министър, в този служебен кабинет поема финансите. (В служебното правителство на Марин Райков отговаряше за икономиката и енергетиката.) Предприемачът в сферата на иновациите Кирил Петков, един от учредителите на партия „Да, България“, е министър на икономиката.

Безспорен експерт е служебният министър на екологията Асен Личев, чиято кариера е преминала в МОСВ, с добро име се ползва и служебният министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, един от основателите на ДСБ.

Социалистът проф. Янаки Стоилов ще е министър на правосъдието. Известен с почтеност, умереност и левичарство, в собствената си партия Стоилов е недооценен. На „Позитано“ 20 го помнят като човека, готвен от стратега Александър Лилов да оглави БСП. Сега юристът получи своя шанс и вече председателства тази седмица заседание на Висшия съдебен съвет, на което кадровиците, с изключение на трима, приеха декларация срещу идеята за закриване на спецсъдилищата и Спецпрокуратурата. А Стоилов не успя да наложи в декларацията предложението си за анализ на спецправосъдието.

В служебното управление има мнозина, свързани със средите на левицата – Бойко Рашков например, говорителят Антон Кутев, новият шеф на митниците Павел Тонев ги е оглавявал и при кабинета „Орешарски“. Но всички те имат една обща отличителна черта – не са от лагера на лидерката на БСП Корнелия Нинова.

Алхимията

Алхимиците всуе са се мъчили да превърнат оловото в злато. Да се сплавят хора, идващи от толкова различни среди, си е чиста алхимия. Дали ще се случи, ще разберем не по разкритията за управлението на Борисов, които ще последват в близките дни и седмици. Ще разберем по ревизията на Националния план за възстановяване и устойчивост. България очаква по него над 10,4 млрд. евро грантове и заеми не просто за да се измъкне от кризата, а за да осъществи същинска трансформация, зелен и дигитален преход.

Румен Радев вече поиска в Плана да бъдат включени шестте проекта, предложени от Президентството още при общественото му обсъждане. Те са за създаване на национален център за наблюдение, контрол и управление, който да събира и обработва информация от различни сензори чрез сателити и самолети; изграждане на многофункционален младежки образователен комплекс за наука и иновации; система за спешна медицинска помощ по въздуха. Проектът за координационен център по биобезопасност от 27 лаборатории, който да осъществява и ранна профилактика и диагностика на населението, е разработен от проф. Радка Аргирова и новия икономически министър Кирил Петков, съобщи „24 часа“. А по двата проекта за въвеждането на иновативни технологии в енергетиката е работил новият финансов министър Асен Василев.

Според анализатори въпросът е в какви граници може да прави промени служебният кабинет, без да забави подаването на Плана за финална оценка от ЕК и утвърждаването му от Европейския съвет.

Петко Ковачев от Института за зелена политика смята, че служебното правителство може да ревизира най-проблемните проекти и да не приема нови предложения, които бламират основите на политиката „Следващо поколение: ЕС“, особено по отношение на „зеления преход“ – например идеята за проект за улавяне на CO₂.

Ковачев отбелязва, че „големи корупционни бомби по линия на енергийната ефективност са заложени не само в проектите в стълб „Зелена България“, но и в проектите за модернизиране на учебните заведения, болниците, подкрепата за деинституционализацията на грижата за възрастните хора и хората с увреждания и др.“. Служебното правителство може да извади голямата корупция, като подобри тези проекти чрез предоставяне на конкретна информация за разходите по всеки от тях. По думите му, на корупция мирише и от проектите, в които са заложени строителни работи със 100% инженеринг. Те изискват специално внимание, защото са свързани и с институционални реформи в структури, в които ГЕРБ съвсем скоро си назначиха удобни управителни органи, припомня екологът.

Ковачев настоява служебното правителство да извади на светло и предложенията за структуриране на Националния фонд за декарбонизация (НФД), които са „една от най-строго пазените тайни на Плана“.

Метлата

Каквито и високи цели да си поставя този служебен кабинет, първо извади метлата. Още в първия си ден служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков уволни административния секретар на МВР Бойко Славчев под предлог „пенсионна възраст“. Последваха го шефовете на Инспектората, на „Вътрешна сигурност“, на областни дирекции на МВР, на СДВР и районни управления в София. Всичко това – в името на честността на предстоящите избори и войната с купения вот.

Уволненията тепърва започват.

Перушина хвърчи и в партия ГЕРБ, където Борисов допусна стратегическа грешка. Два месеца преди изборите понижи и унижи, както отбеляза проф. Анна Кръстева пред „Дневник“, символни лица – кметовете на София и на Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, доскоро зам.-председатели на партията. Когато хвърли Втория в ГЕРБ Цветан Цветанов зад борда, Борисов беше още силен. Днес е слаб и гневен. Сбъдват се кошмарите му – служебен кабинет е на власт.

А всъщност формулата за единодействие на президента не е нова. Нейният предтеча е платформата на Александър Лилов за правителството на историческия компромис, съставено от левица, ляв център и умерена центристка десница, „в името на извеждането на България от упадъка“. Например неговият конструкт беше БСП, НДСВ, ДПС и една умерено дясна партия – с доминация на социалистите. Не се получи тогава.

Днес има друга формула. Ще има ли обаче злато…

Заглавна снимка: Новият служебен кабинет, представен от президента Румен Радев на 12 май 2021 г. Стопкадър от видеорепортаж на „Дневник“

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни