Разговорът за посткомунистическото във видеоигрите продължава, а към Миглена Николчина и Северина Станкева се присъединява Еньо Стоянов. Линее чувството ни за историчност, но парадоксално процъфтява в игрите. Прочетете защо.
С новата ни рубрика „Игромислие“ скачаме направо в дълбокото с един вдъхновяващ (не само за геймърите) диалог между Миглена Николчина и Северина Станкева. Носят ли видеоигрите регионални белези? И как посткомунистическият свят „играе“ и разиграва своите истории и утопии?
