Категория: Говори с Нева
Говори с Нева
Рубрика за писма от читатели. Авторката ѝ Нева Мичева пише: „Винаги съм си мечтала да поддържам такава и да имам адрес, на който непознати да ми пишат, за да ми разкажат нещо важно за себе си, което да обсъдим – както във влака, когато разговорът тръгне. Сигурна съм, че както аз винаги съм искала да отговарям на писма, така има хора, които винаги са искали да ги напишат. Заповядайте.“
В контура
Прави ли те „друг“ излизането извън очертанието, което разпознаваш като „себе си“? Има ли ситуации в горе-долу нормалния курс на нещата, в които живееш „нетвой“ живот? Нима ненасилственото ти участие или поне присъствие в която и да е ситуация не я прави твоя?
Себеукротители
Ако сухата теория в главата ни не намира приложение в практиката, значи става повече за абстрактна цел, отколкото за метод. Или просто не става. Ако все не ни стига воля, смелост или ум да си изпълним желанията, то вероятно сме се вкарали в погрешна обвързаност с точно тези желания...
Рискованият път
Спомняте ли си, когато „Животът е прекрасен“ спечели три „Оскара“? София Лорен отвори плика, извика „Роберто!“ и Бенини – рядко ерудиран и хуманен комик – се покатери по креслата, взе стълбите със заешки подскоци и извика в микрофона стих от Блейк: He who kisses the joy as it flies /...
Просто приятели
Приятелството не е „малката любов“ (както сънят е „малката смърт“), а по-скоро най-добрата ѝ база и съдържание. Основната разлика между двама близки приятели и двама щастливо влюбени надали е толкова в добавянето на елемент като секса, колкото в решението за изключителност на отношенията...
Защото така… но защо?
Законите и традициите позволяват да живеем заедно: силата на първите е в рационалното им преосмисляне и усъвършенстване, на вторите – в безконечното повторение. Но при повтаряне рано или късно всичко омалява като стара дреха и почва да изглежда комично, да пречи на движенията, да препъва до смърт.
Ако можеш, рисувай мустаци
„Остаряването е единственият начин да не умреш млад”... Не бягай от старостта, ако ти се живее. Има една скулптура на Ейнар Йоунсон – “Тор се бори със старостта”: северното божество е преплело пръсти в нещо като танц с огромна старица, полегнала върху него. Може би това е отговорът: прегърни я.
За душата на храната
Когато храната престане да бъде необходимост и се превърне в радост, медитация, близост, игра, приложна магия, тя става чисто човешки опит. Нещо достъпно от делника, което ти позволява да трансформираш делника... Да направиш тъй човешката крачка от нуждата към насладата, от физиологията към изкуството.
Стрели от доброта
Здравей, Нева! Абе прави ли ти впечатление, че вече няма социална лирика? Единствените, които се пънат, са в чалгата. И в хип-хопа (ама и той е чалга). Една Милена не’аше нерви последно преди трийсетина години и май това беше. Защо така? Затлъстяхме? Затъпяхме от скролване? Може пък да не съм...