Седем години „Тоест“
Седем години не са много, но не са и никак малко. Особено за бутикова, но инатлива медия като нашата – с модел на финансиране „против всякаква бизнес логика“.
Седем години не са много, но не са и никак малко. Особено за бутикова, но инатлива медия като нашата – с модел на финансиране „против всякаква бизнес логика“.
„Тоест“ става на 7. Освен рожден ден имаме и материали за правителството, детските градини, донорството на яйцеклетки, технологичната надпревара, разделението в социалните мрежи... Имаме си и стихотворение на месеца плюс една подсказка за нещо, което предстои. Приятно четене!
Тръмп на бял кон в Белия дом; Жизел Пелико като феминистка икона; Европарламентът отвътре; Калин Серапионов в „Двореца“; настолните игри и компютърните им адаптации; бърза доза научни новини... и от дума на дума, та чак до Калифорния.
Медийна грамотност, архитектурата на детските градини, изкуствен интелект, научна етика на технологичните компании, новото правителство, интервю с китайския писател Ю Хуа, препрочитане на романа „А сред тях и децата им“ от Никола Матийо. Това беше „Тоест“ тази седмица.
Последната работна седмица за 2024 г. за „Тоест“: малко политика и градоустройство, любопитни културологични статии, доста предложения за четива през празниците и едно непубликувано стихотворение от Георги Господинов. Светли празници и ще се видим отново през Новата година.
Румен Радев във вихъра, без протести на хоризонта, но с посткомунизъм във видеоигрите и хомосексуалност в исляма. Какво могат да научат лекарите ни в чужбина, що е дискалкулия и какво (б)е стена? Това беше „Тоест“ тази седмица.
Склонни ли сме да пощадим овцете, но не и хората? Може ли да си „прекалено“ принципен? А как, по дяволите, се пише „именик“? И още в „Тоест“: за борбата на науката с ХИВ, какво е да си етажна собственост и едно великолепно „На второ четене“.