Лидерът на партия ДОСТ Лютви Местан сътвори буря в чаша вода в интервю пред bTV, като поиска признаването на турско национално малцинство в България, ако ще това да стане и чрез промяна на Конституцията.

Последва светкавичен отговор от лагера на националистите. Евродепутатът и зам.-председател на ВМРО Ангел Джамбазки сезира главния прокурор и поиска пълна проверка на дейността и финансирането на ДОСТ. А Сотир Цацаров с нечувана бързина реагира още същия ден и разпореди проверка на Върховната касационна прокуратура за евентуалното наличие на предпоставките по чл. 149, ал. 1, т. 5 от Конституцията (искане до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на политическа партия) или по чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за политическите партии (иск до Софийския градски съд за разпускане на политическа партия).

Какво показват фактите?

На този етап имаме едно изявено намерение от Лютви Местан, съобщено в ефира на голяма национална телевизия, неслучайно избрана. И една декларация на партия ДОСТ. Очевидно е обаче, че нито Ангел Джамбазки, нито останалите, които надигнаха глас срещу публичното изявление на Местан, не са прочели Декларацията. В противен случай щяха веднага да забележат няколко неща, видими от пръв поглед.

Първо, декларацията няма адресат, което в случая е абсурд.

Второ, тя е обявена като Декларация за организиране и провеждане на национална подписка с искане за законово признаване от страна на българската държава на статут на национално малцинство. Но за признаването на кое малцинство пледира ДОСТ – турско, циганско, арменско, гагаузко, помашко или друго, не става ясно от Декларацията. Защото в текста ѝ не могат да бъдат открити думите „турци“ или „турско“, въпреки че се подразбират от подтекста и контекста. Само че в подобен тип документи използването им е абсурдно.

Трето, в Декларацията е обявено, че подписката ще бъде електронна, а тези, които биха имали проблем с достъпа до нея, „ще могат да изразят подкрепата си с подпис на хартиен носител, чийто формуляр и реквизитите му ще бъдат съобразени със Закона за защита на личните данни“. Как точно ще изглежда тази подписка и ще има ли някаква правна тежест, не е ясно. Но според първите реакции на етнически турци от страната, споделени пред наши източници, те приемат подписката като провокация заради липсата на яснота в нея и няма да я подкрепят. И макар на няколко места в текста да се подчертава, че целта на инициативата на ДОСТ стои много по-високо от интересите на една или друга партия, всъщност самата подписка опровергава това твърдение.

Четвърто, Декларацията се позовава на Решение № 2 на Конституционния съд на Република България от 18 февруари 1999 г. относно текстове от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (в същия ден Народното събрание ратифицира Конвенцията със специален закон, едно от условията България да бъде приета в ЕС). Очевидно не е възможно двата акта – на парламента и на КС, да бъдат приети в един и същи ден. Всъщност става дума за грешка в текста на Декларацията на ДОСТ. Решението на КС е взето година по-рано – на 18 февруари 1998 г., по дело №15/1997 с докладчик съдия Тодор Тодоров. А допускането на подобен гаф в текста показва или бързане, или небрежност, което омаловажава значението на самия документ.

Посочените липси, грешки и неясноти в Декларацията на ДОСТ я правят просто юридически несъстоятелна. Тогава защо е всичкият този шум?

Да се върнем 13 години назад в историята, която може би ще ни подскаже причините за него.

През 2006 г. правозащитникът Мендерес Кунгюн внася иск в съда за регистрация на сдружение „Национално турско обединение“. В него той формулира искането си за институционализиране на турско-мюсюлманското малцинство у нас като неразделна част от българската нация в рамките на фундаменталната европейска правна рамка.

Това на практика означава държавата да припознае това малцинство като свое, както направиха много други държави в съответствие с европейската концепция за малцинствата, дефиниция за която дава Препоръка 1134 от 1990 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Според нея национално малцинство е „обособена и утвърдена на територията на съответната страна група от хора, членовете на която са граждани на държавата и проявяват отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението“. Кунгюн се позовава още на Препоръка 1220 на ПАСЕ, Препоръка 1201 на Европейския парламент и на самата Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства.

Съдът отказва регистрация на сдружението, а през 2018 г. правозащитникът осъди България в Европейският съд по правата на човека в Страсбург за нарушаване на правото на сдружаване и принадлежността на гражданите към национални малцинства.

