Среща с вируса… на журналистическия мързел

Над 80% от българите ходят на луксозни почивки на Бахамските острови. Реалистично ли ви звучи? Не, разбира се. Не само за гражданите на най-бедната страна в Европейския съюз, но и за западноевропейските им събратя, които, дори да имат повече пари, едва ли биха се втурнали вкупом да почиват на едно-единствено място.

Представете си сега, че у нас има туристическа агенция, която се занимава единствено с организирането на луксозни почивки на Бахамите. За да си направи реклама, тази агенция изнася данни, че над 80% от посещенията в офисите ѝ са завършили с резервация на туристически пакет. Означава ли това, че над 80% от българите са клиенти на агенцията? Отново – не, разбира се. Означава само, че посетителите на офисите ѝ са имали ясното намерение да си позволят ваканция на Бахамските острови, били са наясно с бюджета за подобни почивки, а агенцията е добра в комуникацията с този тип клиенти. И резултатът е, че в повечето случаи се стига до сделка.

В началото на седмицата редица медии у нас, включително такива, които имат претенцията да са качествени и сериозни, тиражираха „новината“ каква част от българите „са се срещали с вируса“ на COVID-19. Някои от тях включиха в заглавията си условност, но обикновено не условностите, а числото остава в главата на читателя. Заглавието на „Дневник“ например гласи: „Според проучване 43% от българите са се срещали с коронавируса, но данните са непълни“. „Медиапул“ съобщава: „Възможно е 43% от българите да са прекарали Covid“. БНТ излиза с още по-бомбастично заглавие, и то без условности: „Близо половината българи са се срещали с COVID-19“. А БНР се опитва да привлече внимание с най-впечатляващото число: „Възможно е 62% от пазарджиклии да са преболедували COVID“.

Сред медийните отразявания на пресконференцията на Министерството на здравеопазването с коректност се отличава това на журналистката Десислава Николова от „Капитал“, озаглавено „Държавата се борила с COVID-19, без да знае точно колко души са го изкарали“.

За какво става дума всъщност?

В понеделник се проведе пресконференция в МЗ. На нея служебният здравен министър Стойчо Кацаров обяви намерението на Министерството да интегрира и анализира наличната информация за това колко хора у нас са се срещали с вируса. Това означава да се обобщят данни от лаборатории, болници и лични лекари. Както и да се прецизират резултатите от тестовете по ЕГН, защото много хора си правят повече от един тест.

По време на пресконференцията д-р Недялко Калъчев, собственик на частната медицинска лаборатория „Цибалаб“, представи резултати от изследване, инициирано и проведено от лабораторията. В него са включени проби на 2600 души от 38 населени места, потърсили услугите ѝ. Те са избрани на случаен принцип между 25 май и 11 юни т.г. Лабораторията е изследвала антитела, каквито се образуват при заразяване, но не и при ваксиниране. Резултатите са, че при около 43% от изследваните проби са установени антитела. В София положителните проби са най-малко – 31%, а най-много са в Пазарджик – 62%.

Така че не става въпрос за „българите“, нито дори за тествалите се в лабораторията, а за взети проби. Като се има предвид, че доста хора се изследват по няколко пъти, възможно е някои от пробите, попаднали в извадката, да са на едни и същи лица. А ако човек се изследва в медицинска лаборатория, или има здравословен проблем, или му трябват резултати за пътуване или постъпване на работа например. Но в общия случай вероятността потребителите на една медицинска лаборатория да се окажат с позитивен резултат е по-висок от тази на хората, които не си правят медицински изследвания. Друг е въпросът, че немалко от преболедувалите COVID-19 или не са се изследвали, или не са го направили по „правилния“ начин, тоест така, че резултатите от изследването им да влязат в официалната статистика.

Накратко: информацията, че 43% от българите са се срещали с вируса, е толкова надеждна, колкото и тази, че над 80% от населението у нас ходи на почивка на Бахамите.

Възниква логичният въпрос:

Защо журналисти си позволяват да пишат, а медии – да публикуват толкова недостоверни новини?

У нас е разпространена практика медии да публикуват прессъобщения практически едно към едно, без критична проверка. Това е добре дошло за институциите, компаниите и пр., пращащи прессъобщения, защото, ако медиите говорят на техния език, той става и езикът на обществото. Удобно е и за журналистите, защото се снабдяват с готови материали, за които не е необходимо да полагат усилия.

