„Теменуги“ (1882) на Анри Фантен-Латур

Рискованият път

Спомняте ли си, когато „Животът е прекрасен“ спечели три „Оскара“? София Лорен отвори плика, извика „Роберто!“ и Бенини – рядко ерудиран и хуманен комик – се покатери по креслата, взе стълбите със заешки подскоци и извика в микрофона стих от Блейк: He who kisses the joy as it flies /...

/ 01.09.2018
Кадър от филма „Когато Хари срещна Сали“

Просто приятели

Приятелството не е „малката любов“ (както сънят е „малката смърт“), а по-скоро най-добрата ѝ база и съдържание. Основната разлика между двама близки приятели и двама щастливо влюбени надали е толкова в добавянето на елемент като секса, колкото в решението за изключителност на отношенията...

/ 18.08.2018

Защото така… но защо?

Законите и традициите позволяват да живеем заедно: силата на първите е в рационалното им преосмисляне и усъвършенстване, на вторите – в безконечното повторение. Но при повтаряне рано или късно всичко омалява като стара дреха и почва да изглежда комично, да пречи на движенията, да препъва до смърт.

/ 04.08.2018

Ако можеш, рисувай мустаци

„Остаряването е единственият начин да не умреш млад”... Не бягай от старостта, ако ти се живее. Има една скулптура на Ейнар Йоунсон – “Тор се бори със старостта”: северното божество е преплело пръсти в нещо като танц с огромна старица, полегнала върху него. Може би това е отговорът: прегърни я.

/ 21.07.2018

За душата на храната

Когато храната престане да бъде необходимост и се превърне в радост, медитация, близост, игра, приложна магия, тя става чисто човешки опит. Нещо достъпно от делника, което ти позволява да трансформираш делника... Да направиш тъй човешката крачка от нуждата към насладата, от физиологията към изкуството.

/ 07.07.2018
Стопкадър от видеото Долу Бог на Луната и Гру

Стрели от доброта

Здравей, Нева! Абе прави ли ти впечатление, че вече няма социална лирика? Единствените, които се пънат, са в чалгата. И в хип-хопа (ама и той е чалга). Една Милена не’аше нерви последно преди трийсетина години и май това беше. Защо така? Затлъстяхме? Затъпяхме от скролване? Може пък да не съм...

/ 14.06.2018
Снимка на зелени и жълти лимони

Страхът обича уплашените

Да не успееш е чудесно лекарство срещу страха, защото го връща в понятните човешки рамки, извън които сме склонни да го изкарваме. Нормално е човек да се спъва, да натиска погрешното копче, да се блъска в стъклени врати, да си изтървава филията на килима (и тя да пада откъм намазаното);...

/ 28.05.2018
Снимка на път и звездно небе

Посоки

Как се ориентирам сред хора, които не познавам, кое ми е северът? Общите прочетени книги, гледани филми, любими места и говорени езици са като бърз тест за семейна принадлежност – веднага ме разполагат наблизо или надалеч. Добронамереното чувство за хумор ми действа предразполагащо (особено самоиронията)...

/ 09.05.2018