Спомням си националистическия вой, който се надигна през 2006-та, и опита за покушение срещу Кунгюн – хвърлиха бомба и запалиха дома му в Казанлък. Медиите го нарекоха „сепаратист“, а Лютви Местан, в качеството си на зам.-председател на ДПС, коментира искането за статут на национално турско малцинство в България като „провокация срещу базовата ценностна система на българското гражданско общество, част от която базова ценностна система се явява и българският етнически модел. Внимателният прочит на Декларацията показва, че тя съдържа всички характеристики на едно активно мероприятие“. Новината е от 21 февруари 2006 г.

Всъщност „всички характеристики на едно активно мероприятие“ можем да открием в действията на Лютви Местан. Със своето публично изявление и с една несъстоятелна Декларация позволи да бъде употребен за сътворяването на

нов скандал, който трябва да измести от фокуса на медиите и общественото внимание т.нар. „Апартаментгейт“.

Този скандал не само продължава да набира сила и вече нанесе тежки имиджови удари върху ГЕРБ преди изборите за Европейския парламент, но може и да събори кабинета. Кой може да е авторът на един подобен сценарий, който за часове задейства главния прокурор на републиката? И без да се посочват лица и имена, за гражданите е пределно ясно, че става дума за т.нар. паралелна власт – онази, която в сянката на задкулисието взема най-важните решения в държавата.

Изваждайки отново етническата карта, авторите на този сценарий целят и друго – да разделят обществото и да налеят вода в мелниците на националистическите и етническите партии у нас, както правят винаги преди избори в България. Сценарият сигурно не изключва и издигането на сепаратистки искания, каквито могат да бъдат открити в публикации във Facebook страницата Delikanlı DOST. В една от тях са цитирани откъси от решението на Съда по правата на човека в Страсбург по делото „ОМО „Илинден-Пирин“ и други срещу България“. Като този: „самият факт, че политическа партия призовава за автономия или дори настоява за отделянето на част от територията на страната, не съставлява достатъчно основание, оправдаващо нейното прекратяване по съображения, свързани с националната сигурност“.

Запознати добре с вътрешните противоречия между турците от Делиормана и тези от Родопите говорят за подобен конфликт и между Лютви Местан и Зюлфетин Хаджиоглу, председателя на Конфедерацията на изселническите дружества в Турция, който настоява за признаването на турско етническо малцинство в България. И въпреки че в Декларацията на ДОСТ е записано, че се осъжда „всяка форма, мисъл и идея за сепаратизъм и автономия“, очевидно такива настроения съществуват в средите на партията в страната и на нейните поддръжници сред изселниците в Турция. Ако бъдат радикализирани от прибързани действия на българската държава, не е изключено паралелната власт да разпали и етнически конфликт.

В един подобен сценарий на Борисов е отредена ролята на умиротворител, който ще се появи на бял кон и ще призове народа да се обедини в момент на тежко изпитание за нацията. Това може да е повод ГЕРБ да подаде ръка на ДПС и да легализира досега скритата си колаборация с партията на Ахмед Доган, който претендира да е автор на българския етнически модел и гарант на етническия мир в страната. Същият този „успешен“ етнически модел, създаден по волята и със съдействието на Държавна сигурност, позволи на агентурата, която оглави ДПС, да монополизира вота на българските турци вече 30 години и да експлоатира с политически цели религиозните чувства на мюсюлманите чрез своите агенти имами и до днес.

Няма да бъде изненада, ако бившият втори човек в ДПС, който боледува от нарцисизъм, а винаги е бил в сянката на Доган, се вижда като евентуален сепаратистки лидер.

Дали обаче една малка маргинална партия с етноцентристки уклон и неясно политическо бъдеще като ДОСТ би получила подкрепа от Турция и от президента ислямист Ердоган, е трудно да се прогнозира, особено в сложна за южната ни съседка вътрешно- и външнополитическа ситуация.

Но дори и ДОСТ да бъде заличена от съда като партия, за Лютви Местан това би бил добър изход от политическата и финансовата безизходица, в която сам се постави. Защото ако избегне неминуемото фиаско от участието си в изборите, той ще си остави отворена врата за бъдеща политическа кариера.

Най-интересен въпрос обаче в целия този сюжет е дали в една по-дългосрочна перспектива Москва няма да използва Анкара и паралелната власт в България, чийто донор е, за създаването на тежък и дълъг етнически конфликт с непредвидими последици както за страната ни, така и за целия ЕС. А нашето излизане от eвропейския коловоз и дестабилизирането на Балканите устройва чудесно Кремъл и се вписва в неговата стратегия за хибридна война в този регион от света.

Заглавна снимка: стопкадър от пресконференция на Лютви Местан 

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.