„Страхуване“ на журналистите

Не бе отдавна онова време, когато кандидат-депутатът Делян Пеевски попита избирателите си на предизборен митинг: „Страхува ли ви ГЕРБ?“ Оттогава доста неща се промениха. В крайна сметка той премина през всякакви техники на „страхуването“. С всякакви съюзници, които се сменяха през годините, за да се стигне до настоящия момент, когато актуални такива са му… всички парламентарни формации. А острието на ДПС се оказа незаобиколим не просто политически, а управленски фактор в България.

Съвсем очевидно, без физически да присъства в Народното събрание, той успява да „страхува“ огромната част негови обитатели, които, става ли дума за негов законопроект, се чувстват длъжни (с малки изключения) да го подкрепят и прокламират.

Такава е и поредната инициатива на Пеевски и свита парламентаристи, които в началото на февруари внесоха

поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.

До момента те не бяха разгледани, като ГЕРБ използваха поредица от процедурни трикове, с които хем да не разгневят очевидно могъщия народен представител, хем партията да не бъде свързана отново с него, след като подкрепи друга негова законодателна инициатива – уж противодействаща на вторичното разграбване на КТБ.

В крайна сметка отново с хитри хватки медийните промени минаха на първо четене през пленарната зала, без да бъдат разглеждани в ресорната комисия в Народното събрание.

Предлаганите промени са ясни: под благовидния предлог за уж повече медийна прозрачност, парламентът се готви да заклейми онези издания, които получават (и декларират надлежно и сега) грантово финансиране.

Законопроектът „Пеевски“ обаче не предвижда същите изисквания за прозрачност за договорите между медии и държавата или партиите.

Не предвижда и медийните собственици да декларират кредитите, с които част от тях издържат изданията си. Също така не се занимава и с най-значителния инструмент за подчиняване на медии: средствата по европейските комуникационни програми.

Тоест не се предвижда никакъв механизъм за осветляване на зависимостите между силните на деня и т.нар. четвърта власт.

По темата се изписа и изговори достатъчно в последните дни. Но на фона на най-значимия политически знак, а именно монолитната подкрепа на ГЕРБ на закона „Пеевски“, незабелязана остана една заявка. Заявка, направена не от кого да е, а от Волен Сидеров, лидера на „Атака“ – партията, която излъчи формално във властта смятания за близък до Пеевски министър на икономиката Емил Караниколов.

След като Сидеров определи законопроекта като „нещо добро за здравето на обществото“, той поиска на второ четене да бъде приет и текст, според който

собствениците на медии и журналистите публично да декларират приходите си.

Проверка на „Тоест“ сред народните представители показва, че до момента те не са обмисляли подобна поправка. Въпреки това обаче и официално, и неофициално не смеят да изкажат категорична позиция по темата. „Принципно, ако се вземе подобно политическо решение – ще го гласуваме“, описа най-точно „позицията“ си народен представител от ГЕРБ. Според част от „Патриотите“ пък декларирането на приходите от страна на самите журналисти можело да има „оздравителен ефект“ върху тях.

На база направеното мимоходом предложение на „Атака“, което още не е документирано под формата на внесен в парламента текст обаче, може да се кажат няколко неща. Първото е, че е твърде вероятно подобен текст (с оглед профила на настоящия парламент) да бъде приет. Той обаче не би означавал нищо.

Светкавичната асоциация, която дори направиха представители на ГЕРБ – че ако журналистите подават публични декларации за доходите си, биха влезли в обсега на Закона за противодействие на корупцията и оттам неудобните биха били „притискани“, – е невярна. Специалният нормативен акт, по който действа КПКОНПИ, засяга само висши държавни длъжности. Всички те са изброени в чл. 6 от нормативния акт. Ето защо едва ли дори това Народно събрание ще тръгне да променя концепцията на закона, която в крайна сметка има за цел да преследва корупцията в публичните власти.

Приемането на такъв текст обаче ще има друго измерение. Любимото на Пеевски „страхуване“.

Поправките в закона, от една страна, ще целят да бъдат притискани онези медии, които критикуват властта, а евентуалните идеи на „Атака“ ще допълнят ефекта, като направят публични журналистическите доходи, за да се тълкуват манипулативно, и на база лъжи или изкривени факти самите репортери да бъдат дискредитирани.

Разбира се, подобни прийоми няма как да бъдат неочаквани, но появят ли се, ще бъдат новост – поименен „законов“ отстрел.

Неслучайно и  Сидеров само спомена предложението си, без да го развива. В този смисъл е възможно то да бъде гласувано също толкова между другото, както и самият закон на първо четене: пред прага на парламентарната лятна ваканция, в отпускарския сезон.

В крайна сметка, извън многото изписани думи по повод поправките „Пеевски“, те няма да имат никаква друга функция освен „страхуване“. А това само по себе си означава, че и той, и властта, която си отглежда, са в невъзможност да произведат друго.

Заглавна снимка: parliament.bg