Освен това за всяко събитие една медия се опитва да привлече вниманието на аудиторията с интерпретация, която звучи като новина. Доколко тази интерпретация е коректна, е друг въпрос. Информацията за 43% проби в една частна лаборатория не е особено любопитна. Но ако кажем „43% от българите“ – това вече е нещо.

Ще кажете: така правят „жълтите“ медии, а не тези, които държат на професионалните стандарти. Принципно – да. Ала тълкуването на данни, които не са поднесени в готов за употреба вид, често е трудно за журналисти, които не са тренирани в анализ на количествена информация. Кое се отнася до генералната съвкупност (примерно българите), кое – до част от нея (посетителите на определена лаборатория), кое – до нещо трето (взети проби)…

Нещата допълнително се усложняват, ако трябва да се интерпретират данни от двумерни разпределения. Например дали става дума за това колко от посетителите на една лаборатория са дали позитивен резултат за COVID-19, или за това колко от хората с позитивен резултат за COVID-19 са клиенти на въпросната лаборатория.

Отвъд логиката и анализа на статистическа информация,

повърхностното и неточно представяне на данни може да има и сериозни практически последствия.

Допускането, че 43% от населението у нас може да се е срещало с вируса, внушава, че сме много по-близо до колективния имунитет, отколкото реално сме. В същото време България продължава да е на последно място в Европа по дял на ваксинираните. Освен това повечето страни не слагат „срещналите се с вируса“ в сметката на колективния имунитет, тъй като според изследвания имунитетът от заразяване е по-слаб от получения от ваксините. Затова е възможно човек да се зарази с вируса на COVID-19 повече от веднъж.

„Масло в огъня“ на тази манипулативна интерпретация „налива“ и служебният здравен министър Стойчо Кацаров, според когото планираното изследване на МЗ „ще ни позволи да направим извод за това колко от нас вече са се срещали с вируса, колко близо сме до колективния имунитет“. След което министърът поставя спорен от гледна точка на актуалните научни изследвания знак за равенство между „среща с вируса“ и „имунитет“:

Когато се срещнете с вируса, вие образувате антитела в повечето случаи. Но те след известно време намаляват, намаляват и може напълно да изчезнат. Това не значи, че нямате имунитет и не значи, че не сте се срещали с вируса.

Според медицински проучвания действително е възможно в някои случаи човек да има имунитет и при липса на антитела, но от това не следва, че всеки, който някога е бил заразен, има трайна защита.

Също толкова безкритично реагира голяма част от медиите на внушенията как ромите масово не искат да се ваксинират

и затова за тях е нужна специална кампания, включваща популярни личности и лидери на мнение. С подобни послания се създава впечатлението, че едва ли не у нас ваксинирането изостава заради ромите.

Ако под 10% от ромите в България са ваксинирани, то е, защото много от тях живеят сегрегирано. А целевото им ваксиниране, и то само в отделни гета, започна едва преди няколко седмици. Друг въпрос е, че ромите у нас имат повече причини от етническото мнозинство да не се доверяват на институциите, а значителна част от същото етническо мнозинство не желае да се ваксинира и е склонна да вярва в конспиративни теории, представяни от множество медии като „гледни точки“.

Фокусирането върху това колко хора са се срещнали с вируса и как ромите не искат да се ваксинират, отмества общественото внимание от неуспехите на ваксинационната програма, както и от липсата на адекватна информационна кампания. Досега комай единственият опит за такава кампания е на Представителството на Европейската комисия в България с подкрепата на Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз, Световната здравна организация, УНИЦЕФ и Националното сдружение на общините. Нейният слоган е „Информирай се, ваксинирай се, прегърни живота“. Ако посланието на една информационна кампания е сами да се информираме, как да разберем кои са релевантните източници на информация?

Адекватна информационна кампания, включваща популярни личности и лидери на мнение сред различни обществени групи, е необходима колкото за ромите, толкова и за българите. А адекватното журналистическо поведение би било да се задават въпросите защо такава няма и защо делът на ваксинираните у нас продължава да е срамно нисък, а смъртността – чудовищно висока (макар в момента да е сезонно намаляла). Вместо да успокояват обществото със скалъпени „данни“ и да хвърлят вината върху дежурния враг – ромите. Често пъти за това дори не е нужна смелост. Нужни са само известни усилия, прецизност, познаване на базисните журналистически стандарти и стремеж към прилагането им.

Заглавна снимка: Engin Akyurt / Pixabay