Новият текст в рубриката ни #Китайотвътре е есе на писателката Йен Гълин. В него тя съпреживява трагедията на хората в Ухан, но поставя на дневен ред и темата за насилствената амнезия, използвана за прикриване – на трагедии, на истината, на търсенето на отговорност. За сънародниците си заключава: „Ние сме народ, неспособен да помни.“
Китай отвътре
Китай отвътре
По случай 40-годишнината от започването на реформите на Дън Сяопин Стефан Русинов ни представя поредица от публикации на китайски писатели, които по един или друг начин засягат промените през последните четири десетилетия в Китай. С мисълта, че литературният поглед ще ни помогне да видим конкретността зад статистиката, личното измерение зад политическите и историческите факти, свидетелските показания на фона на идеологическите наративи, за да придобием представа за ефектите и дефектите преди всичко в човешко отношение.
Смелостта идва от затвора
Живот по време на коронавирус
Аз нямам врагове: последното ми изявление
Защо в Китай отвличат жени
Едно сушаво лято преди десет години бях на гости на свой земляк. Дъщеря му прекъснала прогимназията в родното си място, за да дойде в Сиан и да събира вторични суровини с родителите си, докато година по-късно не била отвлечена и продадена. Търсили я три години, накрая я спасили с помощта на полицията, но след шест месеца тя се върнала там, където я били продали.
Амнезията като държавна политика
Идеологическият контрол над словото е характеристика на китайския комунистически режим още от началото му през 1949 г. В поредицата ни „Китай отвътре“ вече засегнахме въпроса за цензурирането на историята с текста „Китайска мечта“ на Ма Дзиен, който е един от по-яростните поддръжници на възгледа, че прикриването на историята води до повторение на престъпленията. Продължаваме темата […]