Съдба, свобода и игрова механика. Случаят „Индика“ (продължение)
Миглена Николчина и Северина Станкева продължават разговора си за играта притча „Индика“, която започва като далечен отглас на Достоевски и завършва с лабиринт по Ешер и Луис Карол.
философия
6 публикации
Съдба, свобода и игрова механика. Случаят „Индика“
Изгонена от манастира монахиня, която разговаря с дявола, и избягал затворник, който разговаря с бога… Какво може да произтече от подобна среща? За необичайните игрови превъплъщения на тези разговори разговарят Миглена Николчина и Северина Станкева.
В отбор със себе си. Между настолните ролеви игри и техните компютърни адаптации (продължение)
Доколко разказът във видеоиграта е разписан и несвободен? Кой е повече разказвач – самотният играч пред екрана или играчът на маса сред себеподобни? Къде свършва креативността и започват комбинаториката и ветото на алгоритмите? Тандемът Генов–Парушев продължава да игромисли.
В отбор със себе си. Между настолните ролеви игри и техните компютърни адаптации
„Игромислещата“ ни рубрика продължава с разговор между Николай Генов и Чавдар Парушев за прехода от „маса“ към екран и от „задруга“ към самотно приключенстване, пък макар и с наръч персонажи, компенсиращи редуцираната социалност.
Археология на утопията. Посткомунистическото във видеоигрите (продължение)
Разговорът за посткомунистическото във видеоигрите продължава, а към Миглена Николчина и Северина Станкева се присъединява Еньо Стоянов. Линее чувството ни за историчност, но парадоксално процъфтява в игрите. Прочетете защо.
Археология на утопията. Посткомунистическото във видеоигрите
С новата ни рубрика „Игромислие“ скачаме направо в дълбокото с един вдъхновяващ (не само за геймърите) диалог между Миглена Николчина и Северина Станкева. Носят ли видеоигрите регионални белези? И как посткомунистическият свят „играе“ и разиграва своите истории и утопии?