В рубриката „Говори с Нева“ тази седмица темата е постепенното отмиране на класическата кореспонденция в писма и какво ни отнема или спестява съвременното „лесно“ общуване. Плюс: няколко думи за едно забележително епистоларно приятелство и още няколко за връзката между козите и безплатния обяд.
Говори с Нева
Говори с Нева
Рубрика за писма от читатели. Авторката ѝ Нева Мичева пише: „Винаги съм си мечтала да поддържам такава и да имам адрес, на който непознати да ми пишат, за да ми разкажат нещо важно за себе си, което да обсъдим – както във влака, когато разговорът тръгне. Сигурна съм, че както аз винаги съм искала да отговарям на писма, така има хора, които винаги са искали да ги напишат. Заповядайте.“
Грижи
Нева, здравей! Имам дъщеричка на две годинки и три месеца. Чудесно момиченце е, но както е ясно за всички, става все по-ангажираща и грижите около нея започват да заемат цялото ми време. Напоследък изпитвам ужасна вина от това, че имам потребност от други занимания, а не само да бъда до нея. Преди седмица бях на екскурзия и тя се е разболяла през това време, което засили вината и гузната ми съвест.
Сандвич с мортадела
Здравей, Нева! Аз съм от твоето поколение, което едва към 18–20-годишнината си се сдоби за първи път с мобилен телефон. И аз като повечето хора на няколко пъти губя всичките си запаметени контакти по различни причини, но междувременно съм се научила и от години вече не ми се е случвало. Откакто мога да ги пазя […]