Категория: Говори с Нева
Говори с Нева
Рубрика за писма от читатели. Авторката ѝ Нева Мичева пише: „Винаги съм си мечтала да поддържам такава и да имам адрес, на който непознати да ми пишат, за да ми разкажат нещо важно за себе си, което да обсъдим – както във влака, когато разговорът тръгне. Сигурна съм, че както аз винаги съм искала да отговарям на писма, така има хора, които винаги са искали да ги напишат. Заповядайте.“
Посоки
Как се ориентирам сред хора, които не познавам, кое ми е северът? Общите прочетени книги, гледани филми, любими места и говорени езици са като бърз тест за семейна принадлежност – веднага ме разполагат наблизо или надалеч. Добронамереното чувство за хумор ми действа предразполагащо (особено самоиронията)...
В мир със себе си и от полза за другите
Ако вършиш добрини от суета, по-лош ли си от онзи, който ги върши от култивиран алтруизъм? Ако беше Макс Брод, щеше ли да изгориш ръкописите на своя приятел Кафка, който те заклева да го направиш след смъртта му?
Собствени стаи
Някои професии те принуждават да се преобличаш в различни животи. Утешително е след всички удари с каиша на ежедневието по дланите на призванието да знаеш, че някъде вълненията ти са у дома си. А и собствената стая е велико благо, но постоянният адрес е силно надценен.
Няма начин да няма начин
Професията не просто не е начална точка, а и крайна не е: ако се сметнеш за „научен“ в динамичен свят като нашия, си свършен. Между таланта и практикуването му лежи времеемък, дълбок процес на учене, чиракуване, натрупване, търсене на собствена ниша и ако ще, гладуване – едва когато си платиш...
Нещо като нищо
Не е нужно нещата да имат чак толкова явна свързваща брънка, за да се осъзнае, че нелепото ни днес е недвусмислено продължение на нелепото ни вчера. Пропагандата, лъженовините, диверсиите, „активните мероприятия“, „опорните точки“ и дори тролските ферми ги има навсякъде и отдавна...
Електричество ще се намери
Вероятно това е разковничето: да се гледаш по любящия начин, по който гледаш близките си; да допускаш, че (понякога) може да си недодялан, невеж и дезориентиран, но това е човешко и приемливо; да не допускаш, че за всяко нещо има официален финиш, който по някаква фатална причина е недостъпен само...
Дон Кихот, дон Корлеоне, дон Домат
Излишно е да възпявам образованието с неговата наложеност и наложителност – начално, средно, висше, продължаващо. Ако някой още не си дава сметка, че то не е приятен бонус към най-добруващите общества, а тяхна основа и гаранция, най-вероятно...
Неудобство да съм цяла
Мечтая си да живея в общество, в което е добре да си щастлив, както умееш, и е зле да забравяш, че си отговорен за щастието на всички останали; във време, в което мога да остарея сама, с партньор, с най-добрите си приятели или с любимото си мушкато, без това да...
Я да си простим
Искам някой да ми покаже спокоен, щастлив човек, на когото в един и същи момент бюрото да е подредено като за снимка, покупките да са направени по списък, всички “обичам те” и “не съм съгласен” да са казани овреме, чиниите и прозорците да са измити, децата да са възпитани и...
Езици и гледища
На български имаме чудесния глагол осмислям. С нещата наоколо правим точно това: наблюдаваме ги (отчитаме съществуването им, независещо от нас), назоваваме ги (слагаме ги във владяна от нас система) и им зачисляваме смисъл (лична или обществена стойност)...