И накрая – нов отговор на читателско писмо в рубриката ни #говорисНева. Този път писмото е уцелило Нева Мичева право в сърцето, защото тя написа… може би ще е точно да го наречем любовно обяснение към думите, към значенията и звученията им.
Говори с Нева
Говори с Нева
Рубрика за писма от читатели. Авторката ѝ Нева Мичева пише: „Винаги съм си мечтала да поддържам такава и да имам адрес, на който непознати да ми пишат, за да ми разкажат нещо важно за себе си, което да обсъдим – както във влака, когато разговорът тръгне. Сигурна съм, че както аз винаги съм искала да отговарям на писма, така има хора, които винаги са искали да ги напишат. Заповядайте.“
Някакъв път
Волтовата дъга на носталгията
Темата в рубриката ни за читателски писма #говорисНева този път е за присъствията и отсъствията, за това колко ни отдалечават разстоянията, и за раните, които отваря миграцията ни по света. Дали пък Нева не е точният човек с точните думи, който да ни успокои, че всъщност всичко това е нормално, драматизирането не помага, а разминаването може да се обезболи с наместване.
Ноеви ковчези
И накрая… Сигурни сме, че рубриката ни #говорисНева липсва на мнозина, но тази седмица ще ви зарадваме с нов отговор на читателско писмо, изпратено до Нева Мичева. Заглавието нека не ви заблуждава. „Ковчег сме свикнали да свързваме с края. Ноевият обаче е начало – плаващата утроба на света“, пише Нева, чийто текст всъщност е за колебанията и сигурността.
Друго, другаде или другояче
#говорисНева се превърна в една от най-разпознаваемите ни рубрики и има армия от верни (по)читатели. Тази седмица за тях имаме две добри новини. Първата е, че съвместно с ИК „Жанет 45“ издадохме рубриката в книга, илюстрирана прекрасно от Люба Халева. Втората хубава новина, разбира се, е нов отговор на читателско писмо.