
Съдба, свобода и игрова механика. Случаят „Индика“ (продължение)
Миглена Николчина и Северина Станкева продължават разговора си за играта притча „Индика“, която започва като далечен отглас на Достоевски и завършва с лабиринт по Ешер и Луис Карол.
Миглена Николчина и Северина Станкева продължават разговора си за играта притча „Индика“, която започва като далечен отглас на Достоевски и завършва с лабиринт по Ешер и Луис Карол.
Когато говорим, че доверието в институциите ни е ерозирало, може би не си даваме напълно сметка, че тази ерозия все повече се превръща в окончателен разпад, при който от обществения договор остават само песъчинки, пълнещи плаващите пясъци, в които потъваме. От Валентин Вълканов.
Как ще изглежда един свят, в който всяка държава си произвежда всичко и никой никога нищо не внася? На повечето от нас няма да ни хареса. Светла Енчева с някои размисли по темата за свободния пазар, митата и... яйцата точно преди Великден.
Яна Хашъмова, която е университетска преподавателка в Охайо, разказва от първа ръка какво се случва напоследък в университета, в който работи, и защо новата президентска администрация, изглежда, се страхува от образованието, особено от висшето.
Тъй като всички тук сме „бенефициенти“ на „експертизата“ на Павлина Върбанова, нека ви кажем, че този път определено ни е вдигнала мерника! Паронимите, които ни сервира в априлската порция език, са доста жилави и неведнъж са ни вкарвали в грешка.
Гражданският гняв, изразяващ се в протести срещу насилието над деца и срещу неработещата държава, е абсолютно оправдан. Но е важно, когато си отваряме очите за едно, да не ги затваряме за друго. От Светла Енчева.
В случай че някой се чуди как точно се връзва личността на Алис Вайдел с посоката и позициите на партията ѝ, Светла Енчева дава някои много интересни отговори. И не, „Алтернатива за Германия“ не е германското „Възраждане“, защото радикализацията там върви по съвсем друга линия.