Нов и убедителен прочит на последната книга на Стефан Цвайг от 1942 г., публикувана малко преди самоубийството му. Според интерпретацията на Стефан Иванов този мемоар надскача времето си и ни проговаря днес. Съобщава ни важни неща за утре.
Този път Зорница Христова поставя на фокус две книги, които разказват истории „от архивите“ и имат и извънкнижно битие: едната – като изложба, другата – като филм. А в добавка, за да ни изтръгне от локалното, ни препоръчва и дългоочакваното изследване на проф. Галин Тиханов „Световна литература“.
За общото между мечката, освободена от болезнения си танц, и посттоталитарния човек, разказва книгата на Витолд Шабловски „Танцуващите мечки“. А три години по-късно Севда Семер ни връща към нея и към незарасналите рани в близкото ни минало.
В емблематичната си колонка, започната още през 2008 г. във в-к „Култура“, Марин Бодаков ни представяше нови литературни заглавия и питаше с...
Clair de lune е белетристичният дебют на Жюстин Томс, преподавател по онлайн маркетинг в Нов български университет и автор на множество документални...
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която...
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която...