Собствени стаи
Някои професии те принуждават да се преобличаш в различни животи. Утешително е след всички удари с каиша на ежедневието по дланите на призванието да знаеш, че някъде вълненията ти са у дома си. А и собствената стая е велико благо, но постоянният адрес е силно надценен.
Няма начин да няма начин
Професията не просто не е начална точка, а и крайна не е: ако се сметнеш за „научен“ в динамичен свят като нашия, си свършен. Между таланта и практикуването му лежи времеемък, дълбок процес на учене, чиракуване, натрупване, търсене на собствена ниша и ако ще, гладуване – едва когато си платиш...
Нещо като нищо
Не е нужно нещата да имат чак толкова явна свързваща брънка, за да се осъзнае, че нелепото ни днес е недвусмислено продължение на нелепото ни вчера. Пропагандата, лъженовините, диверсиите, „активните мероприятия“, „опорните точки“ и дори тролските ферми ги има навсякъде и отдавна...
Електричество ще се намери
Вероятно това е разковничето: да се гледаш по любящия начин, по който гледаш близките си; да допускаш, че (понякога) може да си недодялан, невеж и дезориентиран, но това е човешко и приемливо; да не допускаш, че за всяко нещо има официален финиш, който по някаква фатална причина е недостъпен само...
Дон Кихот, дон Корлеоне, дон Домат
Излишно е да възпявам образованието с неговата наложеност и наложителност – начално, средно, висше, продължаващо. Ако някой още не си дава сметка, че то не е приятен бонус към най-добруващите общества, а тяхна основа и гаранция, най-вероятно...
Неудобство да съм цяла
Мечтая си да живея в общество, в което е добре да си щастлив, както умееш, и е зле да забравяш, че си отговорен за щастието на всички останали; във време, в което мога да остарея сама, с партньор, с най-добрите си приятели или с любимото си мушкато, без това да...
Я да си простим
Искам някой да ми покаже спокоен, щастлив човек, на когото в един и същи момент бюрото да е подредено като за снимка, покупките да са направени по списък, всички “обичам те” и “не съм съгласен” да са казани овреме, чиниите и прозорците да са измити, децата да са възпитани и...
Езици и гледища
На български имаме чудесния глагол осмислям. С нещата наоколо правим точно това: наблюдаваме ги (отчитаме съществуването им, независещо от нас), назоваваме ги (слагаме ги във владяна от нас система) и им зачисляваме смисъл (лична или обществена стойност)...